На следващия ден при пристигането на всяка делегация в президентския апартамент всички участници получиха петстраничното резюме.
Беше странен сбор от национални представителства.
От първоначалните седем нации, спонсорирали мисията на Уест по издирването на Златния пирамидион, сега присъстваха само четири: Австралия (Уест), Ирландия (Зоуи), ОАЕ (Мечо Пух) и Нова Зеландия (Скай Монстър).
Канадският представител — Магьосника — отсъстваше.
Испания, която бе загубила своя участник по време на първата мисия, бе отклонила поканата да изпрати нов представител. А представителят на Ямайка, Фъзи, закъсняваше — нещо нетипично за него.
— Все още чакаме Фъзи и няколко други — обяви Уест. — Така че, ако обичате, докато чакате, се запознайте с раздадения ви материал.
И те го направиха.
Материалът бе озаглавен: „Шестте камъка на Рамзес и Стълбовете на света…“.
Краят на света е тема, която ангажира вниманието на човечеството, откакто свят светува.
Според хиндуистите Вишну ще унищожи Земята. Християните се страхуват от Апокалипсиса, предсказан в последната книга на Библията. Самият свети Петър е написал: „Но близо е краят на всичко“.
Страхувам се, че може да се окаже по-близо, отколкото всички сме смятали.
Малката ни планета не съществува в празно място.
Тя съществува в хармония със Слънцето и останалите планети на Слънчевата система.
Някои древни цивилизации са знаели за тези връзки: майте, ацтеките, египтяните и дори хората от неолита на територията на Великобритания — всички те са виждали в нощното небе повтарящи се неща.
И както самият аз открих за себе си по време ни Тартар през 2006, Земята е пряко свързана с нашето слънце.
Слънцето ни ражда живот. То осигурява нужната за фотосинтезата светлина и топлината, позволяваща на човешките ни тела да съществуват, без кръвта във вените ни да замръзне или да закипи.
Ситуацията обаче е доста по-деликатна, отколкото много хора съзнават.
Ако перифразирам китайския философ Лао Дзъ, нищо не съществува само за себе си. За да съществува живот, трябва да има баланс. Балансът предполага хармоничното съществуване на две неща, което философите наричат „дуализъм“.
Не само е нужно от всичко да има по две — мъж/ жена, топло/студено, светлина/тъмнина, добро/лошо, — но и вътре в доброто трябва да има малко лошо, точно както и в лошото трябва да има малко добро. Това е най-добре изразено в прословутия тайджиту — „ин и ян“.
Какво означава тази концепция за дуализма в контекста на слънчевата ни система? Означава следното: Слънцето не съществува само.
То има близнак, обратна страна. Невидимо тяло от тъмна материя, известно като „поле с нулева енергия“. Това сферично поле се носи по периферията на нашата Слънчева система като масивна черна дупка, в която се съдържа не толкова негативна енергия, а по-скоро няма никаква енергия. То поглъща светлината. То е невероятно студено и разлага кислорода на молекулно ниво. Накратко казано, то представлява разновидност на енергия, която е анатема за познатия ни живот.
И ако това поле с нулева енергия — това Тъмно слънце, ако предпочитате — нахлуе във вътрешността на нашата Слънчева система, това ще унищожи целия живот на Земята.
Обърнете внимание на изображението в началото на този материал. Това представлява стенен надпис, открит в Абу Симбел в Египет, но намерен още в Нюгрейндж, Ирландия, и в Перу в Южна Америка.
Нарича се Мистерията на кръговете.
Бърз поглед върху него води наблюдателя до заключението, че това е изображение на Слънчевата система, като в центъра се намира Слънцето, заобиколено от девет планети.
Само че не е така.
Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че Мистерията на кръговете съдържа
Аз мисля, че Мистерията на кръговете наистина е изображение на Слънчевата система, но не както я виждаме днес. Това е картина на Слънчевата система такава, каквато е била преди много години.
Забравете планетите за момент и задръжте поглед върху черното кълбо, реещо се извън кръговете.
Това е фокусът на нашето разследване.
Защото то изобразява тъмния близнак на нашето слънце, който сега се приближава и носи разрушение.
Но ние разполагаме и с механизъм да избегнем разрушението.
За нещастие знанието, нужно за спасението ни — за работата на тази Машина, — което е било притежание на древните, отдавна е загубено поради войни, преследвания на вещици и холокости.
Обаче през историята е имало велики мъже и жени, притежавали частици от това знание: Лао Дзъ и най-знаменитият му ученик Конфуций, могъщият фараон Рамзес II и неговият жрец строител Имхотеп II. Клеопатра VII — обречената египетска царица, великият вожд на майте Пакал и в по-късни времена Исак Нютон, който маниакално търсел тайните на алхимията.
В техните писания има една обща черта. Машината е представена по следния начин:
Какво точно обаче означава това изображение остава тайна.
