Намисли си число

— Какви възможности ни оставя това?

— Никакви. Нищо, нищичко. Нито един скапан вариант! И не ми обяснявай, че след като е дошъл дотук, се е върнал по целия път обратно — като е пристъпвал заднишком, и то точно във всяка оставена вече стъпка, без да развали нито един отпечатък — с единствената цел да ни побърка тотално! — Хардуик предизвикателно погледна към Гърни, сякаш очакваше от него да предложи именно това. — Дори да беше възможно, а то не е, убиецът щеше да попадне на двамата, които вече са били на местопрестъплението — съпругата Кеди и гангстерът Пати.

— Тоест, това е невъзможно — спокойно отбеляза Гърни.

— Кое е невъзможно? — изръмжа Хардуик, готов да спори.

— Всичко — каза Гърни.

— За какво говориш, по дяволите?!?

— Успокой се, Джак. Трябва да намерим отправна точка, която да звучи смислено. Онова, което изглежда, че се е случило, не може да се е случило. Следователно онова, което сякаш се е случило, не се е случило.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че това не са отпечатъци от стъпки?

— Казвам ти, че бъркаме с начина, по който ги разглеждаме.

— Това стъпка ли е, или не е? — настоя Хардуик раздразнено.

— На мен ми прилича на стъпка — съгласи се Гърни.

— Тогава какво имаш предвид?

Гърни въздъхна.

— Не зная, Джак. Просто имам чувството, че задаваме погрешните въпроси.

Нещо в мекия му кротък тон промени отношението на Хардуик. В продължение на няколко секунди никой от тях не погледна другия, нито каза нещо. После Хардуик вдигна глава, сякаш се бе сетил нещо:

— За малко да забравя да ти покажа черешката на тортата! — Бръкна в страничния джоб на коженото си яке и извади от него един плик за събиране на доказателства.

През прозрачната пластмаса ясно се виждаше обикновеният бял лист, изписан с грижлив почерк и червено мастило.

— Не го вади! — нареди Хардуик. — Само го прочети.

Гърни постъпи, както му бе казано. После го прочете отново. И трети път, за да го научи наизуст.

„През снега пробягах.
Погледни нагоре и надолу, глупако.
Запитай се къде изчезнах.
Отрепко такава,
виж: родих се за слава.
Завръщам се с отмъщение
за децата, които тъгуват и страдат,
за всички, които са изоставени.“

— Нашето момче е, определено — потвърди Гърни и му върна плика. — Темата за отмъщението, осем стиха, последователна стъпка, изискан речник, идеална пунктуация, фин краснопис. Точно като другите — до един момент.

— До един момент?

— В това има нов елемент — указание, че убиецът мрази още някого, освен жертвата.

Хардуик погледна прибраната в плика бележка и се намръщи на предположението, че е пропуснал нещо важно.

— Кого? — попита.

— Теб — отвърна му Гърни и се усмихна за пръв път през този ден.

Глава 19Отрепка

Беше нечестно от негова страна, разбира се, да си позволи така драматично да му разкрие, че убиецът вече се цели не само в Марк Мелъри, но и в Джак Хардуик. Затова, докато вървяха от свършващата в нищото следа обратно към местопрестъплението, той обясни, че явно извършителят сега е насочил част от враждебността си към полицаите, които разследват убийството. Предизвикателството съвсем не притесни Хардуик, напротив — зареди го с енергия. Войнственият блясък в очите му сякаш крещеше: „Дайте насам скапаното копеле!“.

А после Гърни го запита дали помни случая на Джейсън Стрънк.

— Че защо да го помня?

— Говори ли ти нещо името „Сатанинският Дядо Коледа“? Или както го бе нарекъл един друг медиен гений, „Канибалът Клаус“?