пушка, препъна се от изстрела, падна върху мекия и чист сняг, примляска с уста, защото усети нещо сладко, напомнящо му смътно червения и сладък сок на дивите ягоди. От устата му бликна кръв, червен стана снегът наоколо, а белите снежинки продължаваха да се лутат безцелно из въздуха и да падат съвършено безшумно върху земята и върху въшкарчето. Аз мислех, че то имаше още много пясък в своя пясъчен часовник, но можех ли да предположа, че този пушечен изстрел щеше да пръсне часовника му и да прекъсне неговата тънка пясъчна струйка!
Така въшкарчето напусна този въшлив живот. Изглежда, че съдбата, като си играеше небрежно на ези- тура с монетата, я изтърва по невнимание. Слава богу, прелюбезни човеко, че ние бяхме от другата страна на монетата!
Информация за текста
© Йордан Радичков
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Български разкази за животни. Антология
Издателство „Отечество“, София, 1984
Съставител: Симеон Янев
Отговорен редактор: Божанка Константинова
Редактор: Албена Янкова
Художник: Буян Филчев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14451]
Последна редакция: 2009-11-08 18:00:00
