всяка граница в Централна Африка. Ловеца е мъртъв, а Магьосника бяга… не вярвам да е трудно да го намерим. Време е да сложим край на амбициите им.
Вълка стъпи в асансьора, съпровождан от Мао, Рапирата и Ножа, и клетката запълзя покрай стената нагоре. Лешояда и спътникът му останаха долу. След малко четиримата излязоха от мината през изкопана в земята дупка, намираща се на 70 метра над пода на пещерата.
Ножа попита:
— Достатъчно ли е онова, което знае Магьосника, за да открием неета?
Вълка отговори, без да спира:
— Макс Епер е светилото в тази област и поне до момента всичките му заключения съвпадат с нашите. Дори да му се случи нещо и да умре, загубата няма да е непоправима, защото ние имаме собствени изследвания, на които можем да се осланяме. Освен това разполагаме и с наш експерт по тези въпроси, до когото винаги можем да се допитаме.
Той мина покрай още няколко етиопски пазачи и се изправи пред седналата в колата си широко усмихната Йоланте Комптън-Джоунс, видяна за последен път в безсъзнание на кея в Абу Симбел.
Лешояда и спътникът му стояха до подемния асансьор на дъното на мината. Спътникът на Лешояда бе пожелал да се задържат още малко тук.
Двамата тръгнаха през мината и спряха пред самотната клетка, висяща над арсеновия басейн.
С оковани към пръчките на клетката китки Мечо Пух приличаше на пленено животно.
От клетката бе невъзможно да види разговора между Лешояда, спътника му и Вълка при асансьора, така че когато сега ги забеляза да се приближават, сбърка присъствието им с предстоящо спасение.
— Братко! — извика той.
Ятагана — защото това бе спътникът на Лешояда — го изгледа безстрастно.
Мечо Пух раздруса прътите на клетката и викна:
— Братко, побързай да ме освободиш! Преди да са се върнали…
— Няма да се върнат — каза Ятагана. — Поне не скоро. Не и преди тази мина да е разкрила тайната си.
Мечо Пух замръзна и спря да друса прътите.
— Братко, нима не си тук, за да ме освободиш?
— Не, не съм тук затова.
Ятагана отиде при шахтата, в която бе убит Уест, и лениво погледна голямата плоча.
После се върна при арсеновия басейн.
— Брат ми… ти винаги си имал един фатален недостатък. Съюзяваш се със слабите. Още като ученик се опитваше да бъдеш защитник на кльощавите и крехките. Това може и да изглежда благородно, но в крайна сметка е просто глупаво. Подобно поведение няма бъдеще.
— А ти към каква стратегия се придържаш,
— Заставам на страната на силните — отговори Ятагана с мъртъв поглед. — Правя го за доброто на семейството и на нацията. В твоя съюз с малките нации няма
— Затова ти и твоят потаен приятел саудитец се съюзявате с ренегатите американци, така ли?
— Американският полковник и китайските му приятели са ни полезни… за момента. Вълка използва китайците, китайците със сигурност използват него, а ние използваме и двете страни. Вярно, подобна „организация“ крие известни рискове, но пак е по-добра от съюз между цаци.
— По-скоро бих се съюзил с цаци, отколкото да се коалирам с бандити — изстреля в отговор Пух. — Забрави ли, братко, че крадците не знаят какво означава чест? Загрубеят ли нещата, съюзниците ти ще те изоставят. И ще го направят без миг колебание.
Ятагана го изгледа искрено заинтригуван.
— И ти цениш тези хора? — Кимване към ямата. — Нещастникът капитан Уест? Евреинът от Израел, който в момента пътува за среща с Мосад? Вулгарната дъщеря на Оракула на Сива — момичето, което смята, че има право да учи и което те прави за смях, като те нарича с името на един дебел детски герой?
— Те станаха мое семейство и сега осъзнавам, че са ми семейство в по-голяма степен, отколкото си ми ти.
— Няма никаква чест да живееш по този начин, Захир. Това е шамар през лицето на всяка ценена от нас традиция. Мюсюлманите не се сприятеляват с евреи. Момичетата не ходят на училище. Да не говорим, че не бива да наричат мъжете със смешни прякори. Светът, който ще създам, ще възстанови традициите. Ще възстанови и старото понятие за чест. Ти явно нямаш място в този свят, затова трябва да умреш.
— Поне ще умра за своите приятели. Ти, братко, със сигурност ще умреш сам.
— Разбрах — каза Ятагана и погледна към земята. — Така да е. — И се обърна, за да си ходи. — От уважение към баща ни ще му кажа, че си умрял достойно, Захир, да речем, като си ме защитил от вражески куршум. Не искам да го карам да се срамува от смъртта ти. Сега те оставям на диваците.
И двамата с Лешояда се отправиха обратно към подемния асансьор.
— Постъпи както желаеш, братко — каза след него Мечо Пух. — Както желаеш…
После остана сам в огромната подземна пещера, увиснал в средновековната клетка над отровния басейн, на четиридесет метра от ямата, където добрият му приятел Джак Уест-младши бе посрещнал смъртта от ръката на собствения си баща.
Нищожно дребен на фона на пещерата, изоставен от брат си и сам в тъмнината, Мечо Пух тихо заплака.
Шибан от дъжда, останал без гориво и използващ само три двигателя, „Халикарнас“ кацна незабелязано на една права отсечка от шосе в изолираната югозападна руандийска провинция Кибуе.
Задната товарна рампа се отвори и през нея изскочи фриландърът със Зоуи, Магьосника и децата. Бяха взели лаптопа на Магьосника, многочестотен радиоскенер, няколко туби с гориво и два глока.
Преди трийсет минути се бяха обадили на Соломон Кол в Кения. Винаги наясно за местните опасности и осведомен за безопасните места за среща, Соломон ги бе инструктирал да се свържат с него при изоставеното ремонтно депо на ООН номер 409 в покрайнините на руандийския град Камембе, разположен в най-югозападната провинция на страната Киангугу.
Скай Монстър обаче не тръгна с тях.
Той избра да остане при обичния си самолет, сам, запасал два кобура на колана си и преметнал през рамо ловджийска пушка. Щеше да остане при „Халикарнас“ и да чака някакви познати на Соломон да докарат керосин, колкото да прескочат езерото Виктория и да се доберат до старата ферма в Кения.
Така че след като фриландърът отпраши бог знае накъде, Скай Монстър застана под гигантското туловище на „Халикарнас“, абсолютно сам сред руандийските хълмове.
В далечината се разнесе вой.
Магьосника, Зоуи, Лили и Алби се носеха по безлюдно шосе.
Зоуи беше зад волана, а Магьосника държеше включения радиоскенер и подслушваше радиочестотите за предавания.
Малко преди залез скенерът улови съобщение на военните до всички правителствени сили, с което им
