Но схватката продължаваше, Зоуи все така успешно отразяваше всички удари и малко по малко започна да се изяснява, че битката съвсем няма да е толкова лесна.
Петте минути станаха десет, а след това и двайсет.
Лили наблюдаваше всяка подробност внимателно и в един момент усети, че Зоуи е укротила бурята срещу себе си — поредиците бързи атаки, състоящи се от по няколко свистящи удари със сабята, следвани от отстъпление и подготовка за следваща атака.
Само че атаките на Варано ставаха все по-бавни, а интервалите между тях — все по-дълги.
Варано беше плувнал в пот и явно бе много изморен.
И тогава Лили си спомни за един филм, който бе гледала някога заедно със Зоуи — документален филм за боксовия мач между Мохамед Али и Джордж Форман в Африка. Форман бе по-едър, по-силен и по-млад от Али, но Али бе укротявал стихията срещу себе си цели осем рунда, Форман се бе изморил до смърт — и тогава Али бе нанесъл удара си…
А сега Зоуи нанесе удара си.
Варано опита нова, по-сдържана атака, но Зоуи светкавично се измъкна, заби късата си сабя в дебелата му шия и го прониза точно през адамовата ябълка — заби сабята чак до дръжката.
Огромният мъж замръзна като вкаменен.
Тълпата ахна.
Вождът скочи на крака.
Шаманът се обърна към жреците и кимна. Няколко от тях се отдалечиха на бегом.
Барано се заклати по плочата на Камъка на спора — беше още жив, но неспособен да помръдне, не можеше да проговори и дума, заради забитата в гърлото му сабя; очите му гледаха изумено, той не можеше да повярва, че една жена —
Зоуи просто стоеше пред него и го гледаше право в очите.
После бавно посегна, взе сабята от вече безполезната му дясна ръка и я вдигна пред ужасените му очи.
След това се обърна към тълпата и викна:
— Сабята в гърлото му е отмъщение за всички момиченца, за които този човек се е „женил“ през живота си.
Даяна Касиди преведе високо.
— А това е за моя приятел, който той днес уби — каза Зоуи, хвана дръжката на своята сабя, която все още стърчеше от гърлото на Барано, и с всичка сила я натисна, избута го към периферията на каменната площадка и той падна на самия ръб.
Зоуи ритна безсилните му крака през ръба и го остави безпомощно да гледа как най-близкият крокодил се хвърля към него. Крокодилът се издигна с мощен тласък от тинята и с едно захапване отгриза краката му.
Доплува и втори крокодил. Но преди да бъде издърпан навътре в калната вода, Барано трябваше да изживее ужаса да наблюдава със
Кръвта му заливаше Камъка на спора. После крокодилите го издърпаха под водата и повърхността на езерото отново се успокои.
— Еба си! — ахна Алби потресен и това бе първият звук, който наруши възцарилата се тишина.
Вождът стоеше изправен, загубил дар слово. Първородният му син беше мъртъв, убит от тази жена.
Но шаманът до него беше хладно спокоен. И извика нещо с остър глас.
Даяна Касиди преведе:
— Убит е член на кралското семейство! Всички знаят наказанието за подобна дързост! Убиецът трябва да влезе в лабиринта!
Отново нагласиха дъските до Камъка на спора и неколцина воини монаси обградиха Зоуи. Тя пусна сабята. Воините веднага я избутаха с копията си към храма крепост, който бе единственият вход за гигантския лабиринт от другата страна на езерото.
Шаманът вече стоеше на входа.
— Тази жена проля кралска кръв! — извика той. — Наказанието й е следното: тя е осъдена на лабиринта, където ще бъде преследвана от кучета. Ако боговете в безмерната си мъдрост й позволят да излезе на другата страна жива и недокосната, ние няма да се противопоставим на волята им.
— Стар като вековете начин на извъртане — обади се Магьосника. — Понеже няма да може да излезе от лабиринта, ще се сметне, че боговете са одобрили смъртта й. Това е като давенето на жените в реките по обвинение, че са вещици — ако потънели, това означавало, че не са вещици. Типична ситуация, в която тя не може да победи, а от друга страна — този тип не може да загуби и винаги ще може да твърди, че изходът е по волята на боговете.
Даяна Касиди официално обясни на Зоуи:
— Лабиринтът има два входа: единият от северната, Другият — от южната страна. В него има много места без изход. От двата входа има пътища, водещи до центъра. Ти ще бъдеш оставена на северния вход, а малко по-късно по дирите ти ще тръгнат четирима монаси с хиени. За да оживееш, трябва да намериш пътя до центъра, а после и от него нататък, така че да излезеш през южния вход. Това е единственият начин да ожи…
Шаманът излая нещо и Касиди преведе:
— Шаманът пита имаш ли последно желание.
Зоуи се огледа. Погледна Магьосника и Лили на платформите им, а също и Алби… и изведнъж забеляза нещо да виси на врата му.
— Всъщност… имам — каза тя.
— Да?
— Искам един от моите хора да ме придружи в лабиринта — момчето.
Магьосника и Лили я чуха и възкликнаха:
— Какво?!
Алби опря пръст в гърдите си и викна:
— Аз?!
Даяна Касиди се намръщи изненадано, но преведе на шамана думите на Зоуи.
Шаманът изгледа дребничкия Алби, явно не видя в него никаква опасност и кимна.
Доведоха момчето при Зоуи.
— Зоуи… — почна Алби.
— Довери ми се — каза тя, докато вратата за лабиринта се вдигаше на веригите си с грохот.
Точно преди двамата да влязат през нея, Зоуи извика:
— Лили! Продължавай да слушаш онова радио, дето е у приятеля ти.
Лили я изгледа неразбиращо.
Минаха по два големи моста и спряха пред големия кръгов лабиринт. Погледнаха назад към селото, към. Лили и Магьосника на платформите, към селяните, разположили се амфитеатрално около тях, и към свещения остров, на който се намираха Кълбото и вторият Стълб.
Гневно изръмжаване ги накара да се обърнат.
