— Сега не мога да говоря за това — каза Найт. — Трябва Да спасим Скофийлд.
Хвърлиха Шейн Скофийлд в стаичка със стоманени стени до хангара под палубата. Вратата зад него се затръшна.
В стаята нямаше нищо освен маса и стол.
На масата лежеше изключващото устройство СинкЛок на Льофевър. До устройството ярко светеше червена лампичка.
Фосфорна граната.
Високо в ъгъла на стаята, скрита зад тъмна стъклена плоскост, бръмчеше видеокамера.
— Капитан Скофийлд — разнесе се по интеркома гласът на агента на ГДВС. — Един елементарен тест. Фосфорната граната пред вас е свързана чрез късовълново радио с устройството СинкЛок на масата. Можете да обезвредите гранатата единствено с помощта на СинкЛок. Крайният изключващ шифър е сто двайсет и три. Гранатата ще избухне след една минута. Времето ви започва… сега.
— Мамка му! — изруга Скофийлд, бързо седна и внимателно проучи устройството СинкЛок.
На главния екран имаше бели и червени кръгове — червени отляво и бели отдясно.
Изпиукване.
На долния екран се появи съобщение:
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.
Белите кръгове на главния екран незабавно започнаха да мигат — един по един, в бавна случайна последователност.
Екранът протестира със звуков сигнал.
ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ОТЧЕТЕН НЕУСПЕШЕН ОПИТ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ.
ТРИ НЕУСПЕШНИ ОПИТА ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ДЕТОНАЦИЯ.
ВТОРИ ПРОТОКОЛ(РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ВТОРИ ОПИТ.
— Какво? — вторачи се в екрана Скофийлд.
— Петдесет секунди, капитан Скофийлд — съобщи Льофевър. — Трябва да докоснете осветените кръгове в определения ред.
— А, ясно.
Белите кръгове пак замигаха един след друг.
И този път Скофийлд започна да ги натиска — точно след премигванията им.
— Четирийсет секунди…
Мигането на белите кръгове се ускори. Ръцете на Скофийлд се движеха все по-бързо заедно с тях.
Изведнъж проблесна един от червените кръгове в
Скофийлд не бе готов за него. Но въпреки това го натисна — при това навреме. Белите кръгове продължиха да мигат. Невероятно бързо. Пръстите на Скофийлд също ускориха ритъма си.
— Трийсет секунди… добре се справяте…
И тогава се освети друг червен кръг.
Този път Скофийлд се забави.
Екранът гневно изпиука.
ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ОТЧЕТЕН НЕУСПЕШЕН ОПИТ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ.
ТРИ НЕУСПЕШНИ ОПИТА ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ДЕТОНАЦИЯ.
ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ТРЕТИ ОПИТ.
— По дяволите! — извика Скофийлд и хвърли поглед към гранатата на масата.
Белите кръгове замигаха за трети и последен път.
— Остават двайсет и пет секунди…
Но сега Скофийлд беше подготвен и знаеше какво да прави. Ръцете му плавно се движеха по екрана, пръстите му натискаха мигащите бели кръгове и от време на време се местеха наляво, за да натиснат случайно проблесналия червен кръг.
— Десет секунди… девет…
Мигането продължаваше да се ускорява. Проблясването на червените кръгове се учести — до такава степен, помисли си Скофийлд, че се превърна в изпитание на рефлексите му.
— Осем… седем…
Погледът му не се откъсваше от екрана. Пръстите му танцуваха. В очите му се стичаше пот.
— Шест… пет…
Кръговете не преставаха да мигат: бял-бял-червен-бял-червен-бял.
— Четири… три…
Изпиукване — на екрана се появи съобщение:
ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР).
МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ ШИФЪР.
— Две…
Скофийлд написа на клавиатурата „1–2–3-ЕНТЪР“. Цифрите се появиха на по-малкия екран.
— Едно…
Изпиукване.
ВТОРИ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР):
ИЗПЪЛНЕН.
УСТРОЙСТВОТО Е ИЗКЛЮЧЕНО.
Скофийлд въздъхна и се отпусна на стола.
Вратата на стаята се отвори. Влезе Льофевър и изпляска с ръце.
— О, tres bien! Tres bien! — възкликна той. — Браво, капитан Скофийлд.
Двама едри командоси от френския флот сграбчиха Скофийлд от двете страни.
Агентът на ГДВС се усмихна.
— Впечатлен съм.
