яростта, която бе избухнала и го бе подтикнала да измисли онази грозна история, не бе всъщност потиснатият гняв от изоставянето? Свирепото отрицание на детето, чийто баща не правеше нищо, освен да работи, спи и пие, баща, който винаги изчезваше в далечината и когото никога не можеше да стигне? Гърни се стресна колко много — и от друга страна — колко малко общо имаше с Дърмот. Или пък бе обратното — пушилка, с която да скрие вината, че бе изоставил този студен, оттеглен в себе си мъж, когато той бе остарял? Че се бе постарал да няма нищо общо с него? А може би бе отместена върху друг обект себеомраза, произлизаща от собствения му двоен провал като баща — фаталното му невнимание към единия му син и съзнателното отбягване на другия?
Маделайн вероятно би казала, че отговорът може да е всеки от горните, всичките заедно или нито един от тях, но което и да е вярно, просто няма значение. Важното е да правиш онова, което вярваш, че е правилно — точно сега и точно тук. А ако тази идея бе прекалено плашеща и обезсърчаваща за него, тя би му предложила да започне, като се обади на Кайл. Не че особено харесваше Кайл — всъщност изобщо не бе така, смяташе поршето му за глупаво, а съпругата му — за твърде претенциозна — но според Маделайн личните симпатии винаги идваха на второ място, след като първо сториш правилното нещо. Известно време Гърни с възхищение разсъждаваше за това как един толкова спонтанен човек като нея същевременно успява да води толкова принципен живот. Именно тази й способност я правеше онази, която беше. За него тя бе пътеводна светлина, фар в собственото му мрачно съществувание.
Правилното нещо в точно този момент.
Вдъхновен от тези мисли, той отби на просторното, макар и мърляво място пред една стара ферма. Извади портмонето, в което държеше номера на Кайл. (Така и никога не записа името му в системата за гласово разпознаване, макар този пропуск да караше съвестта му да потръпва.) Това, да му се обади в три часа сутринта, може и да бе лудост, но алтернативата бе по-лоша: щеше да отложи обаждането, после още веднъж, а после да реши, че няма смисъл да се обажда въобще.
— Тате?
— Събудих ли те?
— Всъщност, не. Буден съм. Добре ли си?
— Добре съм, да. Аз, ъъ… просто исках да поговоря с теб, да ти върна обаждането. Не се справям добре с това, май се опитваш да се свържеш с мен от доста време.
— Сигурен ли си, че си добре?
— Знам, че ти се обаждам в малко странен час, но да, добре съм, не се безпокой.
— Чудесно.
— Имах гаден ден, но в крайна сметка всичко свърши добре. Заради това не ти се и обадих по-рано… Забърках се в една ужасна каша. Но това, разбира се, не е извинение. Имаше нужда от нещо ли?
— Каква каша?
— Какво? А-а, обичайната, разследване на убийство.
— Мислех, че си се пенсионирал.
— Така беше. Тоест, така е. Но се оказах замесен, защото познавах една от жертвите. Дълга история. Следващия път като се видим, ще ти разкажа всичко.
— Леле, пак си го направил!
— Какво да съм направил?
— Хванал си още един масов убиец, нали?
— Как го разбра?!
—
— За пет знаем. Но планираше още двайсет.
— И си го заловил. По дяволите! Масовите убийци просто нямат шанс срещу теб. Ти си като Батман.
Гърни се разсмя. Не му се случваше често напоследък. А и не помнеше кога за последно се е смял по време на разговор с Кайл. Всъщност като се замислеше, този разговор бе странен по всички критерии — особено ако се отчете, че вече приказваха две минути, а Кайл все още не бе споменал нищо, което да си е купил или се кани да си купи.
— В този случай Батман имаше много помощници — каза му. — Но не затова се обаждам. Исках да те чуя, да разбера какво става с теб, звънял си няколко пъти. Нещо ново?
— Нищо кой знае какво — сухо отвърна Кайл. — Загубих си работата. Разделихме се с Кейт. Може би ще си сменя професията, ще се запиша да уча право. Какво мислиш?
След секунда мълчание шокираният Гърни се разсмя още по-силно:
— Мили боже! — възкликна той. — Какво, по дяволите, стана?
— Финансовата индустрия се срина, както може би си чул, заедно с работата ми, брака ми, двата ми апартамента и трите ми коли. Между другото е смешно колко бързо човек се приспособява в ситуация на невъобразима катастрофа. Няма значение, де. В момента онова, което наистина ме занимава, е дали да се запиша да следвам право. За това исках да те питам. Смяташ ли, че имам подходяща настройка на ума?
Гърни му предложи да дойде при тях в края на седмицата и да обсъдят ситуацията — толкова подробно и продължително, колкото желае. Кайл се съгласи — даже като че ли остана много доволен. Когато затвори, Гърни просто седя удивен в продължение на поне десет минути.
Трябваше да се обади и на други хора. Утре сутрин щеше да звънне на вдовицата на Марк Мелъри и да й съобщи, че най-сетне всичко е приключило — Грегъри Дърмот е заловен, а доказателствата за вината му са ясни, конкретни и съкрушителни. Тя може би вече щеше да е говорила с Шеридън Клайн и Родригес, но той така или иначе щеше да й се обади заради връзката си с Марк.
