Бурж ал Араб е една от най-зрелищните сгради на света.
Оформена като гигантско триъгълно платно, тя е изумителна във всяко отношение. Висока е 81 етажа и в нея се помещава единственият седемзвезден хотел на света. На осемдесетия й етаж, издаваща се изпод основите на въртящ се панорамен ресторант, се разстила огромна хеликоптерна площадка, на практика създадена, за да се правят снимки. Тайгър Удс е изпращал във въздуха голф топки от нея, Андре Агаси и Роджър Федерер са играли тенис на нея.
Това е най-добре познатият строеж на най-съвременната арабска нация на света — Обединените арабски емирства.
Велик небостъргач биха казали някои.
Малко след пристигането им в Дубай — „Хали“ кацна в една военновъздушна база — Уест и групата му бяха прехвърлени с хеликоптер в Бурж ал Араб, където ги съпроводиха до президентския апартамент, огромен луксозен комплекс от спални, дневни и гостни, заемащ целия седемдесет и девети етаж.
Това кралско посрещане не бе случайно. Емирствата бяха партньор в предишното приключение на Уест, свързано с Пирамидиона — приключение, в което бе взела участие коалиция от малки държави, надделяла над мощта на Съединените щати и Европа.
Един от най-големите герои в екипа на Уест бе вторият син на един от най-високопоставените шейхове на Емирствата, шейх Анзар ал Абас.
Така че Уест, Зоуи, Скай Монстър и най-вече Лили бяха винаги добре дошли в Дубай.
Алби обаче бе силно впечатлен и извика:
— Леле!
Лили само сви рамене. Вече беше отсядала тук.
На вратата се позвъни, макар да наближаваше полунощ.
Уест отвори и видя шейх Анзар ал Абас и антуража му.
С величествената си брада, издутия корем, тъмната кожа и националното облекло — пустинна роба и парче плат около главата, излъчващият царственост шейх беше като изваден от филма „Лорънс Арабски“.
— Късен час, а капитан Уест идва забързан — каза шейхът с плътния си глас. — Надушвам неприятности.
Уест кимна навъсено, но каза кротко:
— Благодаря ви за гостоприемството, повелителю. Моля, заповядайте.
Абас влезе с развяваща се роба, следван на почтително разстояние от шестимата в свитата си.
— Синът ми Захир ви изпраща поздравите си. В момента той работи като старши инструктор в базата за подготовка на специалните ни сили в пустинята, обучава най-добрите ни пилоти на много от стратегиите, която е научил от вас. Помоли ме да ви съобщя, че е на път за тук по най-бързия начин.
Уест тръгна редом с шейха.
— Опасявам се, че обстоятелствата са тревожни… много, много по-обезпокоителни, отколкото когато и да било. Преди време се бяхме съюзили срещу посегателствата на себични хора, но сега — ако проучванията на Магьосника са верни — сме изправени срещу много по зловеща заплаха. Магьосника още не е пристигнал, но предполагам, че когато дойде, ще ни информира за подробностите.
Нещо в погледа на Абас трепна и той каза:
— Значи не знаете?
— Какво да знам?
— Какво се случило с Макс Епер.
Уест замръзна.
— Какво се е случило?
— Снощи прихванахме фрагмент от китайски сателитен радиообмен. Магьосника е арестуван преди двайсет и четири часа от китайски военни недалеч от язовира „Трите клисури“. Опасявам се, че няма да може скоро да се появи тук.
Уест нямаше отговор на това.
— Магьосника е оставил този файл в дома ми — започна Уест, след като двамата с шейха седнаха в една от гостните на апартамента. Зоуи и Скай Монстър също присъстваха, както и Лили, и малко обърканият Алби. Антуражът на Абас бе останал във външната стая. — Файлът резюмира неговото проучване на набор от шест камъка, наречен Камъните на Рамзес, и тяхната връзка с шест издължени паралелепипеда, известни днес като Стълбовете на света, а някога — като Стълбовете на Вишну.
— Вишну? — повтори Абас. — Като в…
— Да — потвърди Уест. — Като в „Аз съм Вишну, унищожителят на света“. Изследването на камъните на Рамзес е нещо, с което Магьосника се е занимавал през целия си живот. Десетгодишната ни мисия, имаща за цел да намерим Седемте чудеса на света и чрез тях да стигнем до Златния пирамидион, за него не е било нищо повече от странично занимание. Това, за което говоря, го е вълнувало винаги… само че сега е арестуван в Китай и по същото време китайците нападнаха моята никому неизвестна ферма в Австралия. Китайците знаят.
Знаят за работата му и знаят, че ние притежаваме Огнения камък — най-горната част на Пирамидиона.
Абас се намръщи.
— Пирамидионът е имал по-голямо значение? Бил е свързан с нещо повече от Тартар?
— От онова, което прочетох снощи, има по-голямо значение, отколкото изобщо бихме могли да си представим — уточни Уест. — Слънчевият лъч през Пирамидиона по време на завъртането Тартар е бил само началото. — Замълча за миг и се замисли. — Трябва ми още малко време да прегледам бележките на Магьосника да позвъня тук-там. След това трябва да свикаме съвещание. Нова среща на ангажираните нации. Дайте ми ден да науча каквото мога и нека след това се съберем пак тук за може би най-важната среща в историята и човечеството.
Уест прекара целия следващ ден в четене и подреждане на обстойните записки на Магьосника.
Сред тях имаше споменати някои имена, които му бяха познати, както и други, които не бе чувал.
Например познаваше Танака Танка. Танка беше стар колега на Магьосника и Уест се бе срещал с него по много поводи.
За други само бе чувал, например за ужасните близнаци, т.е. Лаклан и Джулиъс Адамсън — двама гении математици от Шотландия, следвали при Магьосника в Дъблин. Темпераментните и обожавани от Магьосника близнаци говореха скорострелно, действаха като общ мозък и представляваха най- забележителната некомпютърна сила на света. В свободното си време се забавляваха, като разбиваха казината в Лас Вегас на блекджек просто като „смятаха наум“.
Вниманието му обаче бе привлечено от един лист, на който Магьосника бе резюмирал нещата. Това беше визуално възпроизвеждане на мислите на Магьосника, комбинация от чертежи, списъци и бележки, направени от ръката на стария професор.
Уест разпозна някои от термините на листа: Са-Бенбен, Огнения камък и Абидос.
Абидос бе малко известна, но изключително важна египетска археологическа площадка. Това бе място, свещено за древните египтяни от самото начало до края на тяхната цивилизация — период, обхващащ три хилядолетия. Там имаше храмове на Сети I и сина му Рамзес II, там бяха и едни от най-ранните светилища
