поклащащи се пазачи, ту пламтящия кръст, извисяващ се над всичко и всички… и някъде в тази сякаш извадена от ада сцена му се стори, че дочува друг звук, някакво изкънтяване, но не можеше да се ориентира откъде иде, затова престана да му обръща внимание.
Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Басейнът вече бе само на три стъпки под него, парите му вече го обгръщаха изцяло. Облян в пот, предчувстващ приближаването на смъртта, без никаква възможност за спасение, Мечо Пух започна да се моли.
Мускулестият етиопски пазач, който бе приковал Джак Уест към хоризонталния му кръст, сега предвождаше жертвената церемония и биеше с наслаждение огромния барабан.
Хилеше се доволно, докато наблюдаваше как клетката на Мечо Пух се приближава към отровния басейн.
Заблъска по барабана още по-силно, което доведе тълпата до екстаз… но в същия момент един дълъг строителен пирон изсвистя във въздуха… сякаш отникъде… заби се в дясното му око, проникна на шест сантиметра в мозъка му и го уби мигновено. Той падна на земята. Барабанът издумтя кухо.
Всички замръзнаха.
Всичко спря. Танцуването, пеенето. Дори хората на макарата спряха да въртят ръчката.
Възцари се мъртва тишина.
Тълпата извърна глави.
Един мъж стоеше до горящия кръст, страховито осветен от пламъците му: ужасяваща фигура, цялата в кръв — по лицето, по дрехите и най-много по парцала, омотан около дясната ръка.
Възкръснал от мъртвите, измъкнал се изпод огромната каменна плоча на дъното на дълбоката яма, това беше самият Джак Уест… и беше ядосан както никога през живота си.
Ако това, че Джак Уест бе убит от собствения си баща, даваше основания за сравнения с Христос в съзнанията на потресените етиопски пазачи християни фундаменталисти, възкръсването му вледени душите им.
А това, че бе успял тихо да обезоръжи четирима от тях по време на дивото им подскачане и сега държеше пистолет, само засилваше убеждението им, че този човек притежава божествени способности.
С една съществена отлика.
Джак Уест-младши не беше милостив бог.
На Джак му бяха потрябвали шест часа, шест безкрайно дълги часа на внимателно преместване чрез крайно болезнени движения, за да се измъкне.
Блокирането на падащата плоча бе изживяване, за което не искаше дори да си спомня.
Когато плочата започна да пропада в ямата, Джак трескаво се сети за една очевидна истина: той разполагаше с едно-единствено средство, имащо някакъв шанс да устои на тежестта й, и това бе титановата му изкуствена ръка.
Така че в мига, в който плочата надвисна над него, той стисна зъби, събра всичките си сили и дръпна прикованата си лява ръка.
Пиронът се разклати леко, но изобщо не се измъкна.
Плочата падаше…
… и той отново дръпна, и този път металната му ръка се освободи заедно с пирона, и когато грамадната плоча падна на дъното на ямата, Джак вече бе свил ръката си заедно с пирона перпендикулярно на плочата и следователно вертикално, беше свил пръстите си в юмрук, бе извъртял краката си и когато плочата стовари с трясък цялата си тежест върху металния му юмрук и смаза два от пръстите му, ръката му все пак устоя.
Долната повърхност на плочата бе спряла притеснително само на сантиметър от носа му, така че за всички, които гледаха надолу, изглеждаше като че ли Джак е напълно смазан.
Той обаче бе свил краката си колкото можеше по-наляво, главата си бе извърнал надясно, а дясната му ръка оставаше все още прикована към пода също на някакви сантиметри от плочата.
Оттук нататък му трябваха само кураж, сила и време: куражът, за да преодолее болката в прикованата си дясна ръка; силата, за да я измъкне заедно с пирона; време, за да направи всичко това, без да осакати ръката си завинаги.
На три пъти припада по време на зловещото „упражнение“ — не можеше да прецени за колко дълго.
Но след няколко часа агонизиращо дърпане най-сетне успя да разхлаби пирона и да освободи и дясната си ръка.
Последваха няколко минути дълбоки вдишвания, след което той издърпа със зъби пирона от окървавената си длан.
От раната шурна кръв и Джак бързо смъкна колана си и отново със зъби стегна турникет.
И припадна за пореден път — и се свести след цял час.
Всъщност дойде на себе си, събуден от песнопение, танци и биене на барабан.
Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Сега оставаше да реши проблема с плочата.
Трябваше му само една пукнатина в нея и той я намери в близост до мястото, където бе прикована дясната му ръка.
Напъха в пукнатината С–2 с размера на блокче дъвка — мощен експлозив с малък радиус на действие, който държеше в специално отделение на изкуствената си ръка за използване спрямо ключалки в случай, че се озове затворен някъде.
Експлозивът избухна — далечното изкънтяване, което Мечо Пух бе чул, но не му бе придал значение, — и плочата се пукна точно на две. Частта откъм нормалната ръка на Джак падна на пода на ямата и над него зейна тесен отвор, през който все пак можеше да се измъкне.
След мъчителни минути енергично извиване почти излезе на свобода, ако не се броеше изкуствената му ръка, която продължаваше да подпира другата половина на голямата плоча.
Ситуацията бе жестока — беше невъзможно да повдигне тежката плоча и да освободи титановата си ръка. Изборът бе единствен.
Той просто откачи ръката от бицепса си и се изтърколи навън.
Сега се намираше на дъното на ямата с една цяла ръка и една наполовина и вече ясно чуваше песнопението и думкането на барабана — със съществената разлика, че вече бе свободен.
Ново блокче С–2 разби плочата върху изкуствената му ръка и Джак бързо я измъкна, закачи си я и превърза пробитата си дясна длан с парцал.
След това се качи по стълбата в стената на ямата, готов за битка с пазачите.
Сега стоеше пред пазачите и приличаше на олицетворение на Смъртта.
Очите му бяха кръвясали, около устата му имаше пръстен засъхнала кръв — кръвта от пирона, който бе изтръгнал със зъби от дясната си длан.
И все пак си оставаше един срещу трийсетима.
А после вдигна изкуствената си ръка напред. Държеше пожарогасителя, който бе взел от подемника.
Насочи го срещу пламтящия кръст… и пещерата потъна в абсолютен мрак.
Мракът бе направо космически.
Пазачите изпаднаха в паника и се разкрещяха. После млъкнаха. И чуха шум от стотици стъпки…
… и аварийното осветление на мината се включи и освети Джак, който си беше на същото място до
