Теория на хаоса

— Значи сега просто трябва да се кача в колата с теб и тримата ти приятели без борба, без каквито и да било въпроси?

— Предполагам, че да.

— Защото вариантите ми са крайно ограничени. Неколцина свидетели. Обичайната история, която обяснява всичко, което те трябва да знаят за мен.

— Нещо такова. Да.

— В цялата работа остава единственото слабо място — ти. Защо му е на Причард да излиза на светло? Защо просто не си изпрати момчетата? Резултатът ще си бъде все същият. Или има промени в политиката на Комитета, за които не съм в течение?

— Политиката — отвърна той, докато измъкваше кърпа от джоба си, за да издуха носа си — си е все същата, както си беше. Ако трябва да бъда груб, ще кажа, че някои от каналите просто не са толкова сигурни, както би ни се искало да бъдат.

— Което означава?

Причард не отговори; беше се загледал в далечината.

— Странно — каза Сара. — Стайн и той произнесе същите думи. Което никак, ама никак не ме кара да се доверя на когото и да било от вас.

Той отново се усмихна.

— Това не беше ли част от репертоара ти?

— Все още не си ми отговорил на въпроса. Защо ти?

— Защото трябваше да разбера какво знаеш.

— И ти не можа да го измъкнеш от Боб? — Те стигнаха до края на алеята. Пред тях се откри широко пространство. Сара спря. — Направо не мога да повярвам.

— За нещастие, нашият приятел Стайн изчезна. — Причард продължи да крачи напред, изоставяйки Сара зад себе си. — Никога не съм си и мислил, че той разполага с отговорите на интересуващите ме въпроси.

— И как така? По собствено желание?

Причард спря с очи, втренчени в малка птица, кацнала върху клонка, все така обърнал й гръб.

— Не е изненадващо, че всички съществени папки са изчезнали с него.

— Съжалявам да го чуя.

— Да, така и предполагах, че ще съжаляваш. — Той отново извади кърпичката си, без да откъсва поглед от птичката. — А междувременно нещата около нашия доктор Джаспърс започват доста да загрубяват.

— Наистина ли? — запита безучастно Сара.

— Има информация, че е замесен в смъртта на един търговец на книги в Германия.

— Това е пълен абсурд.

— Възможно е.

— И по какъв начин е замесен?

— Това е информация от статии във вестниците, полицейски доклади. От тоя сорт. — Той започна грижливо да сгъва кърпичката си и се обърна към нея. — Всичко това се е случило преди шестнадесет часа в едно градче на име Волфенбютел. — Той вдигна поглед към нея. — Предполагам, че едва ли имаш представа какво може да е търсил доктор Джаспърс там.

— Очевидно да убие търговеца…

— Да, сигурен съм в това. — Той внимателно пъхна кърпичката в джоба си. — Може да ти е интересно да научиш, че Джаспърс не е работил сам, факт, който предизвиква няколко много интересни въпроса, които водят към теб.

— А, това е вече истинска изненада. — Сара се усмихна. — Но не искаше ли това през цялото време? Да ме изпратиш на задача, да отскубна няколко пера и после да видиш какво ще се получи? А ако в процеса се наложи да премахна няколко души, е тогава имаш на разположение съвършеното оръдие. Натискаш точните бутони, прегазваш няколко невинни човешки живота, а пък малката кукличка ще поеме цялата отговорност. И веднага се връща, защото, виждаш ли, тя няма да може да живее в покой със себе си, ако допусне отново същите грешки.

— Един учен човек би видял в това последния й шанс да облекчи съвестта си.

— Ти, мръсно копеле.

— Възможно е и да съм, но всичко това е заради добрата кауза, Сара. Тоя занаят си е мръсен още от самото начало.

— Наистина ли? — Сара се овладя. — Проблемът е, че от моя гледна точка нещата съвсем не изглеждат така, сякаш е станало по начина, за който си се надявал да се получат. В противен случай едва ли бих имала удоволствието да се наслаждавам на компанията ти в такова чудесно утро.

— Трябва да разбера какво знаеш. Нещата могат да вземат много лош… обрат.

— За кого? За мен ли? — Сара напъха ръцете си дълбоко в джобовете. — Тъкмо този много лош обрат по твоите думи може да се окаже съществена стъпка напред. — Вятърът отново напомни за себе си, пронизвайки плещите й.

— Може да настинеш тежко след изминалата нощ — каза той. — Трябва да се връщаме. — И той се завъртя и тръгна към алеята.

— Грижата ти е страшно затрогваща — отвърна тя.

— Не, боя се, че не е.

Обратният път извървяха в мълчание, докато излязоха пред мъжете до служебната кола. Причард огледа и тримата и кимна веднъж — сигнал да запалят двигателя.

— Аз те изпратих на задача и тази задача беше изпълнена. Нямам намерение да позволявам фиаското след Аман да се повтори. Просто съм тук, за да съм сигурен, че проблемът е избегнат.

Сара понечи да отговори, но спря с очи, вперени в Причард.

— Пък аз си помислих, че си дошъл, защото някои канали са станали много несигурни?

— Пък аз си мислех, че ти ще бъдеш повече от щастлива да се отървеш от всичко това.

— От всичко кое, Артър?

— Нали затова си приказваме така сладко-сладко? — Причард й намигна и добави: — Ти направи всичко, което се очаква от теб. Време е вече да се отдръпнеш.

— Толкова лесно? — Сара поклати глава. — Те знаят коя съм, откъде идвам и какво знам за тях. Едва ли е толкова лесно да ме оставят на мира.

— Може и да се изненадаш, но е така.

— И какво означава това?

Той отново направи пауза.

— Наистина ли искаш да ти отговоря на въпроса? — Думите сякаш се забиха като игли в съзнанието й. — В момента не разполагаш с кой знае какъв избор. Най-добре е да проявиш разум.

— На Джаспърс са му устроили капан и това ти е добре известно.

— Да, предполагам, че си права. Но той в момента или е мъртъв, или го издирват за убийство. Това е част от жертвоприношенията, които се налага да правим.

Той се обърна и се насочи към колата, без да очаква отговор.

Сара го проследи с поглед. Доверието му към нея си беше чиста проба лъжа. Последва второ кимване с глава и двама от мъжете тръгнаха към нея. Тя имаше на разположение не повече от минута да обмисли ситуацията и да разшифрова колебанието, което бе прочела в очите му. Най-добре е да проявиш разум. Той не бе произнесъл почти нищо съществено, нищо повече от фрази уловки в играта на котка и мишка, но въпреки всичко бе успяла да го долови, да разкрие несъстоятелността на тезата му. Наистина ли искаш да ти отговоря на този въпрос? Това, към което се стремеше той, беше да елиминира, без значение как — дали чрез скалъпена конспирация в Комитета, или чрез страха от повторението от Аман. Колко ли други варианти бе отхвърлил, преди да вземе решението да се яви сам на срещата? Какво ли беше онова, което той мислеше, че й беше известно? Несъстоятелност и колебание.

Рев на двигател проряза утринния въздух — увертюра към гледката, която изникна иззад гаража. Четири