на дефилето, нахлу нова група от хората на Вълка, този път от север, над водопада.
Спуснаха се по въжета — поне двайсетина конгоански и американски войници, покривани от един от хеликоптерите „Блек Хок“.
Докато Алби гледаше нагоре към тази нова вълна нападатели, на покрива на малкото укрепление изведнъж изскочи воин монах на неета и изненадващо за всички стреля срещу хеликоптера с анголски РПГ.
Снарядът улучи увисналия над езерото хеликоптер и той се пръсна, полетя надолу и падна в езерото близо до кулата.
— Господи, тези неета са запазили всичките оръжия, които са намерили — прошепна Зоуи.
Воинът монах се скри, вероятно за да презареди.
Изчезването му даде на Зоуи и Алби възможност да притичат до укреплението, да се шмугнат в него и да се качат по вътрешните каменни стълби.
Щом излязоха на по-горния етаж, видяха каменен мост — половинка от мост всъщност — да се простира към централната кула. Вдигнат на няколко масивни каменни колони, този полумост бе създаден да се свърже с насрещната източна половинка, която се спускаше откъм храма крепост… както бе точно в момента.
Погледнаха натам и видяха Магьосника да им маха.
— Насам! Побързайте! — изкрещя той, но в същия миг — без никакво предупреждение — половината мост пред него започна да се вдига.
— Бягайте! — извика Магьосника.
— Бягай! — викна Зоуи на Алби.
Хвърлиха се напред сред стрелба, експлозии и разсякла небето ракета — димната следа увисна във въздуха, преди ракетата да се забие в скалното укрепление зад тях и да го взриви. Отломки полетяха във всички посоки.
Но монахът, изстрелял РПГ-то от покрива, се бе изтъкнал навреме и сега тичаше след Зоуи и Алби, за да се добере до кулата.
Подвижният мост се вдигаше… една стъпка над мястото на съединението… две стъпки… три…
Зоуи и Алби вече бяха по средата.
Монахът тичаше с всички сили.
Ръбът на отсрещния мост вече се бе издигнал на четири стъпки над техния. Зоуи сграбчи Алби и го хвърли високо във въздуха.
Алби полетя нагоре и се блъсна с гърди в ръба. Ударът изкара въздуха от дробовете му, но той все пак успя да се хване и се преви на две през ръба.
Щом се увери, че Алби е в безопасност, Зоуи също скочи с протегнати ръце, улови ръба с крайчетата на пръстите си и въздъхна с облекчение.
Но облекчението й продължи до мига, в който монахът зад тях също реши да скочи — но понеже идваше със закъснение, улови Зоуи през кръста.
Тя обаче се удържа, макар и с последни сили. Мостът продължаваше да се издига.
Стигна наклон 20 градуса, после 30, след това 45…
Все така прегънат през ръба и стиснал в едната си ръка втория Стълб, Алби виждаше как Зоуи се мъчи да изрита воина монах. Зачуди се как да й помогне…
… и в този миг със силно раздрусване и без никакво предупреждение мостът спря издигането си и Алби се изтърва и се запързаля към кулата!
Плъзгаше се надолу, мъчеше се да не изпусне Стълба, но в основата на моста се удари силно в каменната опора, Стълбът изхвърча от ръцете му и се изтърколи през кулата и по другия подвижен мост — онзи, който отиваше назад към селото.
Алби с отчаяние проследи как стъклоподобният Стълб спира точно в точката, в която мостът се съединяваше с насрещния, спуснатия от храма крепост.
— Алби! — извика някой.
Момчето се обърна и видя Магьосника под каменно стълбище, което водеше надолу в пода отдясно. Лили беше до него.
А после чу нови гласове и погледна към Стълба — и видя в храма крепост да се появяват конгоански войници, предвождани от американски морски пехотинец.
Стълбът бе по средата на разделящото ги разстояние.
Изпълнен с болка вик накара Алби да се извърти на колене. Видя как Зоуи се изпуска от издигнатия наполовина подвижен мост… и как вече не може да се държи…
„Това става прекалено бързо — изкрещя мозъкът му. — Твърде много възможности за избор, прекалено много променливи. Да избягам с Лили, да взема Стълба, да помогна на Зоуи…“
Изведнъж се възцари тишина и времето забави хода си — поне за Алби.
И в тишината Алби направи своя избор. От трите неща можеше да се справи с две.
Можеше да стигне до Стълба и да се добере до Лили и Магьосника в кулата… но не можеше да направи това и да помогне на Зоуи. Ако избереше тази възможност, Зоуи щеше да падне в езерото с крокодилите и те щяха да я изядат.
От друга страна, можеше да помогне на Зоуи и да стигне до Лили и Магьосника… но това щеше да означава да остави Стълба на нападателите. А това можеше да има глобални последствия.
„Глобални“, повтори той на себе си.
Стълбът или Зоуи.
Единият избор потенциално водеше до спасяване на света. Другият означаваше спасяване на един живот животът на жената, която бе толкова скъпа не само за него, но и за онези, на които той държеше: Лили, Магьосника и Джак Уест-младши.
„Не е честно! — гневно си помисли той. — Това не е избор, пред който да стои едно хлапе. Твърде сериозно е. Прекалено важно!“
И Алби направи своя избор.
Избор, който щеше да има много важни последици.
Времето възстанови нормалния си ход и Алби скочи и изтича
Изкатери се с мъка по стръмния наклон, забиваше нокти в гредите. И видя пръстите на Зоуи, вкопчени в ръба, точно в мига, в който те за пореден път се плъзнаха още малко…
… хвана едната й ръка с две ръце и задърпа с всичка сила, за да я удържи.
Увиснала под него, Зоуи вдигна глава и по лицето й премина лъч на надежда. Тя замахна надолу с другата си ръка и удари по главата воина монах, за да се отърве от него.
Монахът изкрещя отчаяно, докато падаше към езерото. Пльосна във водата и няколко крокодила мигновено се плъзнаха към него и го дръпнаха под водата.
С помощта на Алби Зоуи се изтегли през ръба.
— Благодаря, Алби.
— Сега вече наистина трябва да се махаме — каза той.
Плъзнаха се по задник надолу по моста и спряха с крака в кулата. В същия момент конгоанците стигнаха до Стълба на другия подвижен мост и го показаха на Ножа.
— По дяволите — изпъшка Зоуи.
Алби изруга наум, но беше късно — нали вече бе направил избора си.
— Насам — твърдо каза той и избута Зоуи надолу по каменните стъпала и в кулата, където чакаха Магьосника, Лили, Оно и Даяна Касиди.
— По-бързо! — извика Лили. — Тук има тунел. Хайде! Алби понечи да последва Зоуи надолу по стъпалата, но точно тогава се случи най-изненадващото нещо на света — поне за него. Простреляха го.
Просто нещо изведнъж го удари в лявото рамо, извъртя го и го запрати на три крачки встрани и в
