дали собствената му импулсивна намеса — изпратеното по пощата стихотворение — бе изиграло някаква роля в смъртта на полицая.
— Продължавай, Род — рязко го подкани Клайн, като че ли прекъсването бе по вина на капитана.
— В седем часа тази сутрин Грегъри Дърмот отишъл до пощата в Уичърли, придружен от полицай Гари Сисек. Според Дърмот са се върнали в осем и половина, по което време той си направил кафе и сандвич и си проверил пощата. Офицер Сисек останал отвън да огледа територията на имота и да подсигури външната безопасност на къщата. В девет сутринта Дърмот отишъл да види полицай Сисек и открил тялото му на задната си веранда. Обадил се на 911. Първите отзовали се обезопасили района и открили бележка, залепена на вратата над тялото.
— Куршум и многобройни прободни рани като при другите ли? — запита Холдънфийлд.
— Раните от намушкване са потвърдени, но не и тази от куршум — засега.
— А бележката?
Родригес зачете факса в папката си:
— Същите откачени глупости — заяви Клайн. — Ти как мислиш, Бека?
— Процесът може би се ускорява.
— Процесът?
— Всичко досега е било внимателно обмислено и планирано — изборът на жертви, поредицата бележки… всичко. Но тази е различна, по-скоро е вид реакция, отколкото нещо планирано.
Родригес бе настроен скептично.
— Ритуалът с пробождането е същият, както и бележката е в същия стил.
— Само че жертвата не е планирана. Вероятно господин Дърмот е бил първоначалната цел, но вместо това полицаят се е оказал по-подходящ.
— Но бележката…
— Съобщението може да е било донесено на местопрестъплението, за да бъде поставено върху тялото на Дърмот, ако всичко протече по план. А може и да е било съчинено на място в отговор на променените обстоятелства. От значение е и това, че е само четири стиха. Другите не бяха ли по осем? — Тя погледна към Гърни за потвърждение.
Той кимна, все още изгубен в гузните си размишления, а после се насили да се върне в настоящето:
— Съгласен съм с доктор Холдънфийлд. Не съм мислил за възможното значение на четирите стиха, съпоставени с осемте досега, но в това има смисъл. И ще добавя нещо. Макар че това убийство не може да е планирано, за разлика от предните, елементът на омраза към ченгетата, която изпитва убиецът, го вписва в модела. Тя може да бъде причислена към ритуалните аспекти, за които спомена и капитанът.
— Бека каза нещо за… ускоряване?
— Вече имаме четири жертви. Означава ли това, че ще последват и други?
— Всъщност са пет.
Всички погледи се обърнаха към Хардуик.
Капитанът вдигна юмрука си. Изпъваше по един пръст при произнасянето на всяко име:
— Мелъри. Шмит. Карч. Полицай Сисек. Общо четирима.
— С преподобния Майкъл Макграт стават пет — заяви Хардуик.
— С кого?! — Въпросът се изтръгна в бурен унисон едновременно от Клайн (въодушевено), капитана (раздразнено) и Блат (озадачено).
— Преди пет години един свещеник от бостънската епархия бил лишен от сана си заради обвинения, включващи няколко момчета от хора на храма. Той сключил сделка с епископа, хвърлил вината за неподходящото си поведение върху проблемите си с алкохола, отишъл в клиника за дълго време и изчезнал от поглед. Край на историята.
— Какво общо има бостънската епархия, да го вземат мътните?! — подигравателно процеди Блат. — Цялото скапано място е пълно с педофили!
Хардуик не му обърна внимание:
— Край на историята допреди една година, когато открили Макграт мъртъв в апартамента му. Многобройни прободни рани в гърлото. Отмъстителна бележка, залепена за тялото. Стихотворение от осем стиха, написано с червено мастило.
Лицето на Родригес се наля с кръв.
— От колко време знаеш това?
Хардуик си погледна часовника.
