мотивацията им: 1) — направлявани от въображаеми гласове; 2) — изпълняващи мисия да очистят света от някаква неприемлива група хора — черни, хомосексуалисти и всякакви други; 3) — такива, които целят абсолютна власт; 4) — търсачи на силни усещания, които постигат пълно удовлетворение единствено от убийство; и 5) — сексуалните убийци. Всички те обаче имат една обща черта…
— Всичките са скапани откачалки! — прекъсна я Блат със самодоволна усмивка.
— Добър опит, следовател — продължи Холдънфийлд с отровна сладост в гласа, — но общото помежду им е всъщност ужасното вътрешно напрежение. Когато убиват, те временно се чувстват облекчени. За кратко напрежението изчезва.
— Нещо като… когато правиш секс?
— Следовател Блат — гневно възкликна Клайн, — би било добра идея да изчакате с въпросите си, докато Ребека не приключи с обяснението си!
— Въпросът му всъщност е доста уместен. Оргазмът наистина облекчава сексуалното напрежение. Но все пак, поне при нормалните хора, не създава засилваща се зависимост, която да изисква все по-чести оргазми на все по-висока цена. Вярвам, че с тази си особеност серийните убийства приличат по-скоро на наркотичната зависимост.
—
— Драматичен израз — бе коментарът на Холдънфийлд, — но има известна доза истина в него. Серийният убиец живее в свой измислен свят — в много по-голяма степен, отколкото това важи за обикновените хора. Възможно е да се вписва нормално в обществото. Но не изпитва удовлетворение от обществения си живот, нито се интересува от реалните събития в живота на околните. Живее единствено заради фантазиите си — фантазии за контрол, власт, наказание. За него тези измислици представляват свръхреалност — свят, в който той се чувства важен, всемогъщ и жив. Някакви въпроси дотук?
— Аз имам един — заяви Клайн. — Създаде ли си вече мнение към кой тип серийни убийци принадлежи нашият?
— Да, но първо бих се радвала да чуя какво ще каже детектив Гърни по въпроса.
Гърни подозираше, че честното й професионално изражение е точно толкова фалшиво, колкото и усмивката й.
— Мъж с мисия — отговори той.
— Който се е заел да отърве света от алкохолиците? — Клайн звучеше едновременно заинтригуван и скептичен.
— Мисля, че „алкохолик“ е само част от определението за потенциалните жертви. Сигурен съм, че има още нещо, което определя именно тях като цел.
Клайн отвърна с уклончиво изсумтяване:
— За да разширим профила, как би описал извършителя, освен „мъж с мисия“?
Гърни реши да върне жеста отпреди малко:
— Имам няколко идеи, но с удоволствие бих чул предложенията на доктор Холдънфийлд, преди да ги споделя.
Тя сви рамене, след което заговори бързо и делово:
— Около трийсетгодишен, бял мъж, с висок коефициент на интелигентност, няма приятели, няма нормални сексуални връзки. Учтив, но дистанциран. Почти със сигурност е имал проблемно детство, през което го е сполетяла някаква травма, която влияе на избора му на жертви. Тъй като те са мъже на средна възраст, възможно е случката да включва баща му и едипова връзка с майка му…
Блат я прекъсна:
— Да не казвате, че тоя тип буквално… искам да кажа, да не предполагате… с майка му?
— Не е задължително. Става въпрос за фантазия. Той живее в и заради своя измислен свят.
Гласът на Родригес стана дрезгав от нетърпение:
— Не ми харесва тази дума, докторе. Пет трупа определено не са фантазия!
— Прав сте, капитане. За вас и мен съвсем не са фантазия. Те са истински хора, личности със собствен живот, които заслужават справедливост. Не това обаче представляват за серийния убиец. За него те са просто актьори в пиесата му — не човешки същества, както вие или аз разбираме този израз. Те са просто двуизмерни шперплатови декори за сцена. Такива, каквито си ги представя той — късчета от фантазията му, точно като ритуалните предмети, които откриваме на местопрестъплението след него.
Родригес поклати глава.
— Казаното от вас има смисъл, в случай че говорим за откачен сериен убиец, но какво от това? Искам да кажа, че имам проблеми с целия този подход! В смисъл — кой изобщо реши, че става въпрос за серийни убийства? Втурвате се да правите предположения, без да имате и най-малката… — Той изведнъж се поколеба, явно бе осъзнал колко е остър гласът му и колко неразумно е да атакува един от любимите консултанти на Шеридън Клайн. Продължи доста по-меко: — Исках да кажа, че последователните свързани убийства не са задължително дело на сериен убиец. Има и други начини да се разглежда този въпрос.
Холдънфийлд изглеждаше искрено объркана.
— Имате друга хипотеза, правилно ли ви разбирам?
Родригес въздъхна:
— Гърни не спря да говори за някакъв друг фактор, освен пиенето, който играе роля при подбора на жертвите. Такъв фактор, при това съвсем очевиден, би могло да бъде общото им участие в миналото в някакво деяние, случайно или планирано, което е наранило убиеца. И това, което виждаме сега, да е отмъщението му, което се стоварва върху тази група. Би могло да е точно толкова просто.
