— И как можеш да ми помогнеш ти? — попита Вълка, макар да знаеше, че няма начин старецът да го разбере.
За негова изненада той му отговори. Но не на езика на Тот. Проговори на език, който Вълка знаеше — гръцки:
— Вторият Ъгъл на Машината — изръмжа шаманът. — Виждал съм го. И ще те отведа при него.
На лицето на Вълка се появи лукава усмивка.
— Нож, Меч… подгответе хеликоптерите за излитане и се обадете на хората ни в Киншаса. Кажете им да са готови със самолет за Кейптаун. Време е да получим проклетата си награда.
Докато „Халикарнас“ се носеше на югоизток по изключение, без да се намира в пряка опасност от каквото и да било, Зоуи и останалите се присъединиха към Скай Монстър в салона до пилотската кабина.
Скай Монстър им разказа какво се бе случило с него, след като го бяха оставили в Руанда.
— След като момчетата на Соломон донесоха гориво, колкото да излетя, се добрах до старата ферма в Кения, прегледах „Хали“ изцяло, презаредих и дори успях да си сложа чисто нов двигател.
— Държал си там
— Ами… хм… намирах някои тук-там по време на… хм… пътуванията ми и си ги пазя за трудни дни — малко засрамено отговори Скай Монстър. — Както и да е, понеже сканирах всички радиокомуникации в Централна Африка, днес прихванах конгоанците на сателитния скенер — ставаше дума за транспортен „Клипър“, ескортиран от американски хеликоптери — и разбрах, че се насочват насам. Досетих се, че са ви открили, така че се залепих за тях… е, на разстояние. След това ви видях да излитате в обратна посока и допуснах, че може да си ти, Зоуи.
— Да бе! — Зоуи се изсмя.
— Ей… а къде е Соломон? — попита Скай Монстър. Още не съм му благодарил за горивото.
Зоуи поклати глава.
— Той загина заради мен — обясни Лили тъжно.
— О… — тихо каза Скай Монстър. — А Алби?
— Не питай — отговори Зоуи и разтри слепоочията си. Все още не можеше да се примири с онова, което се бе случило. — Да се надяваме, че е жив.
Погледна Лили и очите им се срещнаха. Лили не каза нищо.
Докато разговаряха, Магьосника работеше на един от компютрите: изпращаше кодирано съобщение до един от форумите за „Властелинът на пръстените“, които той, Лили и Джак използваха за комуникация. Ако Джак по някакво чудо бе жив, щеше в крайна сметка да провери във форума.
— Да не мислиш, че татко още е жив? — тихо попита Лили. — Даже след като онзи човек ни показа каската му?
Магьосника се обърна и я погледна.
— Баща ти е много жилав човек, Лили. Най-жилавият, упорит, изобретателен, гениален, верен, грижовен и адски труден за убиване човек, когото съм познавал. За мен Джак Уест не е мъртъв, докато не видя вкочаненото му тяло със собствените си очи. — Това не прозвуча много окуражително и Магьосника добави: — Никога не трябва да губим надежда, мъниче. Надеждата, че онези, които обичаме, са живи, и надеждата, че доброто ще надделее над злото в този епичен конфликт. Пред лицето на могъщите ни противници и при нищожната вероятност за успех надеждата е единственото, което ни остава… затова никога не я губи, Лили. Дълбоко в сърцата си лоши хора като Вълка не хранят никаква надежда и я заместват с похот, с жажда за власт… и ако се доберат до тази власт, ще са щастливи само защото всички останали са нещастни. Винаги имай надежда, Лили, защото надеждата ни прави добрите, а нейната липса прави тях лошите.
Лили го погледна.
— Този… Вълка… каза по телефона, че ми бил дядо. Как е възможно татко да е толкова добър, а той да е толкова лош?
Магьосника поклати глава.
— Това не мога да го обясня. Пътят, по който човек поема в живота си, често се определя от възможно най-странни, най-случайни неща. Джак и баща му са еднакви в много неща: и двамата са безумно целеустремени и невероятно интелигентни. Само че Джак действа в името на другите, а баща му — за собствена изгода. Просто в някакъв момент на живота си са се научили да живеят по своя начин.
— А каква тогава ще стана аз? — неспокойно попита Лили. — Искам да съм като татко, но изглежда, че това не е гарантирано. Не искам да направя погрешен избор, когато е важно.
Магьосника й се усмихна и разроши косата й.
— Лили, просто не мога да си представя как
— А Алби е в ръцете на Вълка — тъжно каза Лили.
— Да — отговори Магьосника. — Да…
В този момент от кабината се чу сигнал и Скай Монстър отиде да провери какво става. И след секунда изкрещя:
— Какво е това, за бога?
Всички се втурнаха в кабината, за да видят какво го е накарало да изгуби самообладание.
Десетки червени точки бяха осеяли небето високо над северната граница на Южна Африка. По западното крайбрежие над Кейптаун имаше други точки, сини.
— Какво е това? — попита Зоуи.
Червените точки са военни самолети, а сините са бойни кораби — каза Скай Монстър. — А по всички честоти се излъчва едно и също съобщение: южноафриканските въоръжени сили са затворили въздушното пространство над страната за целия чуждестранен въздушен трафик — военен и търговски. Едновременно с това военноморските им сили са отцепили Кейптаун, Тейбъл Маунтън и половината от нос Добра Надежда. — Той посочи няколко бели точки в океана южно от Кейптаун. — Тези бели точки са последните граждански кораби, допуснати през последния половин час. Ако съди по транспондерите им, това са регистрирани в Южна Африка риболовни траулери, които се връщат от Индийския океан. Последните, на които е разрешено да влязат. Всички морски маршрути вече са затворени.
— Но ние трябва да сме в Кейптаун утре вечер! — възкликна Зоуи.
— Съжалявам, Зоуи, но няма начин. Ще ни свалят. Враговете ни ни изолираха напълно. Сигурно са купили цялото южноафриканско правителство. Неприятно ми е точно аз да го кажа, но… няма начин да стигнем до Кейптаун.
Седмото изпитание
Вторият връх
Лаклан и Джулиъс Адамсън седяха с унили физиономии в заключената библиотека на Енмор Манър —
