стената.
Алби се свлече замаян, лявото му рамо пареше по начин, който бе напълно нов за него. Погледна го и видя, че е цялото в кръв.
Неговата кръв!
Видя Зоуи, видя я да се опитва да се върне да го вдигне, но беше прекалено късно — конгоанците и морският пехотинец с азиатски черти вече нахлуваха в кулата, — а Магьосника дърпаше Лили надолу, към тунела.
И Алби остана опрян на каменната стена, замаян, целият в кръв и ужасен… на милостта на морския пехотинец, който с твърда крачка тръгна към него.
Тунелът беше тъмен, влажен и тесен.
Тичаха. Водеше Оно, вдигнал пламтяща факла над главата си. Следваха го Лили и Даяна Касиди, Магьосника и Зоуи бяха в ариергарда.
— О, господи! Алби…! — проплака Зоуи.
— Трябваше да го изоставим! — изненадващо твърдо заяви Магьосника.
— Ама те го раниха…
— Вълка не е чак толкова жесток, та да убие дете! А ние трябва да се измъкнем. Ти какво успя да вземеш от свещения остров, Зоуи?
— Кълбото и уреда за гледане. Но загубихме втория Стълб — отвърна Зоуи. — Алби реши да спаси мен вместо Стълба. Сега е в ръцете на хората на Вълка.
— Значи след като свърши с неета, Вълка ще разполага с двата Стълба, плюс Огнения камък, плюс Философския камък! Ще имат всичко нужно, за да извършат церемонията при втория Връх… а и при всички останали Върхове. Това е катастрофа!
Заизкачваха се по дълго стълбище и стигнаха в малка пещера.
Излязоха от нея и се озоваха на брега на широката река, която захранваше водопада на неета.
На юг, над безкрайната зелена шир на джунглата — с изключение на дупката в навеса над селото — се издигаха три вулкана.
Крясъци и стрелба ги накараха да се извърнат.
На стотина метра от пещерата, на самия бряг на реката, се водеше друга битка.
Двама пилоти на конгоанската армия отчаяно защитаваха голям хидроплан от атаките на трийсетина воини монаси на неета. Хидропланът бе много стар модел, съветска имитация на класическия „Боинг 314 Клипър“.
Голям и тумбест, с горна палуба за пилотите и долна за пътниците, хидропланът имаше четири турбовитлови двигателя и голям търбух, потопен във водата. Евтин и стар очукан „Клипър“ като този бе обичайна гледка из тези части на Африка, където единствените самолетни писти бяха речните корита.
Точно в този момент клиперът бе наобиколен от воините на неета. Те се катереха по него, скачаха по крилата му, стояха на носа му и удряха с тояги по стъклото на пилотската кабина.
Магьосника видя как Зоуи присви очи и възкликна невярващо:
— Да не мислиш да…
— Точно това мисля — прекъсна го тя и взе от ръцете му пушката на вожда.
Докато двамата конгоански пилоти стреляха напосоки срещу воините на неета, петима души безшумно и незабелязано се плъзнаха под водата до опашката на крилатата машина, където имаше врата.
Зоуи бе начело. Излезе от водата и посегна към вратата.
Отвори я… и пред нея се изправи жълтозъб воин монах на неета, направо се извисяваше над нея. Опъна лъка си… но Зоуи го изпревари и с една ръка вдигна пушката и го простреля.
След минута влезе в кабината и видя как неета измъкват конгоанския помощник-пилот през вече разбитото предно стъкло. Той пищеше.
Двама воини го насякоха на парчета направо върху носа на машината. Когато приключиха, се наведоха, за да влязат в кабината, но се озоваха срещу пушката на Зоуи.
Последваха два изстрела.
Воините отхвърчаха от носа и паднаха в реката.
Зоуи седна на пилотската седалка, другите се скупчиха зад нея. Подпомогнат от Оно, Магьосника охраняваше стълбата към долната палуба с взетия по пътя автомат АК–47.
— Можеш ли да управляваш това чудо? — попита Лили.
— Лично Скай Монстър ме е учил — отговори Зоуи, докато разглеждаше замайващо многото циферблати по пулта. — Не е чак толкова по-различен от хеликоптер… поне така мисля.
После натисна бутона на запалването.
Четирите турбовитлови двигателя се събудиха гръмогласно за живот.
Останалият все още жив пилот — стреляше безуспешно през вратата, гледаща към брега — се смая, когато двигателите забоботиха и започнаха да набират обороти.
Тази изненада всъщност му коства живота.
Когато се обърна, за да види какво става, в него се забиха шест стрели и той падна от вратата. А когато хидропланът тромаво се отдели от брега, десетината останали живи воини на неета, които го атакуваха, наскачаха панически във водата.
През разбитото предно стъкло нахлуваше все по-мощна струя въздух, но това не разколеба Зоуи. Тя натисна лоста и усети как машината оживява под нея.
Носът започна да разбива вълните, скоростта се увеличаваше плавно — и в един момент се откъснаха от водата и полетяха.
Зоуи облекчено се усмихна.
— Господи, май успяхме…
Изстрели зад гърба й я накараха да се обърне.
Магьосника стреляше с автомата по воините на неета, които напираха да се качат по стълбата при тях.
Явно никой от тях не мислеше за живота си, защото живите се хвърляха през труповете на мъртвите, крещяха диво и се опитваха да стрелят с лъковете си.
А ако можеше да види хидроплана отстрани, Зоуи щеше да бъде поразена — няколко неета бяха все още на покрива и лазеха към кабината.
Едновременно с това двама други — на едно от крилата — замисляха самоубийствения опит да хвърлят мрежа върху едно от витлата. Хвърлиха я… въжето се оплете във витлото… двигателят изпусна струя дим и спря!
Хидропланът се наклони и кренът изхвърли от крилото двамата воини и ги запрати надолу към смъртта им.
Зоуи се обърна на седалката и ги видя да падат, после с мъка овладя хидроплана.
— Какво им е на тези хора! — извика тя.
Отговори й Даяна Касиди:
— Охраняват царството си с див фанатизъм. Вярват, че ако чрез смъртта си някой воин на неета успее да попречи на някой натрапник да избяга, ще заслужи мястото си в рая.
— Значи самолетът ни гъмжи от фанатици камикадзета — заключи Зоуи. — Чудя се дали…
Прекъсна я нова стрелба. Някак приглушена.
— Магьоснико! — извика Зоуи.
— Не съм аз! — надвика той рева на двигателите. — Неета спряха да атакуват горната палуба. Всичките се изтеглиха долу.
Нови приглушени изстрели.
И изведнъж Зоуи видя как втори от монтираните на крилото двигатели изпуска дим. Витлото му
