уединено имение в далечния югозапад на Англия, в близост до Ландс Енд13.
Червената светлина на свръхчувствителното устройство за проследяване мигаше срещу тях и реагираше на всяко тяхно помръдване — съобщаваше на японските им похитители дали все още са там, където трябва да са.
Разполагаха само с раницата на Лили и нищо повече. В нея бяха останали само играчките й — всичко друго, което бяха притежавали и което представляваше някаква ценност, им бе отнето.
От време на време похитителите им се появяваха и ги караха да им обяснят някоя диаграма, записана в компютъра им, или да им разтълкуват някой пратен от Магьосника имейл, свързан с Машината, който не можеха да разберат.
Танака бе неизменно вежлив, но лаконичен до крайност. Очите му бяха студени и фокусирани върху цел, която оставаше непонятна за близнаците.
Само веднъж Лаклан излезе от апатията си и каза:
— Ей, Танк! Защо правиш това бе, пич? Забрави ли приятелите си — Магьосника и Лили?
Танка се обърна към него, очите му пламнаха.
— Приятели ли? Приятели! Самата концепция за приятелство бледнее през
— Но Япония отново е силна — опита се да възрази Джулиъс. — Една от най-богатите и най-напреднали страни на света.
— Роботите и електрониката не възстановяват честта, Джулиъс. Само отмъщението може да го постигне. Изучавах тази Машина цели двайсет години, но никога не забравих за отмъщението. В сърцата си всички японци са съгласни с мен и сърцата им ще се изпълнят с радост, когато дойде часът на разплатата.
— Но те ще са
Танака сви рамене и каза:
— Смъртта не е смърт, ако вземеш със себе си и своя враг.
На няколко пъти в отсъствието на Танка пазачите разговаряха пред близнаците; вероятно мислеха, че
В един момент Лаклан, който междувременно тракаше на клавиатурата, но всъщност слушаше, рязко вдигна глава.
— Какво има? — прошепна Джулиъс.
— Казват, че току-що са получили известие от своя човек в групата на Вълка… някой си Акира Исаки.
— Исаки?
Който и да е, изглежда, не е толкова предан на Вълка. Всъщност работи за тези задници. Та той току-що им се обадил и им съобщил… мамка му!… че Джак Уест е мъртъв и че Вълка е на път за Конго, за да се сдобие с втория Стълб. Исаки щял да се обади пак, когато всичко това приключи, и да каже на своите дали трябва да действат, или не.
— Ловеца е мъртъв? — повтори Джулиъс. — Вярно ли е това според теб?
— Не знам. Но едно ми е ясно: времето ни е ограничено. Трябва да изчезваме.
Дванайсет часа по-късно, през нощта, един от японските им пазачи дойде да провери какво правят.
Един от датчиците бе засякъл нарушаване на периметъра през един от прозорците в библиотеката, но от друга страна, проследяващото устройство продължаваше да показва, че близнаците са още в библиотеката и едва помръдват, което означаваше, че спят.
Японецът отвори вратата на библиотеката и замръзна.
Библиотеката беше празна.
Близнаците ги нямаше.
Единственият помръдващ предмет бе роботчето на Лили, механизираното куче сър Лайселот, което подскачаше на малките си метални крачета и лаеше безшумно по слисания японски пазач.
Той мигновено задейства алармата и из цялото имение светнаха прожектори, но близнаците вече седяха в каросерията на пикап, който напускаше района на Ландс Енд.
— И къде отиваме сега? — попита Джулиъс.
Лаклан се намръщи и отвърна:
— Сещам се за едно-единствено място.
Докато Зоуи превеждаше хората си из джунглите на Конго, а близнаците се измъкваха от японското Братство на кръвта на Танка в Ландс Енд, Мечо Пух гаснеше в загадъчната етиопска мина, увиснал в клетката над арсеновия басейн.
Шест часа след ужасната смърт на Джак Уест — и след като брат му, Ятагана, го бе оставил бавно да умре — работният ден приключи и пазачите — етиопски християни — подбраха етиопските евреи миньори и ги затвориха в подземните им стаи: изкопани в земята дупки с дъски вместо легла и парцали вместо завивки. Дадоха им мухлясал хляб и някаква мътилка, която приличаше на бълвоч.
След това трийсетимата пазачи се събраха край арсеновия басейн при Мечо Пух.
Запалиха факли.
Разнесе се монотонно песнопение.
Забучиха в земята голям християнски кръст и го запалиха.
Започнаха някакъв ритуален танц.
След като кръстът се разгоря, изгасиха факлите и единственият източник на светлина в необятното подземно пространство бе оранжевото му сияние, което се отразяваше от каменните кули, все още полузаровени в пръста на високите стени.
Мечо Пух гледаше разтревожено. Изглежда, краят му бе дошъл. Той хвърли тъжен поглед към дълбоката яма на трийсетина метра от арсеновия басейн — ямата, в която Джак бе срещнал смъртта.
Клетката се раздруса и започна да се спуска на веригите си към изпускащия пара басейн — двама пазачи бяха освободили макарата.
Останалите запяха „Отче наш“ на латински, все по-бързо и по-бързо: Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Клетката се спускаше.
Мечо Пух раздруса прътовете.
Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Три метра, два и половина…
Мечо Пух започна да усеща топлината на басейна, горещите пари вече се издигаха около него.
Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Песнопението продължаваше.
Танцът продължаваше.
Барабанът продължаваше да бие.
Клетката на Мечо Пух продължаваше да се спуска.
Мечо Пух трескаво гледаше ту кипящия басейн под себе си, ту полюшващата се тълпа пеещи и
