Отговорът е „лишен от сан свещеник от Бостън“. За да спечелите голямата награда, трябва само да познаете въпроса!
Вместо да отговори, Гърни си взе чаша. Забеляза, че не е особено чиста, върна я на място, пробва втора, а после и трета. Накрая отново вдигна първата. Сигърни потропваше с крак и минута по минута поглеждаше ролекса си, парадирайки нетърпение.
— Здрасти — поздрави той, докато примирено пълнеше измърляната чаша с кафе. Надяваше се, че е достатъчно вряло, за да я дезинфектира. — Аз съм Дейв Гърни.
— Доктор Холдънфийлд — отвърна тя, като че слагаше печеливша комбинация от карти за покер на масата. — Шеридън идва ли насам?
В тона й имаше нещо неизказано, което привлече вниманието му. Освен това „Холдънфийлд“ звучеше познато.
— Няма откъде да знам. — Чудеше се каква ли връзка би могло да има между окръжния прокурор и докторката. — Надявам се да нямате нищо против въпроса ми, но какъв точно доктор сте?
— Съдебен психолог — разсеяно отвърна тя, като не гледаше към него, а към вратата.
— Както вече казах, детективе — намеси се Хардуик, твърде високо за малката стая, — ако отговорът е „лишен от сан свещеник от Бостън“, какъв е въпросът?
Гърни затвори очи.
— За бога, Джак, защо просто не ми кажеш?!
Хардуик сбърчи лице с отвращение.
— В такъв случай ще се наложи да обяснявам два пъти — заради теб и заради изпълнителния комитет — той наклони глава към кипнатите столове, — така че ще трябва да изчакаш.
Докторката отново погледна часовника си. Сержант Уиг наблюдаваше случващото се на екрана на лаптопа й и бързо пишеше по клавиатурата. Блат изглеждаше отегчен. Вратата се отвори и с делова походка в помещението влезе Клайн, силно угрижен, последван от Родригес, който носеше тлъста папка и изглеждаше по-злобен от всякога. Процесията се завършваше от Щимел, който приличаше на песимистично настроена жаба. Когато заеха местата си, Родригес хвърли въпросителен поглед към Клайн.
— Давай — подкани го той.
Родригес прикова погледа си в Гърни, а устните му се изпънаха в тънка линия.
— Има ново, и то трагично развитие. Един полицай от Кънектикът, изпратен на пост в дома на Грегъри Дърмот по твое настояване, както ми бе обяснено, е бил убит.
Всички погледи в стаята, изразяващи различна степен на неприятно любопитство, се насочиха към Гърни.
— Как? — Той зададе въпроса си спокойно, независимо от пронизалия го пристъп на угризение.
— По същия начин като приятеля ти. — Тонът му беше кисел и намекваше за нещо, на което Гърни реши да не отговаря.
— Шеридън, какво, по дяволите, става тук? — Докторката, застанала на другия край на масата, звучеше точно толкова злобно, колкото и Сигърни в „Пришълецът“. Гърни реши, че със сигурност е нарочно.
— Бека! Извинявай, не те видях. Малко сме ангажирани тук… усложнения в последната минута. Очевидно има още едно убийство. — Той се обърна към Родригес: — Род, защо не осведомиш всички за случилото се с онова ченге в Кънектикът? — И лекичко поклати глава, като че изтръскваше вода от ушите си. — Най- ненормалният проклет случай, който някога съм имал!
— Много вярно, по дяволите! — отекна като ехо Родригес и отвори папката. — Обаждането е получено в 11:25 часа тази сутрин от лейтенант Джон Нардо от полицейския участък на Уичърли, Кънектикът. Отнася се за убийство, извършено на територията на имота на някой си Грегъри Дърмот, известен още като притежателя на пощенската кутия от случая на Марк Мелъри. По настояване на специален следовател Дейвид Гърни на Дърмот била предоставена временна полицейска охрана. В осем часа тази сутрин…
Клайн вдигна ръка, за да го спре:
— Изчакай малко, Род. Бека, запозна ли се с Дейв?
— Да.
Хладното отсечено потвърждение явно целеше да предотврати по-нататъшно и твърде обширно представяне, но Клайн продължи въпреки това:
— Вие двамата вероятно имате много да си кажете. Психологът с най-точните профили в тази област и детективът, арестувал най-много убийци в историята на нюйоркската полиция.
Похвалата накара всички да се почувстват неудобно. Същевременно именно заради нея Холдънфийлд обърна някакво внимание на Гърни — за първи път, откакто бе влязъл. И макар той самият да не изпитваше слабост към професионалните профайлъри, сега вече знаеше защо името й му звучи познато.
Клайн продължи, очевидно решен да довърши представянето на двете си звезди:
— Бека им чете умовете, а Гърни ги проследява и ги хваща — Канибалът Клаус, Джейсън Стрънк, Питър Опосума Какмубешеимето…
Докторката се обърна към Гърни, а очите й съвсем лекичко се разшириха.
— Пигърт? Това ваш случай ли беше?
Гърни кимна.
— Този арест придоби доста широка популярност. — В гласа й се промъкна лека нотка на възхищение.
Той пусна една разсеяна полуусмивка. Силно го притесняваше ситуацията в Уичърли… а също и мисълта
