Намисли си число

— И къде се вписва това „разпадане“?

— Да убиваш, с цел да си създадеш и поддържаш чувство за всемогъщество, всъщност има един основен — и фатален — недостатък. Оказва се, че серийните убийства категорично не са подходящи като начин да се задоволи нуждата от абсолютен контрол. Може да се сравни с това да преследваш щастието, като пушиш опиат.

— Изпитват необходимост от все повече убийства?

— Все повече и все повече, а чрез тях получават все по-малко и все по-малко удовлетворение. Емоционалният цикъл става все по-напрегнат и все по-неудържим. Започват да се случват непредвидени събития. Подозирам, че нещо подобно се е случило тази сутрин. В резултат, вместо господин Дърмот, е бил убит полицаят. Неочакваните случки причиняват сериозни емоционални трусове у убиец, обсебен от желанието за пълен контрол. Това го разсейва и води до нови грешки. Той заприличва на кола с недобре балансиран карданов вал — когато достигне определена скорост, вибрациите стават прекалено силни и двигателят просто се разпада.

— Какво точно означава това — в конкретния случай?

— Убиецът започва да обезумява все повече. Става непредсказуем.

Обезумял. Непредсказуем. Ледената тръпка отново плъзна по тялото му — този път от стомаха към гърдите и гърлото му.

— Означава ли това, че положението ще стане по-лошо? — поинтересува се Клайн.

— В някои отношения ще е по-добре, в други — по-зле. Ако убиец, който е причаквал жертвите си на някоя тъмна алея с пикел, внезапно изскочи на „Таймс Скуеър“, размахвайки мачете, най-вероятно ще бъде заловен. Но много хора могат да изгубят живота си в този негов последен изблик.

— Смяташ, че нашето момче влиза в мачете-стадия? — Клайн изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото притеснен.

На Гърни му призля. Мъжкарският тон, който използваха хората от правосъдната система, за да се защитят от ужаса на професията си, просто не вършеше работа в дадени ситуации. Тази бе една от тях.

— Да. — Простичкият отговор и равният тон на Холдънфийлд предизвикаха гробно мълчание в стаята.

Мина известно време, преди капитанът да запита с враждебност, която вече не изненадваше никого:

— И какво да правим в такъв случай? Да пуснем бюлетин за общодържавно издирване — търси се учтив мъж на около трийсет години с вибриращ карданов вал и мачете в ръката?!

Тези думи бяха посрещнати с крива усмивка от страна на Хардуик и гръмогласен смях, идващ от Блат.

Щимел заяви:

— Понякога големият финал е част от плана — и успя да привлече вниманието на всички, освен на Блат, който продължаваше да се смее. Чак след като той замлъкна, Щимел продължи: — Някой да помни случая на Дуейн Мъркли?

Никой не се обади.

— Ветеран от Виетнам — продължи Щимел. — Имал проблеми с Организацията на ветераните и въобще с властите. Имал също така злобно куче-пазач, порода акита ину, което изяло една от патиците на съседа му. Съседът извикал ченгетата. Дуейн мразел ченгета. Следващия месец кучето изяло бийгъла13 на съседа. Съседът застрелял кучето акита ину. Конфликтът ескалирал, случили се още куп неприятности. И един ден ветеранът взел за заложник съседа. Казал, че иска пет хиляди долара за застреляното куче или ще го убие. Пристигнали местните ченгета, после и специалният екип. Всички заели позиция около имота. Проблемът бил, че никой не погледнал досието на Дуейн. А той бил специалист по експлозивите. И по-точно — в монтиране и детониране с дистанционно управление на сухопътни мини.

Щимел замълча и остави аудиторията сама да си представи останалото.

— Да не искаш да кажеш, че копелето е вдигнало всички във въздуха?! — Блат бе впечатлен.

— Не всички. Шестима мъртви и шестима — с тежки наранявания.

Родригес се изнерви:

— И какъв точно е смисълът на тая история?

— Смисълът е, че той си купил компонентите за мините две години преди случая. Тоест, големият финал още в самото начало е бил част от плана му.

Родригес поклати глава.

— Не виждам връзката.

Гърни я виждаше и това го караше да се чувства още по-зле.

Клайн погледна към Холдънфийлд:

— А ти какво мислиш, Бека?

— Дали смятам, че нашият човек има големи планове за края? Възможно е. Знам едно…

Прекъсна я небрежно почукване по вратата. Тя се отвори и един униформен сержант прекрачи прага. Без да влиза навътре в стаята, той се обърна към Родригес:

— Сър? Извинявам се, че ви прекъсвам. Търси ви лейтенант Нардо от Кънектикът. Казах му, че сте на съвещание. Той обаче твърди, че е спешно и трябва да говори с вас веднага.

Родригес въздъхна дълбоко — като човек, натоварен с прекалено много отговорности, което обаче не му се признава.

— Ще се обадя оттук — каза той и кимна към шкафа зад гърба си.