— Имаме да ти разказваме много неща… — започна Лаклан, но Джак вдигна предупредително пръст и влезе в стария си кабинет.
Вдигна една дъска в пода и извади от скривалището там кутия от обувки, пълна с американски долари и полева аптечка на австралийските специални сили.
Взе една спринцовка и я напълни с „Андарин“ — „живата вода“ в жаргона на командосите. Андаринът беше мощна смес от адреналин и висококачествен кортизол. Беше полево лекарство, предназначено да притъпи болката и да тонизира с адреналин, като по този начин помогне на лошо ранения войник — в случая Джак — да издържи във вражеско обкръжение.
Джак си направи инжекцията и изпъшка:
— О… така е по-добре. — После се обърна към близнаците. — Извинявайте, господа. Трябваше да взема мерки да остана на крака, докато приключим. Сега вече ми разкажете всичко поред.
Настаниха се в дневната на празната къща и близнаците изстреляха всичко научено през изтеклата седмица.
Съобщиха на Джак за местоположението на втория Връх — Тейбъл Маунтън в Кейптаун, Южна Африка.
После му разказаха за предателството на Танака и за японското братство, нагърбило се със задачата да отмъсти за причиненото на нацията им безчестие през Втората световна война — чрез масово самоубийство. И за най-важното за момента: че Братството е внедрило свой човек в ГЕСГ групата на Вълка — Акира Исаки.
Докато бяха чакали във фермата, близнаците бяха влезли в една от американските бази данни на военните и бяха открили, че наистина съществува военнослужещ на име А. Дж. Исаки — Акира Джуниро Исаки, морски пехотинец, командирован към ГЕСГ.
Лаклан продължи:
— Исаки е роден в Америка през 1979 година в смесено семейство на японец и американка…
— … несъмнено прекрасни хора — завърши Джулиъс.
— Работата е там — подхвана наново Лаклан, — че родителите на баща му били чистокръвни японци и по време на Втората световна война били вкарани в трудов лагер в Калифорния…
— Неприятна работа били тези лагери. Голямо петно върху лицето на Америка…
— И значи родителите на А. Дж. загинали в автомобилна катастрофа през 1980 година и той израсъл в семейството на баба си и дядо си…
— Днес тези изпълнени с горчивина чистокръвни японци са членове на Братството на кръвта. А. Дж. постъпва в армията, получава обучение за морски пехотинец, повишен е в разузнавач и в крайна сметка — по негова молба — през две хиляди и трета е командирован в ГЕСГ.
— Позивната му е — уточни Лаклан — Ножа.
— Ножа — повтори Джак. Смътно си спомняше американския войник с азиатски черти, който Вълка му бе представил в етиопската мина, докато го бяха разпъвали в ямата. После попита: — Момчета, имате ли връзка с интернет?
Джулиъс го погледна удивено.
— А дали звездолетът „Ентърпрайз“ черпи енергия от дилитиеви кристали? Естествено, че сме онлайн.
И подаде лаптопа си на Джак.
Джак въведе нещо на клавиатурата.
— Трябва да разберем дали Магьосника и Зоуи са взели от неета втория Стълб. Да се надяваме, че са ми оставили съобщение в интернет.
Влезе в чат рума на „Властелинът на пръстените“ и въведе потребителското си име — STRIDER101 — и паролата.
Появи се нов екран и Джак направи гримаса.
— Нищо.
Не го чакаше никакво съобщение.
Съобщението на Магьосника щеше да се появи едва след три дни.
— Джак, има още нещо — каза Лаклан.
— Какво?
— Откакто сме тук, прослушваме военните честоти в търсене на новини за теб или другите. През последните двайсет и четири часа цяла група африкански държави мобилизираха армиите си. Да не говорим, че на юг има маса затворени летища: първо в Зимбабве, после в Мозамбик, след това в Ангола, Намибия и Ботсуана. Не се пропуска граждански трафик. Някой прекъсва въздушните коридори към Южна Африка.
Джак обмисли чутото.
— Следващият Връх е под Тейбъл Маунтън в Кейптаун, така ли беше?
— Малко в южна посока, но общо взето, да — отговори Лаклан.
— Трябва да стигнем там — взе решение Джак и стана. — Трябва да се доберем до това място преди крайния срок.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джулиъс.
— Виждам само два начина, по които могат да се развият нещата. Първият е: Магьосника, Лили и Зоуи вземат Стълба и стигат в Кейптаун, което означава, че когато стигнат там, врагът ще е по петите им. Което пък означава, че ще имат нужда от помощта ни.
— А вторият?
Джак прехапа устна.
Втората възможност е по-лошата: Вълка отнема Стълба и се насочва към Кейптаун с него. Ако го сложи на мястото му, аз нямам претенции към него — това значи глътка въздух за света. Но както казахте, ГЕСГ групата на Вълка е компрометирана от агента на японското Братство на кръвта. Поне един човек в екипа му — Ножа — е предател и не иска Вълка да сложи Стълба, където му е мястото. Иска да унищожи света, да изчисти японския позор. Ако Ножа е в екипа на Вълка, който ще попадне в Кейптаун, той ще направи всичко Стълбът да не бъде сложен успешно.
— Което ще бъде много лошо — каза Лаклан.
— По-лошо просто не би могло да бъде — уточни Джулиъс.
— Да-а-а — проточи Джак. — Независимо кой вариант ще се получи, ние трябва да стигнем в Кейптаун, за да помогнем или на Магьосника, или — просто не ми се вярва, че устата ми изрича това — на Вълка.
— Но как ще стигнем до Южна Африка за четири дни, ако не можем да го направим по въздух? — попита Джулиъс.
Джак погледна за миг през прозореца.
— Познавам само един човек, който би могъл да ни помогне, но не трябва да губим нито миг. — И решително стана. — Хайде, господа. Заминаваме за Занзибар.
Джак стоеше на самолетната писта на международното летище на Найроби. Чартърният самолет — малка „Чесна“, за която бе платил изцяло в наличност, плюс хилядарка, за да не му бъдат задавани въпроси — чакаше.
Кенийският пилот прибра парите, без окото му да мигне. Подобни плащания бяха нещо обичайно за хора, пътуващи до Занзибар.
Близнаците вече се бяха качили в самолета, но Джак остана на пистата с Мечо Пух.
— Е, дотук бяхме.
— За мен беше чест и привилегия да служа заедно с теб, Джак Уест-младши — заяви Мечо Пух.
— Честта бе изцяло моя, приятелю.
