Войниците в джиповете — ядосани и изнервени след подскачането по неравния терен — без замисляне насочиха автоматите към гумите на Джак.
— Джак! — извика по радиото Зоуи. — Джак!…
— Остани на пътя! Каквото и да става, на всяка цена остани на пътя, докато не минеш между вятърните агрегати!
Пред тях, на половината разстояние до моста, от двете страни на черния път имаше два ветродвигателя.
Зад бъгито — на малко повече от метър — на Джак се разнесе експлозия и цъфна кратер. Предупредителен изстрел от оръдието на бетеера.
— Мамка му! — Джак се обърна към Алби. — Обещай ми нещо, хлапе: няма да казваш на мама на какво сме си играли тук, нали?
Бъгито на Зоуи стигна до ветродвигателите и се стрелна между тях, бъгито на Джак и Алби го последва, зад тях ревяха четирите китайски джипа.
Джак също се промуши между агрегатите, но четирите джипа зад тях се разделиха: първият го последва, но останалите три ги заобиколиха и…
И първият просто изчезна. Същото се случи и с втория, който го следваше, както и с третия, който бе заобиколил от другата страна на пътя.
Трите джипа сякаш бяха погълнати от земята.
Всъщност точно това се бе случило. Те бяха пропаднали в индийски „тигрови капани“ — големи замаскирани ями, подготвени от Джак за случай на бягство като сегашния.
— Зоуи! Бързо! Пусни ме да те задмина, после карай точно по следите ми!
Джак заобиколи бъгито на Зоуи, зави наляво и подкара през шубраците. Зоуи го последва. Преследваше ги единственият останал китайски джип.
Летяха през ниските храсти. Реката беше точно пред тях. Блокираният мост бе останал вдясно.
— Следвай ме
И се спусна по крайбрежния склон право към река Фицрой — маршрутът изглеждаше самоубийствен. Нямаше никакъв начин да пресече бързото течение с ниското бъги.
Но въпреки това той влезе право в реката. При това на пълна скорост.
Бъгито изхвърли зрелищни струи от двете си страни и заразсича водите… странно плитките води… и мина по необичайно равна част на дъното, всъщност скрит брод.
После изскочи от другата страна на реката. Зоуи го последва. В следващия момент на брега пристигна и китайският джип.
Като следваше максимално точно маршрута на Джак, Зоуи излезе след него на другия бряг. Преследващият ги джип обаче нямаше същия късмет, защото бродът съзнателно бе направен колкото по него да минат тесните бъгита. Джипът беше по-широк, така че се заби са носа надолу и спря, заливан от срещналите непредвиденото препятствие в коритото води на реката.
Щом видяха, че двете бъгита пресичат успешно реката на север от тях, китайските войници, блокиращи началото на моста, скочиха в трите си джипа и двата бетеера и тръгнаха да минат по моста.
Мостът обаче рухна още под тежестта на първия джип — гредите му бяха предвидливо подсечени.
На преследвачите им се наложи да спрат.
А двете бъгита вече се носеха към шосето.
Докато Джак и Зоуи се носеха на изток, ръсеха след себе си заварени пирони и търсеха спасение по безумно тесния речен брод, Скай Монстър също не бе останал без работа.
Стигна до най-южната точка на фермата и изчезна в един хълм — хълм, който всъщност представляваше огромна и умело камуфлирана с мрежа постройка. Или по-точно хангар.
В който се намираше голям черен „Боинг“ 747.
Ако човек се вгледаше внимателно в корема на самолета, може би все още щеше да види там полуизтрит надпис на арабски: „ПРЕЗИДЕНТ 1 — ВОЕННОВЪЗДУШНИ сили НА ИРАК: ХАЛИКАРНАС“.
Това бе самолетът, укриван на тайни места из Ирак, готов в случай на нападение над страната да прехвърли Саддам Хюсеин в безопасно убежище някъде из Източна Африка. Събитията обаче се бяха развили така, че Саддам така и не бе могъл да се възползва от този самолет. За разлика от него, през 1991 -ва, заобиколен от врагове и изоставен от своите, Джак Уест-младши бе успял.
И сега самолетът — прекръстен на по-простото „Халикарнас“ — бе негова собственост.
„Халикарнас“ излезе с рев от хангара и пое по широкия път, който също пресичаше реката по скрит бетонен брод на няколко мили на юг от моста.
Гигантският самолет пое по пустото шосе като огромно чудовище, тръгнало по изпечената от слънцето пустиня. След малко Скай Монстър видя двете бъгита да наближават асфалта на няколкостотин метра пред него.
От задницата на самолета падна наклонена рампа, задра настилката и почна да хвърля искри. Макар Скай Монстър да не намали, двете бъгита с лекота се центрираха зад него и се качиха в търбуха на чудовището. Хор влетя след тях.
В мига, в който и втората кола се озова вътре бе пристегната надеждно намясто, рампата шумно се вдига на и се затвори, а самолетът ускори, набра скорост за отделяне и бавно и грациозно се отлепи от пустинната „писта“, като остави далече зад себе си фермата — вече изцяло на разположение на сновящите из нея китайци!
Уест влезе с широка крачка в кабината на „Халикарнас“.
— Още не сме се измъкнали от кашата, шефе — предупреди го Скай Монстър. — Засичам четири приближаващи цели. Приличат ми на изтребители Джей девет, китайският вариант на МИГ.
Уест бързо се върна в салона. Зоуи все още слагаше коланите на децата.
— Зоуи — каза той, — при оръдията.
След секунди двамата със Зоуи бяха на седалките на оръдейните кули в крилата на „Халикарнас“. Самолетът разполагаше и с въртящи се оръдия на покрива и под корема на фюзелажа — Скай Монстър можеше да стреля с тях от пилотската кабина.
— Едва ли ще стрелят по нас — каза Скай Монстър по интеркома. — Нали може да унищожат Огнения камък.
— Той е почти изцяло от злато — отговори му Уест. — Ще оцелее след всичко освен възпламеняване на горивото. Ако бях на тяхно място, щях да ни сваля и да се надявам да го намеря сред останките.
— Уф! Е, съвсем скоро ще разберем какво са решили…
Четирите китайски J–9 се стрелнаха в преследване на „Халикарнас“. Носеха се с рев над пустинята и когато наближиха, изстреляха ракетите си.
Четири стрели излетяха със съскане изпод крилата им, оставяха след себе си спирални следи от изгорялото гориво.
— Средствата за противодействие! — каза Уест.
— Средствата за противодействие! — отвърна веднага Скай Монстър.
Натисна няколко бутона и няколко диполни отражателя излетяха от търбуха на „Хали“. Три от ракетите захапаха стръвта и безопасно за бегълците се взривиха в тях.
Уест се прицели в четвъртата, последната, и я пръсна на парчета с оръдието си.
— Скай Монстър! Насочи се към каньона Роусън! Да видим дали „Супер Бети“ все още работи. Давай! Давай! Давай!…
„Халикарнас“ направи вираж и се спусна към плоския терен на пустинята. Два от прихващачите се
