Тръгнах тихо из лозята. Не след дълго монасите щяха да открият, че техният игумен, техният гений и светец, е издъхнал, работейки.
Погледнах назад и с учудване установих, че сламената фигура продължаваше да стои, оживяла и заела позата на изправен човек, и да ме наблюдава.
— Няма да ти се доверя! — извиках на сламения човек. — Няма да търся заедно с теб никакви отговори! Но запомни това: ако се превърнеш в живо същество като мен, обичай всички мъже и жени и децата им. Не черпи силата си от кръвта! Недей да се храниш със страданието. Не се въздигай като бог над тълпи, които те славословят. Не лъжи!
То ме слушаше. Чуваше. Остана неподвижно.
Аз побягнах. Тичах по скалистите склонове из горите на Калабрия, докато се отдалечих от него. Под луната видях разгърнатото великолепие на вивариума с неговата обител и полегати покриви, откъснал бреговете на блещукащия залив от морето.
Никога вече не видях сламеното същество. Не знам какво беше. Не искам да ме разпитваш за него.
Казваш, че бродят духове и привидения. Ние знаем, че съществуват такива създания. Но това бе последното свидетелство за онова същество.
Следващият път, когато скитах из Италия, вивариумът отдавна бе разрушен. Земетресенията бяха сринали и последните останали стени. Дали първото опустошение не бе дело на новата вълна високи невежи мъже от Северна Европа, вандалите? Дали земетресение бе причината за неговото окончателно разрушаване?
Никой не знае. От него са запазени единствено писмата, които Касиодор е изпращал.
Не след дълго класиците бяха обявени за богохулници. Папа Григорий пишеше разкази за магии и чудеса, защото това бе единственият начин да приобщи хиляди суеверни и непросветени северни племена към християнството в големи масови кръщения.
Той покори войните, които Рим никога не успя да покори.
След Касиодор историята на Италия потъна в пълен мрак за цели сто години. Какво пише в книгите ли? Цял един век за Италия не се споменава и дума.
Ах, какво мълчание!
Сега, Дейвид, когато четеш тези последни страници, трябва да ти призная, че те изоставих. Усмивките, с които ти дадох тези бележници, бяха измамни. Женски хитрини, би ги нарекъл Мариус. Обещанието ми да се срещнем тук, в Париж, утре вечер, беше лъжа. Докато стигнеш до тези редове, ще съм напуснала Париж. Заминавам за Ню Орлиънс.
Това е твоя заслуга, Дейвид. Ти ме преобрази. Ти ме дари с безразсъдната вяра, че в разказа има някакъв смисъл. Сега съм изпълнена с нова кипяща енергия. Ти, чрез своите изисквания към езика и паметта ми, ме научи да живея отново, да повярвам отново, че доброто съществува в света.
Искам да открия Мариус. Из въздуха витаят мислите на други безсмъртни. Викове, молби, странни послания…
Един от нас, когото смятахме за загинал, очевидно е оцелял.
Имам сериозни основания да вярвам, че Мариус е заминал за Ню Орлиънс и трябва да се срещна с него. Трябва да потърся Лестат, да видя този паднал непослушен принц, който лежи на пода на параклиса, онемял и неподвижен.
Ела с мен, Дейвид. Не се страхувай от Мариус! Знам, че той ще дойде да помогне на Лестат. Аз правя същото.
Върни се в Ню Орлиънс.
Дори Мариус да не е там, искам да видя Лестат. Искам отново да видя другите. Какво направи ти, Дейвид? Сега — с това ново любопитство, с тази изгаряща способност пак да обичам, с възстановената способност да пея — вече притежавам ужасяващата способност да искам и да обичам.
Ако не за друго, а всъщност има и много повече, поне за това ще ти бъда вечно благодарна. Каквито и страдания да ни предстоят, ти ми вдъхна живот. И каквото и да кажеш или направиш, любовта ми към теб никога няма да умре.
Информация за текста
© 1998 Ан Райс
© 2006 Александра Павлова, превод от английски
Anne Rice
Pandora, 1998
Сканиране, разпознаване и редакция: shanara, 2008
Публикация:
Ан Райс. Пандора
Нови истории за вампирите
Превод: Александра Павлова
Редактор: Милена Иванова
Коректор: Ангелина Вълчева
Дизайн на корицата: Светлозар Петров
Предпечатна подготовка: Николай Стефанов
ИнфоДАР, София, 2006
Печат: Симолини 94, София
388 с.; 20 см
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5467]
Последна редакция: 2010-01-19 11:08:26
1
Тит Лукреций Кар, „За природата на нещата“, 3.31–93 „Задачта на книга трета: изучаване на духа и душата, освобождаване от стрха пред смъртта“ прев. М. Марков, С., 1950 (1971)
