развитие на нещата.
Мина покрай двамата майори и влезе в къщата.
Разходи се бавно из изоставения дом, разгледа всичко, спираше често, за да огледа по-подробно една или друга дреболия — окачената в рамка на стената снимка на Уест в компанията на Лили и Зоуи на фона на някаква водна пързалка, наградата от балетен конкурс на Лили. Най-дълго се задържа пред една снимка на Голямата пирамида в Гиза.
Черния дракон, Рапирата и Ножа го следваха дискретно и търпеливо чакаха евентуалните му инструкция.
Военният взе снимката на тримата. Лицата им бяха щастливи, усмихнати, огрени от слънцето.
— Добре, Джак — каза полковникът сякаш на себе спа — Този път ми се изплъзна. Явно не си загубил бдителността си и си имал план за спасение. Но започваш да допускаш грешки. Откри ни късно и несъмнено си разбрал пропуска си. — Погледа още няколко секунди усмихнатите лица на снимката и изви горната си устна в подобие на озъбване. — О, Джак, домашният живот, изглежда, ти се е понравил. Изглеждаш ми дори щастлив. И това е слабостта ти. Слабост, която ще ти донесе провал. — Той пусна снимката на пода — стъклото от пръсна — и се обърна към двамата майори. — Черен дракон, обади се на полковник Мао. Кажи му, че все още не разполагаме с Огнения камък. Но нека това не го спира в задачите му. Кажи му да започне разпита на професор Епер и да го направи без никакво снизхождение.
— Слушам. — Черния дракон се поклони и отстъпи няколко крачки, за да се обади по сатфона си.
Военният го изчака да свърши, без да го изпуска от поглед. След минута Черния дракон приключи и се върна.
— Полковник Мао изпраща поздравите си и казва, че ще направи както нареждате.
— Благодаря — каза полковникът. — Сега, Дракон, ако не възразяваш, се застреляй в главата.
— Какво!?
— Застреляй се в главата. Джак Уест се измъкна заради некадърно проведената под твое командване атака. Забелязал те е да се приближаваш и е организиращ изтеглянето си. Аз обаче не мога да толерирам провала на тази акция. Ти си отговорен и трябва да понесеш максималното наказание.
— Аз… не мога да го направя — заекна Черния дракон.
— Рапира — само каза полковникът.
Бърз като светкавица, грамадният мъж извади пистолета си и стреля в слепоочието на китаеца. Пръсна кръв. Черния дракон се свлече на пода в дневната на Джак Уест.
Полковникът дори не мигна.
Извърна се, сякаш не се бе случило нищо особено.
— Благодаря, Рапира. Обади се на хората ни в Диего Гарсия. Кажи им да предприемат общо сателитно наблюдение на цялото южно полукълбо. Целта е въздушен обект — „Боинг“ 747, черен, със стелт профил. Да използват всички сигнатури за разпознаване: транспондер, инверсна следа, инфрачервено наблюдение и така нататък — всичко. Самолетът да бъде открит. Когато го намерят, да бъда известен веднага. Изгарям от желание да събера капитан Уест с ямайския му приятел.
— Слушам, сър. — Рапирата бързо излезе.
— Нож — обърна се полковникът към телохранителя. — Искам да остана замалко сам.
Младият американец от азиатски произход почтително кимна и напусна стаята.
Останал сам в дневната на Джак Уест, полковникът извади сатфона си, набра един номер и докладва:
— Сър, обажда се Вълка. Те разполагат с Огнения камък и ни се изплъзнаха.
По време на всички тези събития в Австралия на другата страна на света ставаха други неща.
В Дубай един американец на средна възраст беше брутално удушен в хотелската си стая.
Бори се с тримата си нападатели, мята се и се извива в леглото, но всичко се оказа напразно.
Когато се отпусна безжизнен, един от убийците набра някакъв номер на мобилния си телефон и докладваш.
— Пилотът е готов.
Отговориха му:
— Уест е тръгнал. Ще продължим да го наблюдаваме и ще ви кажем кога да действате.
Убитият бе Ърл Макшейн от Форт Уърт, Тексас — пилот на товарен самолет за транспортната компания „Трансатлантик Еър Фрайт“. Беше най-обикновен човек — може би най-голямото нещо, което бе направил през живота си, бе след 11 септември, когато бе писал до местния вестник: осъждаше „мръсните мюсюлмани извършили това“ и настояваше за възмездие.
По същото време в Ирландия — по-точно в графство Кери — ударна група от 12 души в черно крадешком напредваше към една усамотена ферма.
След седем минути всичко бе свършило.
Бяха постигнали целта си.
Всичките шестима телохранители в къщата лежаха мъртви, а в центъра на изтеглящата се група бе единайсетгодишният Александър.
Що се отнася до „Халикарнас“, самолетът се носеше над Индийския океан на път за Дубай. Но не попадна там направо. Вместо това избра заобиколен курс, включващ кацане с нощувка за една нощ на изоставена самолетна писта в Шри Ланка, просто като предпазна мярка в случай, че китайците бяха предугадили крайната им цел.
Това означаваше, че наближиха Дубай по тъмно, късно в нощта на 2 декември.
В „Халикарнас“ всичко бе тихо и спокойно. Светеха само няколко лампи. Двете деца спяха в отделна каюта, Зоуи клюмаше на дивана в основния салон, а Скай Монстър бодърстваше в кабината, загледан към звездите. Лицето му бе осветено от индикаторите на таблото пред него.
В кабинета отзад обаче една лампа продължаваше да свети.
Лампата на Джак Уест.
Още щом излетяха от Шри Ланка — едва тогава малко се бе поотпуснал, — Уест почна да чете черната папка, която бе взел със себе си, преди да напуснат фермата му: стара кожена папка със спирали, натъпкана с бележки, чертежи, изрезки и фотокопия.
Това бе „черната книжка“ на Магьосника — онази, която му бе заръчал да вземе.
Очите на Уест се отваряха все по-широко и по-широко от удивление.
— Боже господи, Магьосник. Защо не си ми казал всичко това?! Господи…
Среща на нациите
