електрокара.
— Това е ужасно — Скофийлд мъчително преглътна.
Льофевър се обърна към него.
— Може би паметта ви се е опреснила?
— Казвам ви, не знам — настоя морският пехотинец. — Не знам нито за Килиън, нито за африканските страни, нито дали помежду им има нещо общо. За пръв път чувам такова нещо.
— Тогава се боя, че повече нямаме нужда от вас — заяви агентът. — Време е да изпълним желанието на адмирала и генерала да ви гледат как умирате.
С тези думи Льофевър кимна на шофьора на електрокара, на който бе разпънат Скофийлд. Машината потегли напред и спря до електрокара на Кристи пред втората задна дюза на изтребителя.
Скофийлд се втренчи в тъмните дълбини на дюзата.
— Господин генерал? — обърна се Льофевър към възрастния офицер, към човека, изгубил цял десантен отряд на Антарктида. — Отстъпвам ви тази чест.
— С удоволствие.
Генералът се изправи и се качи в кабината на самолета, като през цялото време гледаше Скофийлд.
После протегна ръка към дросела и палецът му увисна над бутона за дюзата.
— Сбогом, капитан Скофийлд — делово каза Льофевър. — Световната история ще трябва да продължи без вас. Au revoir.
Палецът на генерала се спусна към бутона.
В същия момент над главния хангар отекна мощна експлозия.
Завиха сирени.
Засвяткаха предупредителни светлини.
Целият самолетоносач изведнъж се освети в червено.
Палецът на генерала бе замръзнал на милиметър над бутона.
При адмирала дотича един мичман.
— Атакуват ни, господин адмирал!
— Какво? — извика възрастният военен. — Кой?
— Прилича на руски изтребител.
— Руски изтребител ли? Един руски изтребител?! Това е самолетоносач, за Бога! Кой нормален човек ще атакува самолетоносач само с един самолет?
„Черният гарван“ висеше на равнището на палубата на „Ришельо“ и обсипваше френските изтребители с дъжд от куршуми и ракети.
Четири ракетни димни следи излизаха от крилете на Су–37 и се разделяха към четири цели.
Един изтребител на палубата мигновено се пръсна на парчета, в същото време бяха унищожени две зенитни ракетни установки. Четвъртата ракета влетя в главния хангар, улучи един АУАКС и с мощен взрив го превърна в купчина останки.
Руфъс триумфално сияеше.
Зад него седеше Найт, въртеше се на триста и шейсет градуса, целеше се в различни мишени и ги унищожаваше с картечниците на „Гарвана“.
— Майко? Готова ли си? — извика той.
Майка стоеше в преоборудвания оръжеен отсек зад кабината, въоръжена до зъби: МП–7, М–16, пистолети „Дезърт Игъл“, на гърба си дори носеше една от гранатохвъргачките на Найт.
— Напълно, мама му стара.
— Тогава действай! — И Найт натисна един бутон.
Подът на отсека се отвори и Майка падна надолу и увисна на кабела на магнитната си кука.
На мостика на френския самолетоносач цареше хаос.
Свързочници викаха в радиомикрофоните и предаваха информация на капитана.
— … проклетият изтребител е минал под радарите ни! Сигурно има стелт механизъм…
— … улучиха зенитните установки на палубата…
— … наредете на изтребителите незабавно да излетят!
— Господин капитан! От „Триумф“ съобщават, че го държат на мушка…
— Кажете им да стрелят!
В отговор на заповедта от един ескадрен миноносец в авионосната група излетя зенитна ракета и се насочи право към „Черния гарван“.
— Руфъс! Надявам се, че си поправил електронното ни поле, когато бяхме в Архангелск!
— Погрижих се за това, шефе.
Ракетата с невероятна скорост се приближаваше към тях.
Но в последния момент стигна до електронното заглушаващо поле на „Гарвана“, отклони се в съвсем друга посока…
… и се заби в корпуса на самолетоносача!
— Ескорти! Край на огъня! Край на огъня! — викаше капитанът. — Самолетът е прекалено близо до нас! Улучвате ни! Електронен отдел — открийте заглушаващата честота и я неутрализирайте! Ще трябва да го унищожим с изтребители.
В главния хангар на самолетоносача Скофийлд все още беше разпънат пред дюзите на изтребителя.
Изведнъж палубата рязко се наклони — изненадващата атака на „Черния гарван“ бе принудила огромния кораб да се завърти.
Льофевър и висшите френски военни викаха в радиостанциите си.
Само генералът от сухопътните сили в кабината на изтребителя мълчеше.
След първоначалния смут той отново се бе втренчил в Скофийлд. Нямаше намерение да пропусне тази възможност.
Той пак посегна към бутона на дросела и в този момент — прас! — през ухото му влетя куршум и мозъкът му опръска вътрешността на кабината.
В целия хаос никой не беше забелязал тъмната фигура в открития десен асансьор до главния хангар, фигура, която се бе спуснала на дъното с вертикално въже като паяк по нишка, фигура, въоръжена до зъби.
Майка.
Стиснала МП–7 в едната си ръка и М–16 в другата, тя се втурна през хангара към Скофийлд.
Беше като неудържима природна стихия.
Френските десантчици, които пазеха капитана, се нахвърлиха върху нея от всички страни — иззад коли и изтребители.
Ала Майка просто продължи напред, като ги очистваше с оръжията си, без изобщо да забавя ход.
Изстреля два куршума наляво — и улучи двама командоси в лицата. Завъртя се надясно — стреляше с М–16 като с пистолет — и още трима се строполиха на земята.
Един командос се изправи на крилото на изтребителя над нея и Майка просто направи салто във въздуха, и като стреляше в движение, осея французина с кървави дупки.
После хвърли две димки и в избухналия облак продължи напред като призрак на отмъщението.
В облака дим паднаха четирима, включително френският адмирал. Не успя да й избяга даже шпионинът Льофевър. От дима изникна четирилъч шурикен и със свистене се заби в адамовата му ябълка. Щеше да умре бавно.
Майка изскочи от мъглата до разпънатия на електрокара Скофийлд.
