Шестте свещени камъка

пристигнат и нападнат неета, ще дойде нашият шанс. Това е моментът, в който трябва да излезем от лабиринта и да сме готови да бягаме.

Лили седеше сама на платформата. Оно седеше на брега срещу нея.

Изведнъж радиото на врата му изпращя:

— Водач, тук Вълка, обади се.

— Тук Водач. Какво има, сър?

— Нож, внимавай. Докато с Острието прегръщахте онези дървета, забелязахме няколко термични изображения да приближават към вас хора са, поне десет. Прокрадват се към хеликоптерите ви от изток.

— Благодаря за инфото, сър. Ще се справим. Тук Ножа, край.

Лили се обърна към Магьосника на другата платформа — той също бе чул разговора.

— Хората на Вълка… — каза Магьосника. — Вече са почти тук…

Зоуи и Алби влизаха все по-навътре в лабиринта, не спираха да тичат по дългите му извити коридори. Алби даваше указания, а Зоуи следеше за опасности. Странно, но докато тичаше, тя стържеше с крокодилската кост по стените.

Стълбището се приближаваше все повече и повече и след поредното минаване през един от десетте свода в основата му изведнъж излязоха на идеална кръгла площадка. В стените й се виждаха два входа.

Намираха се в центъра на лабиринта.

Алби вдигна очи към високото стълбище. Стъпалата отиваха във височината на кухия вулкан, а широчината им позволяваше по тях да се качва само един човек. Нямаше перила. По стъпалата стояха свирепо изглеждащи воини монаси, въоръжени с копия и пистолети.

В основата на стълбището, в самия център на целия лабиринт, се издигаше украсен мраморен подиум. В него бяха издълбани някакви писмена, наглед на Словото на Тот.

Алби прецени, че надписът трябва да е много важен, така че бързо щракна няколко снимки.

Зоуи го дръпна за ръката и викна:

— Хайде, чака ни втората половина, а хиените са по следите ни…

Някаква кафява светкавица я откъсна от Алби и я събори на пода.

Хиена.

Беше огромна, с мръснокафява кожа, изпъстрена с Четна.

Но беше сама. Изглежда, по време на преследването, глутницата се бе разпаднала.

Зоуи инстинктивно се изтърколи изпод челюстите на хиената. После я изрита и тя се блъсна в стената на лабиринта и изквича. Но веднага нападна отново… и се наниза на заострената в стените крокодилска кост в изпънатата напред дясна ръка на Зоуи.

Зоуи изтегли оръжието си и хиената се свлече на пода.

Алби я гледаше с широко отворени очи.

— Това си беше направо жестоко…

— Абсолютно — съгласи със Зоуи и стана. — Обзалагам се, че майка ти не би искала да те види да правиш подобни неща. Да тръгваме…

Лили чу нов разговор по радиото на шията на Оно:

— Рапира, тук Ножа. Неутрализирахме противника, който опитваше да се промъкне до хеликоптера ни. Диваци, доста гадни, впрочем. Намерихме входа към базата им… точно на изток от издяланата гора — укрепен портал, силно охраняван. Ще ни трябват още хора.

— Разбрано, Нож. На път сме, ориентираме се по сигнала ви.

Лили вдигна поглед ужасена.

Зоуи и Алби бяха в лабиринта, тя и Магьосника бяха на платформите, а хората на Вълка всеки момент щяха да нападнат царството на неета.

Отчаяно бягство през лабиринта.

Зоуи и Алби не смееха да спрат, за да си поемат дъх. Вече обикаляха из южната половина на лабиринта и се отдалечаваха от стълбището в центъра.

По пътя им имаше още кални ями с крокодили, няколко дълбоки шахти и още човешки останки.

Някъде по средата ги настигна втора хиена, но Зоуи я фрасна по муцуната с един крокодилски череп и използва зъбите като нож с много остриета, всъщност дори като ренде — и го дръпна. Хиената изскимтя и побягна, оставяше кървава диря.

Продължиха да тичат. В един момент, благодарение на безпогрешната навигация от страна на Алби, изскочиха през най-външната стена на лабиринта, втурнаха се покрай стената и след малко стигнаха до висок сводест вход, идентичен на онзи, през който бяха влезли в лабиринта.

Южният вход.

Зоуи спря на двайсетина метра от него и каза:

— Не е добре да излезем от лабиринта прекалено рано. Трябва да го направим в точния момент.

— И как ще го познаем? — попита Алби.

В същия момент някъде откъм дефилетата се чу експлозия на граната.

— Вече настъпи — каза Зоуи. — По-гадните току-що пристигнаха.

ГЕСГ отрядът на Вълка щурмува главния портал на неета, предвождан от морския пехотинец с позивна Ножа и командоса от Делта с позивна Меча, начело на от стотина конгоански военнослужещи, въоръжени с автомати АК–47.

Купени с парите на саудитците, конгоанските войници бяха в буквалния смисъл на думата наемници и Ножа ги използваше по предназначение — като пушечно месо на първа линия.

Изпрати ги срещу основната отбранителна линия на неета в началото на дефилето — серия капани и укрития, които водеха до смъртта на вървящия начело, но след това биваха неутрализирани от напиращата маса конгоански войници.

Някои неета разполагаха с огнестрелни оръжия, но повечето бяха стари и зле поддържани, поради което не можеха да се противопоставят на много по-съвременното въоръжение на нападателите.

Така че отрядът на Вълка напредваше през дефилетата и избиваше диваците. Неета се сражаваха фанатично и не се предаваха до последния си дъх. Много конгоанци намериха смъртта си този ден, но много повече останаха живи, така че скоро излязоха на централния площад на селото.

В момента, в който започна нападението срещу дефилетата, около платформите на затворниците настъпи хаос.

Селяните — до този момент те бяха седели в очакване на резултат от изпитанието с лабиринта — побягнаха. Хукнаха и членовете на клана на вожда, но за да вземат оръжията си.

Всички воини монаси около платформите потърсиха убежище в храма крепост: минаха по първия подвижен мост и заеха позиции в свещената кула — четириетажна постройка в езерото, по средата между храма крепост и отсрещния бряг.

Лили и Магьосника просто бяха зарязани на техните платформи.

Можеха само безпомощно да наблюдават експлозиите и да слушат стрелбата из дефилетата. Тя неумолимо се приближаваше.

И изведнъж Лили забеляза някакво раздвижване на отсрещната страна на езерото.

Видя как шаманът и двама воини се втурват на триъгълния остров в средата на езерото, за да вземат трите свещени предмета: Делфийското кълбо, втория Стълб и уреда за наблюдение на Тъмната звезда.

После затичаха към отсрещната страна и стигнаха до тясната пътека покрай външната стена на