Намисли си число

— Нека предположим, както направи сержант Уиг, че нашият вманиачен убиец е посветил два часа дневно на писането на писма. В края на годината би имал готови единайсет хиляди. Изпратил ги е по пощата на списък от единайсет хиляди души.

— Какъв списък? — Гласът на Джак Хардуик стържеше като ръждясала панта.

— Това е много добър въпрос — всъщност е може би най-важният от всички. След минутка ще се върна на него. Нека за миг просто да приемем, че оригиналното писмо — това, което е еднакво за всички — е разпратено до единайсет хиляди души. В него пише „Намислете си едно число от едно до хиляда“. Според теорията на вероятностите приблизително единайсет души биха избрали всяко едно от хилядата възможни числа. С други думи, има статистическа вероятност единайсет от всички единайсет хиляди абсолютно случайно да изберат числото шестстотин петдесет и осем.

Физиономията на Блат се разкриви съвсем. Родригес невярващо започна да клати главата си.

— Струва ми се, че с това предположение пресичаме границата между хипотеза и измислица.

— За каква измислица говорите? — Гърни бе по-скоро учуден, отколкото обиден.

— Ами, тия числа, дето ги разхвърляш насам-натам, нямат никаква доказателствена подкрепа. Измислени са.

Гърни се усмихна търпеливо, макар търпението му да се бе изчерпило. За момент се разсея от начина, по който лицемерно бе прикрил истинската си реакция. Този навик — автоматично да крие раздразнението, неудовлетвореността, гнева, съмнението си — го бе съпътствал през целия му живот. Служеше му добре при хилядите случаи, когато му се налагаше да води разпити или бе начело на дадено следствие. В някакъв момент бе започнал да го смята дори за талант, професионална техника. Но този навик, разбира се, не беше нещо подобно. Беше просто начин да се справя с живота, който бе част от него, откакто се помнеше.

— И така — баща ти никога не ти е обръщал внимание, Дейвид. Това караше ли те да се чувстваш зле?

— Зле ли? Не, съвсем не. Изобщо не съм се чувствал така, наистина.

И все пак, в съня си човек можеше да се удави в тъга.

Божичко, моментът съвсем не бе подходящ за самонаблюдение и спомени.

Гърни се съсредоточи отново — точно навреме, за да чуе как Ребека Холдънфийлд казва с гласа на Сигърни Уивър:

— Аз лично смятам, че хипотезата на детектив Гърни далеч не е измислица. Дори мисля, че е завладяваща. Още веднъж ще ви помоля да го оставите да завърши.

Тя насочи молбата си към Клайн, който повдигна длани. Явно с това искаше да покаже, че всички присъстващи искат именно това.

— Не твърдя — продължи Гърни, — че точно единайсет от единайсетте хиляди души са избрали именно шестстотин петдесет и осем. Казвам само, че това е най-вероятният брой. Не зная достатъчно за статистическата наука, за да използвам правилно формулите й. Може би някой би ми помогнал с това?

Уиг се обади:

— Вероятността спрямо редица последователни числа би била много по-голяма, отколкото за конкретно число от тази редица. Например, не бих се обзаложила, че което и да е число между едно и хиляда ще бъде избрано точно от единайсет души от тези единайсет хиляди. Но ако добавим плюс-минус, например, седем — в двете посоки — бих приела, че бройката на хората, които ще изберат число от тази редица, ще попадне в рамките й. Тоест, числото шестстотин петдесет и осем ще бъде избрано от поне четирима души и не повече от единайсет.

Блат изгледа косо Гърни.

— Да не искате да кажете, че тоя тип е разпратил писма на единайсет хиляди души? И че едно и също тайно число е било написано във всичките залепени малки пликове?

— Общо взето, да.

Очите на Холдънфийлд се разшириха от удивление. Тя каза, без да се обръща към никого конкретно:

— И всеки от тях, който е избрал шестстотин петдесет и осем… и след това е отворил малкия плик, намирайки бележката, в която се твърди, че подателят го познава достатъчно добре, за да предскаже, че ще избере именно шестстотин петдесет и осем… Божичко, какъв ефект би оказало това върху човека!

Уиг добави:

— И никога не би му хрумнало, че не е единственият, който е получил писмото. Никога не би му дошло наум, че е просто онзи от всеки хиляда — приблизително — който случайно е избрал това число. Това, че е написано на ръка, е било черешката на тортата. Така писмото е изглеждало съвсем лично.

— Божичко, по дяволите! — изграчи Хардуик. — Казвате, че си имаме сериен убиец, който провежда масирана кампания за набиране на жертви по пощата!

— Определено може да се каже и така — съгласи се Гърни.

— Това е може би най-ненормалното нещо, което съм чувал! — възкликна Клайн, като звучеше по-скоро зашеметено, отколкото недоверчиво.

— Никой не се захваща да напише единайсет хиляди писма на ръка — заяви Родригес.

— Никой не пише единайсет хиляди писма на ръка — повтори Гърни. — Именно на тази реакция е разчитал. И ако не беше разказът на сержант Уиг, аз също никога не бих се сетил за тази възможност.

— А ако не бяхте описали номера с картите, който баща ви е правил — добави Уиг, — и аз не бих се сетила за онази история.

— Можете да се поздравявате един друг и по-късно — отсече Клайн. — Имам още въпроси. Като например защо убиецът иска 289.87 долара, които да бъдат изпратени на нечия чужда пощенска кутия?