— Още три метра покрай лентата, после минете под нея и елате тук, на задната врата. В никакъв случай не стъпвайте върху дирята, която води от къщата до алеята!
Това вероятно бе Говацки, но Гърни избягваше да се осланя на предположения, така че попита. Мъжът потвърди с изсумтяване. Докато крачеше през запустялата земя, която би трябвало да представлява двор, той мина достатъчно близо край стъпките, за да забележи приликата им с онези в института.
— Да изглеждат познати? — запита Говацки, който го наблюдаваше с интерес.
„Може и да изглежда недодялан и дори муден — помисли си Гърни, — но всъщност няма нищо мудно в мисленето му.“ Кимна. Беше негов ред да демонстрира възприемчивост и бързи реакции:
— Притесняват ли ви тези стъпки?
— Мъничко — отвърна Говацки. — По-точно, не стъпките ме притесняват, а разположението на тялото спрямо тях. Знаете ли нещо, което не ми е известно?
— Местоположението на тялото би ли изглеждало по-логично, ако стъпките вървяха в обратна посока?
— В обратна посока… Момент… Да, да го вземат мътните, идеално се връзва! — Втренчи се в Гърни. — С какво, по дяволите, си имаме работа тук?
— Първо, с някой, който вече е убил трима души — или поне за толкова знаем — само през последната седмица. Планира всичко до най-малката подробност и е перфекционист. Оставя много улики след себе си, но само такива, които той желае да видим. Изключително интелигентен, вероятно добре образован, може би мрази полицията повече и от жертвите си. Между другото, тялото още ли е там?
Говацки като че ли си записваше наум отговора на Гърни. Накрая каза:
— Да, трупът още е тук. Исках да го видите. Помислих си, че може нещо да ви хрумне във връзка с него, като се има предвид, че сте запознат с другите два случая. Готов ли сте да го погледнете?
От задната врата се влизаше в малко, отново недовършено помещение. Вероятно е било предвидено за перално, ако се съди по разположението на водопроводната инсталация. В него обаче нямаше пералня, нито сушилня. Всъщност нямаше и мазилка върху изолацията. Към греда на тавана беше прикрепена с фасонка една гола крушка. Студената неприветлива светлина обливаше проснатото по гръб тяло. Лежеше точно на прага и едната му половина беше в пералното помещение, а другата — в кухнята.
— Може ли да погледна по-отблизо? — попита Гърни.
— Именно затова сте тук — бе отговорът.
По-щателната инспекция разкри езерце от съсирена кръв, изтекла от множеството рани по гърлото и покрила пода на кухнята чак до евтината маса. Лицето на жертвата бе разкривено от гняв, но горчивите бръчки, изсечени в широкото сурово лице, бяха резултат на цял един живот и не разкриваха нищо за това последно престъпление.
— Не прилича на щастлив човек — отбеляза Гърни.
— Скапан нещастник, това си беше той.
— Да разбирам ли, че в миналото сте си имали проблеми с господин Карч?
— Нищо друго, освен проблеми, не сме имали! И всеки един от тях беше напълно безсмислен и ненужен. — Говацки се загледа в тялото с поглед, който ясно заявяваше, че този жесток кървав край е недостатъчно наказание. — Във всеки град има смутители на реда — налитащи на бой пияници, мърлячи, които обръщат домовете си на кочини, само за да дразнят съседите си, негодници, чиито бивши съпруги си вадят ограничителни заповеди срещу тях, тъпанари, които позволяват на кучетата си да лаят по цяла нощ, откаченяци, от които майките пазят децата си като от чумави. А тук, в Содъртън, всички тия изроди бяха събрани под формата на един-единствен боклук — Ричи Карч.
— Явно е бил голям сладур.
— А — просто от любопитство — подобно ли бе положението при другите две жертви?
— При първата бе точно обратното. За втория мъж още нямам подробности, но се съмнявам, че е приличал дори бегло на тоя тип тук. — Гърни хвърли още един поглед към лицето, което го зяпаше в отговор — точно толкова грозно в смъртта, колкото явно е било и приживе.
— Просто си помислих, че може би си имаме сериен убиец, който се опитва да отърве света от задници. Както и да е. Да се върнем на коментарите ви по отношение на следите в снега. Откъде разбрахте, че ще е много по-логично, ако посоката им бе на обратно?
— Така бе при първия случай.
Очите на Говацки разкриваха силен интерес.
— Тялото е разположено така, все едно атаката е дошла откъм задната врата. Но според следите някой е влязъл през предната и е излязъл от задната. Просто няма логика!
— Имате ли нещо против да огледам кухнята?
— Моля, заповядайте. Фотографът, съдебният лекар и момчетата от лабораторията вече минаха оттук. Само не размествайте нищо. Все още преглеждаме личните му вещи.
— Съдебният лекар спомена ли нещо за барутен нагар?
— Барутни изгаряния ли? Че това са рани от нож!
— Подозирам, че някъде из тази кървава каша се крие рана от куршум.
— Да не би да виждате нещо, което съм пропуснал?
— Мисля, че виждам мъничка дупка в ъгъла на тавана — ей там, точно над хладилника. Някой от хората ви каза ли нещо по въпроса?
Говацки проследи погледа на Гърни до посоченото място.
— Какво искате да кажете с това?
