— Няма да отричам, че подобен сценарий е възможен — заяви Холдънфийлд, — само че планирането, стихотворенията, детайлите и ритуалът са твърде патологични, за да става въпрос просто за отмъщение.
— И като говорим за патологични — изграчи Джак Хардуик с ентусиазма на умиращ от рак на гърлото, — сега е идеалният момент да осветлим всички по повод най-новата смахната улика.
Родригес се втренчи в него.
— Още една изненадка, така ли?
Хардуик продължи да говори, без да реагира на въпроса му:
— По искане на Гърни, екип от техническата лаборатория бе изпратен в хотела, където според него убиецът може би е прекарал нощта преди убийството на Мелъри.
— Кой е одобрил тези действия?
— Аз, сър. — Хардуик явно се гордееше с прегрешението си.
— А защо не съм видял никакво писмено искане или доклад?
— Гърни смяташе, че няма време — излъга Хардуик. А после вдигна ръка към гърдите си и с мъченическо изражение в стил „в момента получавам инфаркт“, мощно се оригна.
Блат, който бе изпаднал в мечтателен унес, се стресна и толкова рязко се отдръпна от масата, че столът му за малко да се прекатури назад. Преди раздразненият от прекъсването Родригес да реагира, Гърни пое от Хардуик топката. Започна да обяснява защо е поискал екипът за събиране на улики да отиде в „Лаврите“:
— В първото писмо до Мелъри убиецът използва името Х. Арибда. „Харибда“ е името на водовъртеж-убиец от гръцката митология, свързан с друга смъртоносна опасност — Сцила. През нощта преди убийството на Мелъри в този хотел отседнали мъж и по-възрастна жена, които се записали под името „Сцила“. Щях да съм силно изненадан, ако това се бе оказало съвпадение.
— Мъж и по-възрастна жена? — Холдънфийлд изглеждаше заинтригувана.
— Възможно е да са били убиецът и майка му, макар че при регистрацията са използвали „господин и госпожа“, което е доста странно. Може би подкрепя теорията за едиповия комплекс от профила ви?
Холдънфийлд се усмихна.
— При това напълно.
Раздразнението на капитана отново сякаш щеше да избухне, но този път Хардуик го изпревари. Той подхвана оттам, откъдето бе спрял Гърни:
— Така че изпратихме екипа за събиране на доказателства до мъничката къщичка на оня особняк, която е обзаведена като някакъв олтар на „Магьосникът от Оз“. Те я преровиха — отвътре, отвън и от горе до долу. И познайте какво откриха! Нищо. Ни-щич-ко! Нито прашинка, която поне бегло да напомня на улика! Няма косми, няма петна — нищо, по което да може да се познае, че човешко същество някога е влизало в стаята. Началничката на екипа буквално не можеше да повярва. Обади ми се и ми каза, че няма и следа от отпечатъци на места, където винаги има — по бюрата, плотовете на шкафовете, дръжките на вратите, на чекмеджетата, по черчеветата и дръжките на прозорците, телефоните, крановете на душа и чешмата, дистанционното на телевизора, ключовете на лампите и още куп места, където винаги се откриват отпечатъци. Нито един. Даже частичен. Така че й казах да покрие с прах всичко — ама наистина всичко — стените, подовете, скапания таван дори. Разговорът стана леко нервен, но бях достатъчно убедителен. После тя започна да ми се обажда на всеки половин час и да ми разправя как още нищо не е открила и колко точно от ценното й време губя. Когато обаче се обади за трети път, в гласа й имаше нещо различно — беше малко по-тих. И ми каза, че са открили нещо.
Родригес бе твърде предпазлив, за да позволи да забележат нетърпението му, но Гърни го почувства. След драматична пауза Хардуик продължи:
— Откриха една дума от външната страна на вратата на банята. Една-единствена. „Чес“.
— Какво?! — излая Родригес, който вече не се стараеше да прикрива особено недоверието си.
— „Чес“ — Хардуик бавно повтори думата, а погледът му бе многозначителен — сякаш тя бе ключът към разбирането на нещо.
— „Чес“? Като във филма? — запита Блат.
— Един момент, един момент — започна Родригес, като чак мигаше от раздразнение, — да не искаш да ми кажеш, че на техническия ти екип им е отнело — колко, три или четири часа? — да открият думичка, видима с просто око? Че е била написана на вратата?
— Не с просто око — поправи го Хардуик. — Написал я е по същия начин, по който ни остави невидимите съобщения върху бележките до Марк Мелъри. „Тъпи зли ченгета“. Спомняте ли си?
Единственото признание на капитана, че помни, бе безмълвният му втренчен взор.
— Четох това някъде из документите по случая — каза Холдънфийлд. — Ставаше въпрос за думи, които убиецът е натрил на обратната страна на бележките с помощта на потомастния си секрет. Възможно ли е това всъщност?
— Няма никакъв проблем да се направи — отговори й Хардуик. — Пръстовите отпечатъци не са нищо по- различно от оставени чрез потомастен секрет следи. Просто е използвал този източник за собствените си цели. Може да е потъркал с пръсти челото си, за да станат малко по-мазни. Но тогава определено е свършило работа, а после го е повторил и в „Лаврите“.
— Ама за „чес“ от филма ли говорим? — настоя Блат.
— Филм? Какъв филм? Въобще, защо намесваш филм тука? — Родригес отново започна да мига на пресекулки.
— „Сиянието“ — обясни Холдънфийлд с нарастващо въодушевление. — Една от най-известните сцени. Малкото момче написва думата „чес“ на вратата на майчината си спалня.
