впуснаха в преследване, другите два останаха високо горе.
„Халикарнас“ наближи каменистия каньон, който лъкатушеше между хълмовете, и се стрелна в извития улей, завършващ внезапно с отвор между две плата. Формално погледнато, това бе терен, притежаван от военните, но никой освен Джак Уест-младши не бе припарвал тук от години.
„Халикарнас“ полетя на пределно ниска височина — следваше релефа на някакви трийсетина метра над каньона, — преследван от двата китайски изтребителя.
Китайците започнаха да ги обстрелват.
Джак и Зоуи отговориха на огъня от въртящите се оръдейни кули.
Засвистяха трасиращи куршуми. Земята изчезваше назад, размита от скоростта.
Трасиращите куршуми на Зоуи напипаха левия китайски самолет и с лека корекция тя го улучи в двигателя. Изтребителят се разтресе, изхвърли черно кълбо дим, наклони се опасно наляво, пилотът катапултира и самолетът се разби в стената на каньона със скорост 800 км/час.
Другият изтребител продължаваше да ги обстрелва, но Скай Монстър ловко следваше извивките на каньона, така че куршумите безопасно прелитаха край тях. Имаше все пак няколко попадения в краищата на крилата.
„Халикарнас“ излетя от каньона и в същия миг Джак извика в микрофона:
— Скай Монстър! Супер Бети!
И Скай Монстър мигновено натисна един бутон на пулта пред себе си. На бутона пишеше „Суп. Бети“.
На трийсет метра под и зад тях се задейства соленоидът на мощен експлозив, чакал невъзмутимо своя час, заровен под повърхността на пустинята.
Експлозивът бе на принципа на мината „Скачащата Бети“. Щом се задействаше, тя възпламеняваше малък подготвителен заряд, който изстрелваше самата мина на трийсет метра във въздуха.
След три секунди — точно както при „Скачащата Бети“ — се разнесе тътенът на основния заряд, само че този беше много по-мощен. Пригоден за самолети. И зареден с шрапнели.
„Супер Бети“.
Мощна насочена експлозия раздра въздуха зад измъкващия се „Халикарнас“ точно на пътя на преследващия го втори прихващач.
Част от шрапнелите улучи кабината и образува паяжина от пукнатини в армираното стъкло. Други попаднаха в засмукващите въздуховоди на самолета и разкъсаха вътрешностите му на парчета.
Пилотът катапултира частица от секундата, преди експлозията да направи изтребителя на парчета.
— Не бях проверявал „Бети“ от месеци — призна си Уест. — Радвам се, че сработи.
„Хали“ започна да набира височина.
Горе обаче го дебнеха другите два изтребителя.
Скай Монстър вече летеше на северозапад, над Индийския океан. Изтребителите се залепиха зад него.
Ракети, картечници — вложиха всичко от себе си.
Уест и Зоуи отговориха с не по-малка огнева мощ. Уест улучи единия прихващал, но… свърши мунициите.
— Дясното оръдие е без муниции — съобщи той по интеркома. — Как е при теб, Зоуи?
— Имам още малко… — отговори тя, без да спира стрелбата по последния изтребител. — Мамка му! И аз свърших!
Нямаха муниции, а оставаше още един преследвач.
— Ъъ… Ловецо! — обади се Скай Монстър. — Какво ще правим сега, ще ги замеряме с камъни ли?
Изтребителят се носеше зад тях, изчакваше и ги наблюдаваше, сякаш доловил, че нещо не е наред.
— Мамка му… мамка му… мамка му… — промърмори Джак.
Разкопча се от седалката на стрелеца и бързо отиде в салона. Мислеше трескаво.
И изведнъж го осени.
— Скай Монстър! Започни изкачване — колкото можеш по-остро.
— Какво си намислил?
— Ще видиш. Отивам в товарното отделение отзад.
„Халикарнас“ насочи нос към небето.
И започна да набира височина.
Прихващачът ги последва.
Джак почти се свлече в задното товарно отделение, закачи осигурително въже към колана си и отвори товарната рампа.
В отделението нахлу студен въздух, но той видя зад отвора прихващача — под тях! — на фона на синия океан.
Нажежени от триенето във въздуха трасиращи куршуми зачаткаха в метала около Джак, но в същия мил той ритна заключващия лост, който задържаше задното от двете бъгита.
Пружината мигновено прибра лоста и колата налетя в небето.
Гледана отстрани, ситуацията сигурно би изглеждала много странно.
„Халикарнас“ се носеше нагоре, преследван отблизо от последния J–9. Бъгито — а макар и малка, това си беше истинска кола — полетя надолу от „Хали“ и…
… прелетя
И се усмихна сурово, горд с рефлексите си.
Те обаче не се оказаха достатъчно бързи, за да му позволят да избегне и второто бъги, което излетя от товарния отсек на самолета и с превъртане се заби в носа на преследвача. Той се превъртя и полетя надолу към океана. Пилотът катапултира миг преди самолетът и бъгито да се забият във водата и да вдигнат два огромни фонтана от пръски.
Високо над тях „Халикарнас“ изравни, затвори задната рампа и продължи на северозапад в пълна безопасност.
— Ловецо? — разнесе се по интеркома гласът на Скай Монстър. — А сега накъде?
Джак — тъкмо си поемаше дъх — си спомни съобщението от Магьосника: „ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ ПРИ ГОЛЯМАТА КУЛА“.
Натисна бутона за предаване и каза:
— Дубай, Скай Монстър. Курс към Дубай.
Във фермата на Джак китайските войници стояха на пост на всеки вход.
Двамата майори, Черния дракон и Рапирата, чакаха на предната веранда. От небето се спусна хеликоптер и кацна на прашната земя пред тях.
От хеликоптера слязоха двама души — възрастен американец и неговият телохранител, двайсетинагодишен морски пехотинец от азиатски произход.
Възрастният мъж се отправи към верандата уверен, че никой няма да го спре.
И наистина, никой не посмя да му попречи. Всички знаеха кой е той и с каква власт разполага.
Беше висш служител на Пентагона, полковник, към шейсетте, в отлична физическа форма, с огромен гръден кош и сини очи с пронизващ поглед. Косата му бе руса, макар и посивяваща, лицето му бе обветрено и с дълбоки бръчки. Стойката му бе достойна за Джак Уест след двайсет години.
Бодигардът му беше известен с прозвището Ножа. Изглеждаше като куче убиец в човешка форма.
Черния дракон посрещна полковника с поклон.
— Сър — започна китайският майор, — изплъзнаха ни се. Пристигнахме с огромна военна сила и извършихме десанта по всички правила, но те… те бяха…
— Те бяха подготвени — довърши вместо него американецът. — Били са подготвени за именно такова
