разпънат ти сега. Да умреш така се смята за голяма чест. — Джак усети да го побиват тръпки. — Моите пазачи се страхуват от мен — продължи Вълка, — както и трябва да бъде. Те пазят добре, защото се страхуват от последиците при провал. Искам да те уверя, че всички пазачи в тази мина са информирани, че ти си моят първороден син. Ако аз убия първородния си син по този начин, това ще посее страх в самите им сърца. И аз ще бъда в очите им като Бог — подложил чедото си на този най-ужасен вид смърт. Твоята смърт ще ме направи Бог в очите им.
— Страхотно — прошепна Джак.
Етиопецът с чука бързо се заизкачва по стълба в единия край на ямата. Но Вълка не беше приключил:
— Обърни внимание на каменната плоча, върху която си легнал, синко. Тя е една от десетките, спуснати в тази яма през последните триста години. В момента ти лежиш върху слоеве вече разпънати етиопски християни. Ти няма да умреш от разпъване — това е бавен начин да се умре и понякога отнема до три дни. Не…
Джак чу зловещо стържене и изведнъж от едната страна на отвора на ямата се показа голяма плоска каменна плоча, влачена на ролки от група етиопски пазачи. Плочата бе с форма, която идеално съответстваше на сечението на ямата, в която се намираше.
— … ти ще бъдеш смазан и така ще се превърнеш с един от слоевете в забележителната вяра на тези хора.
Джак разтвори широко очи.
Плочата вече скриваше наполовина отвора на ямата.
Щяха да я пуснат върху него.
Нещата се развиваха прекалено бързо.
Джак задиша по-бързо. Огледа се и спря поглед върху дясната си ръка, окървавена и прикована към плочата под него.
— Сбогом, Ловецо — напевно каза Вълка и плочата го скри от погледа на Джак. — Ти беше наистина добър войник, истински талант. Повярвай ми, че наистина страшно съжалявам. Можехме да се сражаваме заедно и щяхме да сме непобедими. Но сега, поради твоя избор, също като паяка, символизиран от позивната ти, ти трябва да бъдеш смазан. Сбогом, сине.
Плочата запълни изцяло отвора на ямата и Джак изкрещя: „Не!“. В този миг етиопците изтеглиха дървените валци, които я задържаха над ямата, и масивната плоча падна от височина шест метра. Полетя право към Джак Уест-младши, страните й едва се докосваха до стените на ямата. Секунда по-късно се стовари върху дъното с тежък удар, който отекна из пещерата.
Вълка хвърли последен поглед на плочата, която току-що бе смазала сина му. Тя не бе съвсем хоризонтална — точно така трябваше да е, след като бе паднала върху издатина. След няколко дни щеше да се изравни като постепенно досмаже гниещите останки на Джак Уест-младши.
Вълка леко сви рамене, обърна се и тръгна към подемника, който водеше извън мината. Мао, Рапирата и Ножа го последваха.
Не и Астро.
Той залитна замаян и двама етиопци, които Джак не бе видял, му помогнаха да запази равновесие.
— Татко — каза Рапирата и кимна към Астро, — какво ще правим с него?
Вълка спря и погледна за миг Астро.
— Безсмислен жест от страна на враговете ни в Щатите… жалка комбинация на безволната администрация, решила да застане на страната на тези нищожни малки нации. Но не бива да оставяме доказателства за ликвидирането на американски военнослужещ. Вземе те го с вас. Когато дойде на себе си, ще трябва да избере: да стане един от нас или да умре.
— А другите двама? — тихо попита Ножа. — Израелският снайперист и дебелият втори син на Анзар ал Абас?
Вълка се замисли за миг.
— Израелецът още горе ли е?
— Да.
— За главата му е обявена значителна награда. Шестнайсет милиона долара. Мосад са готови да ги платя след отказа му да се подчини на заповедта им във връзка с Висящите градини. Съдбата му е подпечатана: ще го върнем на Стария майстор и ще си поискаме наградата. Шестнайсет милиона са си шестнайсет милиона. След което старият отмъстителен Мюниц и Мосад могат да го изтезават, докато не им писне.
— А вторият син на Абас?
Вълка погледна назад към старата мина.
В другия край на огромното пространство, до далечната стена, висеше малка средновековна клетка, окачена над широк басейн с хвърляща отблясъци течност.
В тази клетка, на десет метра височина над басейна, бе заключен Мечо Пух.
Беше мръсен, окървавен и отекъл след премеждията по египетската магистрала, но бе жив. Ръцете му бяха широко разтворени и задържани в това положение от оковите, хванати през пръчките на клетката.
Течността под него бе смес от вода и арсен. Макар мината да не се водеше за златна, от време на време миньорите откриваха в стените следи от злато и използваха арсеновия басейн, за да го отделят от земната маса. Басейнът се използваше и за наказване на онези, които биваха залавяни да крият злато в телата си — оковаваха крадците в клетката, спускаха ги в басейна и ги давеха в тъмната гъста течност.
За голяма изненада на пазачите Вълка и хората му не се вълнуваха особено от намереното злато и с охота позволяваха на слугите си да задържат изкопаното от робите.
Вълка и подчинените му се вълнуваха от нещо много по-различно — нещо, което според древната легенда лежеше заровено някъде в подобните на кули каменни постройки в стените на мистериозната подземна пещера.
Вълка изгледа жалката фигура на Мечо Пух, увисва в клетката над смъртоносния басейн.
— Нека пазачите го принесат в жертва на своя бог. На нас той повече не ни трябва.
В този момент двама души излязоха от сенките и пресрещнаха Вълка.
Единият пристъпи напред.
Беше Лешояда.
— Американецо — той погледна лукаво Вълка, — моето правителство започва да губи търпение. Ти пристигна при Абу Симбел твърде късно и Стълбът замине. Знаеш каква беше сделката: ние получаваме първия Стълб с наградата към него, а ти — втория.
— Знам сделката, саудитецо — отговори Вълка. — Ще си получите първия Стълб, но не преди да сложим ръка на втория. Познавам те, Лешояде. Знам и методите ти: известни са случаи, когато си изоставял съюзниците си, след като си постигал своите цели, но преди да бъдат постигнати и техните. Затова искам да съм сигурен, че ще мога да разчитам на твоята вярност поне докато трае мисията. Първият Стълб не е в ръцете ни — притежава го Макс Епер, — но до него можем да стигнем лесно. По-скоро вторият ни създава малък проблем.
— Защо? — попита Лешояда.
— Самолетът на капитан Уест бе забелязан за последно да лети на юг в Африка. Те отиват за втория Стълб, който е в племето неета в Централна Африка. Но неета са неуловими.
— Епер смята, че може да ги открие — каза Лешояда.
— В такъв случай, като намерим него, ще открием и неета, а значи и Стълба. Това би трябвало да устрои дома Сауд, Лешояде, защото заловим ли Епер, ще се сдобием и с вашия Стълб. Ето още един мотив да ми помогнеш сега: обади се на твоите хора и ги накарай да отворят хазната си и да наемат армиите на всяка африканска нация между Судан и Южна Африка със задачата да охраняват всеки път, всяка река и
