Шестте свещени камъка

спря.

Тя се сети какво става.

— Боже господи! Те стрелят по двигателите през страничните врати. Ще ни свалят.

— Ако преди това не възпламенят горивото в крилата — поправи я Магьосника.

Още изстрели.

— Мамка му, мамка му, мамка му… — заповтаря Зоуи. По лоста за управление усещаше, че хидропланът вече не реагира така леко.

„Няма спасение — помисли си. — Не мога да ги спра, след като са решили да умрат“.

— Свършено е с нас — каза високо. Сякаш в отговор на думите й радиото оживя.

— Зоуи! Ти ли си в тоя „Клипър“? Скай Монстър се обажда!

— Монстър? — викна Зоуи. — Да, ние сме! Къде си?

— Точно над теб — беше отговорът.

И докато се носеха над джунглата, един огромен самолет се снижи над тях.

„Халикарнас“.

— Съжалявам, че ми отне толкова време да се добера дотук — каза Скай Монстър. — Наложи се да го направя през Кения!

— А как ни намери? — попита Лили.

— После ще говорим за това! — намеси се Зоуи. — Скай Монстър. Имаме на борда сган от сърдити пасажери, решени да ни свалят отвътре. Трябва да ни измъкнеш… незабавно!

— Разбрано де. Вече видях, че сте без предно стъкло. Има ли ранени?

— Не.

— Значи използваме техниката „подушване на куче“. Вдигни седемстотин и всички горе.

— Ясно.

— Какво е „подушване на куче“? — обади се Лили.

— Ще видиш — каза Зоуи и рязко се обърна.

Защото отдолу се разнесоха нови изстрели.

Двата самолета летяха над конгоанската джунгла в тандем — огромният 747 над по-малкия „Клипър“.

После „Халикарнас“ се спусна пред клипера с отворена задна товарна рампа и се намести точно пред разбитото предно стъкло на кабината му.

Рампата зейна пред Зоуи, буквално на метри от носа на хидроплана.

— Окей, Скай Монстър! — извика тя в микрофона. — Задръж така, сега ще се приближим и ще изпратя всички напред.

Ускори малко и хидропланът се приближи до рампата на „Халикарнас“, носът му буквално драскаше ръба на рампата.

— Окей — извика тя. — Магьосник, вземи Лили, Оно и доктор Касиди и тръгвайте!

Магьосника нямаше нужда от подканване.

Бързо се прехвърли навън през разбитото стъкло и застана на носа на клипера под брулещото въздушно течение между двата самолета.

Помогна на Лили, Оно и Касиди да излязат при него и един по един и четиримата стъпиха на рампата на „Халикарнас“ и се вмъкнаха в товарния отсек.

Зоуи остана сама в кабината.

Включи автопилота и на свой ред се измъкна на носа, но в този момент диваците успяха да улучат още един двигател и хидропланът рязко подскочи.

Зоуи нямаше избор, така че се хвърли към рампата на „Хали“ в мига, в който хидропланът под краката й буквално пропадна и полетя.

Ръцете й задраха ръба на рампата, пръстите й се свиха в надежда да се уловят за нещо, но нямаше нищо… и за свой ужас тя усети как се плъзга назад и надолу в безмилостното синьо небе…

… и в този момент я уловиха три чифта ръце.

Хванаха я в последната възможна частица от секундата.

И я държаха здраво. Далече под тях хидропланът с диваците на борда се заби в джунглата и избухна в огнено кълбо.

Магьосника, Лили и Оно изтеглиха Зоуи на рампата, а Даяна я затвори. Капакът щракна успокоително и всички насядаха на пода в прекрасната тишина на товарния отсек.

— Б-б-б-лагодаря — заекна Зоуи.

— Ти да ни благодариш? — ахна Магьосника. — Ти да благодариш на нас? Зоуи, я се погледни отстрани какво направи: ти уби оня грамаден воин на Камъка на спора, ти разгада лабиринта, ти вдигна тоя бъкан с диваци хидроплан, за да ни измъкнеш от ада, и едва не умря, след като направи всичко да ни спасиш… Честно, Зоуи, не бях виждал досега нищо подобно. Това, което направи, е просто невероятно! От днес Джак Уест-младши вече не е единственият герой, когото… познавах. Него вече го няма, но ти го замести повече от достойно. Ти си направо удивителна!

Зоуи сведе глава. Не се бе замисляла какво е направила. Просто го бе направила.

Лили я прегърна.

— Страхотна си, принцесо Зоуи! Пет звезди! Жестоко!

И за първи път от няколко дни Зоуи се усмихна.

В селото на неета хората на Вълка бяха овладели положението, благодарение на превъзходството си в численост.

Селяните и воините бяха събрани заедно, поставени на колене, оковани в пластмасови белезници и оставени под охраната на конгоанските войници.

Ножа дойде при Вълка и каза гордо:

— Сър, успяхме.

И отстъпи крачка встрани. Зад него стоеше командосът от Делта Форс, Меча, държеше втория Стълб.

Очите на Вълка блеснаха. Той взе пречистения Стълб и благоговейно го вдигна пред лицето си.

— Намерихме и този млад господин — продължи Ножа и блъсна напред Алби, който се държеше за раненото рамо. — Албърт Калвин. Твърди, че бил приятел на дъщерята на Джак Уест.

Вълка изгледа момчето и изсумтя:

— Превържете го. Ще го вземем с нас.

Ножа продължи:

— Рапирата е в светилището им над лабиринта. Казва, че е намерил Огнения камък, Философския камък и първия Стълб… положени на олтари. Ще ги свали при нас.

— Прекрасно — каза Вълка. — Неета са ги отнели от Макс Епер. Какъв прекрасен ден! — После внезапно се обърна към Ножа. — А къде е Делфийският камък?

— Няма го, сър. Отнесен е от групата на професор Епер.

— Е, Епер знае, че вече разполагаме с всички козове: първите два Стълба, Философския камък и Огнения камък. Няма проблеми.

— Има обаче още нещо, сър — обади се Ножа.

— Да?

Ножа махна с ръка и хората му избутаха от тълпата още един човек.

Вълка изненадано вдигна вежди.

Беше шаманът на неета.

Разкривените ръце на стареца бяха в белезници, но в очите му гореше ярост.