Замъкнаха Либи Гант в мрачната подземна яма.
Окървавена, ранена и почти в безсъзнание, тя забеляза кръглите каменни стени и басейна с приливна морска вода, който заемаше по-голямата част от площта й. Водата, в която плуваха две гладни акули.
Туп.
Дървената стега падна върху шията на Гант и обездвижи главата й.
Въоръженият мъж, който я пазеше, щракна ключалката. Тя никога не го беше виждала: имаше морковеночервена коса, блуждаещи черни очи и изключително грозно мишо лице.
Внушителният силует на гилотината се издигаше над нея — и главата й бе заключена на пет метра под увисналия във въздуха нож.
Гант сбърчи лице. Едва беше успяла да коленичи. Раната от трасиращия куршум я изпълваше с пареща болка.
До мъжа с мишото лице стоеше един от ловците на глави — заместникът на Седрик Уексли, побъркан бивш кралски морски пехотинец, казваше се Дрейк. Беше насочил срещу Гант автомат „Щайер-АУГ“.
Носеше странно яке — черно, снабдено с всевъзможни чудновати устройства като миниакваланг и катераческо снаряжение.
Якето на Найт.
Това я накара да вдигне поглед.
И го видя.
На пет метра пред нея — на каменна платформа, с крака вече на пет сантиметра под водата, с мъчително стиснати клепачи, тъй като му бяха взели кехлибарените очила, опрял гръб в заоблената каменна стена на ямата, с оковани китки и празни кобури — стоеше Алоишъз Найт.
Над ямата отекна глас.
— „Развива се, развърта се спиралата, соколът вече губи соколаря. Оста не стяга. Всичко се разпада. Анархия се плисва над земята…“ Йейтс, струва ми се.
Джонатан Килиън се появи на балкона — придружаван от ловеца на глави Седрик Уексли.
Килиън погледна Ямата на акулите като римски император — Колизея и очите му попаднаха върху Гант на петнайсет метра от него.
— Анархия се плисва над земята, лейтенант Гант — любезно каза той. — Трябва да отбележа, че ми харесва как звучи. А на вас?
— Не. — Гант простена от болка.
Нямаше нужда да повишават глас. Думите им отекваха в Ямата.
— А, капитан Найт — продължи Килиън. — Действията ви ми се струват извънредно смущаващи. Ловец на глави с вашата слава — да пречи на лова? Може да има само едно заключение: за това ви се плаща.
Найт само отвърна на погледа на младия милиардер, без да каже нищо.
— Не ми е приятна мисълта, че някой иска да осуети плановете на Съвета. Кой ви плаща, за да защитавате Скофийлд, капитан Найт?
Черния рицар мълчеше.
— Благородно мълчание. Както се очакваше. Може би, когато ви изтръгнат езика от устата, ще ви се иска сега да сте проговорили.
— Планът ви ни е известен, Килиън — изскърца със зъби Гант. — Да започнете нова Студена война, за да правите
Килиън изсумтя.
— Скъпа лейтенант Гант. Наистина ли си мислите, че ме е страх от някакви си
— Що се отнася до нова Студена война, е, това по-скоро е план на Съвета, отколкото мой — замислено прибави той. — Моят план е свързан с повече
Килиън направи театрална пауза.
— Помислете си за това стихотворение на Йейтс. Особено ми харесва идеята за соколаря, който вече не е способен да заповядва на сокола си. Това е като държава, която вече не може да контролира своето най-страшно оръжие. Оръжието е придобило свой разум, осъзнало е своя пагубен потенциал. Надраснало е създателя си и си е извоювало опасна независимост. Сега поставете всичко това в контекста на американската военна промишленост. Какво ще се случи, когато ракетостроителите решат да не се подчиняват на своите господари? Какво ще се случи, когато военнопромишленият комплекс реши, че вече няма нужда от правителството на Съединените щати?
— Плашилото ще ви спре — предизвикателно заяви Гант.
— Да. Да. Плашилото — рече Килиън. — Нашият общ приятел. Той е специална личност, нали? Знаете ли, Съветът беше толкова загрижен за включването му в списъка, че си направи труда да организира заблуждаваща операция в Сибир само за да му устрои капан? Излишно е да казвам, че не се получи нищо.
— А стига бе!
— Но ако още е жив, да, това наистина е проблем.
После Килиън срещна погледа на Гант…
… и тя се вледени. В очите му имаше нещо, каквото младата жена никога не беше виждала, нещо абсолютно ужасяващо.
Алоишъз Найт също го видя и това го уплаши. Всичко се случваше прекалено бързо. Той се размърда и опъна оковите си.
— Във всяка обикновена история злодей като мен ще се опита да извади досадния Скофийлд от играта, като вземе любимата му лейтенант Гант за заложница — усмихна се Килиън. — Струва ми се, че по-рано днес Демона Ларкъм имаше точно такова намерение.
— Да — предпазливо потвърди Гант. — Така е.
— Обаче не се получи, нали?
— Не.
— И тъкмо затова, лейтенант Гант, аз трябва да направя нещо
В този момент мъжът с мишото лице — Нунън — стисна лоста на гилотината и Гант ужасено преглътна.
После погледна към Найт и срещна очите му.
— Найт — промълви тя. — Когато се измъкнеш оттук, предай на Скофийлд нещо от мое име. Предай му, че съм щяла да кажа „да“.
Нунън дръпна лоста и страшният нож на гилотината полетя надолу към голата шия на Гант.
Храс.
Обезглавеното тяло на Либи Гант падна на земята край гилотината.
От врата й бликна силна струя кръв, оплиска камъните и се вля в морската вода край подиума.
Кръвта бързо привлече акулите — двете остроноси сиви фигури бързо се появиха в търсене на
