Плашилото

го завържете при другия.

Скофийлд се издигна във въздуха с широко разперени ръце и крака като звезда.

Беше завързан за повдигана на електрокар — стъпил върху двете хоризонтални вилки и с китки, заключени с белезници за вертикалните му стоманени плъзгачи.

Електрокарът се намираше в ъгъла на пустия хангар на „Ришельо“, зад няколко изтребителя „Рафал“. Френските висши офицери и агентът на ГДВС седяха в полукръг пред него.

— Доведете британския шпионин — нареди Льофевър на един от охраната.

Командосът натисна един бутон на стената и стоманената плоскост до Скофийлд внезапно започна да се вдига — това бе врата, зад която зейна мрак.

От мрака се появи втори електрокар, на който по подобен начин като капитана беше завързан друг пленник.

Имаше само една разлика.

Човекът на втория електрокар бе измъчван. Лицето, ризата и ръцете му бяха окървавени. Главата му безсилно висеше върху гърдите му.

— Капитан Скофийлд — каза Льофевър. — Не съм сигурен дали познавате агент Алек Кристи от британското разузнаване.

Кристи. От МИ6. И от списъка на жертвите.

Ето къде се беше озовал Кристи.

— През последните два дни господин Кристи ни снабди с информация за Великолепната дванайсеторка — продължи Льофевър. — Изглежда, че от година и половина е бил внедрен в „Лох-Ман Индъстрис“ като личен телохранител на господин Рандолф Лох, председателя на Ве дванайсет. Но докато господин Кристи наблюдаваше Лох, ние наблюдавахме Кристи.

— В един от моментите си на просветление снощи обаче господин Кристи ни каза нещо обезпокояващо. Според него напоследък Рандолф Лох бил извънредно недоволен от един от по-младите членове на Ве дванайсет, нашия приятел Джонатан Килиън. — Льофевър гледаше Скофийлд право в очите. Според господин Кристи Рандолф Лох няколко пъти споменал, че Килиън, цитирам, „му досаждал с една нова идея“. Изглежда, че господин Килиън не смята плана на Великолепната дванайсеторка за достатъчен. Знаете ли нещо за тази „нова идея“, капитан Скофийлд?

— Килиън е ваш приятел — отвърна Скофийлд. — Защо не го попитате?

— Република Франция няма приятели.

— Разбирам защо.

— Имаме полезни познати — продължи Льофевър. — Но човек понякога трябва да наблюдава познатите си също толкова внимателно, колкото и враговете.

— Нямате му доверие.

— Абсолютно никакво.

— Но му осигурявате закрила, убежище.

— Докато ни устройва. Възможно е повече да не ни устройва.

— Обаче сега се опасявате, че Килиън ви готви номер.

— Да.

Скофийлд се замисли за миг.

— Една от ракетите „Хамелеон“ е насочена срещу Париж — след малко каза той.

— О, моля ви, това ни е известно. Подготвени сме. Тъкмо това е идеята, която стои зад участието на Република Франция в плана на Великолепната дванайсеторка. Тъкмо затова им дадохме труповете на терористите от Ислямски джихад. Докато Америка, Германия и Великобритания търпят катастрофални загуби, Франция ще бъде разглеждана като единствената западна страна, която се е справила с тази опасност. Ню Йорк, Берлин и Лондон ще бъдат разрушени, но Париж ще оцелее. Франция ще е единствената държава, успешно свалила една от тези ужасни ракети.

— На Америка й трябваха цели три месеца да се възстанови от единайсети септември — продължи той. — Представете си колко ще са поразени, когато изгубят цели пет града. Но Франция, Франция ще е страната, отблъснала тези ужасни атаки. Единствената западна държава, реагирала достатъчно бързо. Това ще ни превърне — силни, способни и напълно неуязвими — в световен лидер на този нов период на Студена война. Капитан Скофийлд, нашите приятели от Великолепната дванайсеторка искат да спечелят пари от всичко това, защото за тях парите са власт. Република Франция не желае такава власт — ние се стремим към нещо много по-важно. Стремим се към глобална промяна на властта. Ние искаме да ръководим света… Двайсети век беше век на Америка. Тъжен период в историята на тази планета. Двайсет и първи век ще е век на Франция.

Скофийлд зяпаше Льофевър и висшите военни. Накрая каза:

— Вие тотално сте се прецакали, знаете ли?

Льофевър извади от куфарчето си няколко снимки и ги показа на завързания във въздуха Скофийлд.

— Да се върнем на Килиън. Това са снимки на мосю Килиън по време на миналогодишното му посещение в Африка.

Морският пехотинец видя обичайните вестникарски фотографии: Килиън стоеше сред африкански ръководители, откриваше фабрики, махаше на тълпите.

— Посещение на добра воля за реклама на благотворителната му дейност — продължи агентът на ГДВС. — През това време обаче той е участвал в съвещания на ръководителите и военните министри на няколко африкански страни: главно Нигерия, Еритрея, Чад, Ангола и Либия.

— И?

Льофевър направи драматична пауза и после поднесе голямата новина:

— През последните единайсет часа военновъздушните сили на Нигерия, Еритрея, Чад и Ангола пратиха всичките си изтребители, общо над двеста, на летища в Източна Либия. Взети поотделно, тези сили са слаби. Взети заедно обаче образуват истинска въздушна армада. Последният ми въпрос към вас, капитан Скофийлд, е следният: какво правят те?

Мислите на Скофийлд запрепускаха.

— Капитан Скофийлд?

Но той не го слушаше. Чуваше само гласа на Джонатан Килиън в главата си: „Въпреки че мнозина още не го знаят, бъдещето на света е в Африка“.

Африка…

— Капитан Скофийлд? — повика го Льофевър.

Скофийлд запремигва. И се върна в действителността.

— Не знам — призна той. — Ще ми се да знаех, но не знам, честно.

— Хммм — изсумтя агентът. — Точно това каза и господин Кристи. И това може би означава, че двамата сте откровени. Естествено може също да означава, че се нуждаете от още малко убеждаване.

Льофевър кимна на шофьора на електрокара на Кристи.

Той включи двигателя и отдалечи машината няколко метра наляво, така че разпънатият агент от МИ6 се озова точно зад дюзата на недалечния изтребител. Шофьорът скочи от седалката си и се затича.

След миг Скофийлд видя защо.

БРРРРРРРРРМММММ!

Двигателите на самолета зареваха. Капитанът видя в кабината му друг френски войник.

Шумът накара Алек Кристи да вдигне поглед. Изражението му не се промени. Беше прекалено измъчен, прекалено изтощен, за да се съпротивлява.

Льофевър кимна на мъжа в кабината.

Той натисна дроселите.

От дюзата се стрелна език от бял пламък и погълна неподвижния Кристи.

Топлинната вълна обля британския агент, отвя косата му назад, напука кожата на лицето му, изгори дрехите му за наносекунда — и накрая разкъса тялото му на парчета.

После пламъкът изведнъж секна и в хангара отново се възцари тишина.

От Алек Кристи бяха останали само четири страховити части, овъглени и отвратителни, увиснали на