Очевидното му неудобство изкриви усмивката, с която посрещна Хардуик.
— Дали няма да донесат кафе насам, как мислите?
— Нямам представа. Но се надявам — отговори Хардуик, като звучно подсмръкна, за да не му протече носът. Обърна се към Гърни. — Няма да те задържам още дълго. Само искам да ми покажеш бележките в кабинета, за които спомена. И да потвърдиш, че са всичките.
Голямата стара къща, от красивия си под от орехова дървесина до високия таван, бе изцяло тиха.
И повече от всякога миришеше на пари.
Глава 20
Семеен приятел
Ярък живописен огън бе разпален в изградената от камъни и тухли камина. Ароматът в стаята се подслаждаше от финия дим на горящото черешово дърво. Бледата, но контролираща се Кеди Мелъри бе седнала на дивана до дребен мъж на около седемдесет години, облечен в прекрасно ушит костюм.
Когато Гърни и Хардуик влязоха, мъжът се надигна от мястото си с учудваща за възрастта му лекота.
— Добър ден, господа — поздрави ги той. Говореше изискано, а интонацията му слабо напомняше за юга. — Аз съм Карл Смейл, стар приятел на Кеди.
— Аз съм главен следовател Хардуик, а това е Дейв Гърни, приятел на покойния съпруг на госпожа Мелъри.
— А, да — приятелят на Марк. Кеди точно ми разказваше за него.
— Съжаляваме за безпокойството — заяви Хардуик, докато оглеждаше стаята. Очите му се спряха на малкото бюро, разположено до стената срещу камината. — Трябва ни достъп до някои документи, които може би са свързани с престъплението и които вероятно се намират в това бюро. Госпожо Мелъри, извинявам се, че ви притеснявам с подобни въпроси, но имате ли нещо против да погледна?
Тя притвори очи. Не стана ясно дали изобщо е разбрала въпроса.
Смейл отново седна до нея, като постави длан на ръката й.
— Сигурен съм, че Кеди няма да възрази срещу това.
Хардуик се поколеба.
— Като… представител на госпожа Мелъри ли говорите?
Реакцията на Смейл бе почти незабележима — леко намръщване на носа, както би реагирала чувствителна жена на груба дума, произнесена на масата по време на официална вечеря.
Вдовицата отвори очи и заговори с тъжна усмивка:
— Сигурна съм, че оценявате колко труден е този момент за мен. Имам пълно доверие на Карл и разчитам напълно на него. Каквото и да каже, ще е по-умно от онова, което бих казала аз.
Хардуик обаче настоя:
— Господин Смейл ваш адвокат ли е?
Тя се обърна към Смейл с благоволение, което Гърни заподозря, че се дължи на погълнат валиум, и отвърна:
— Той е моят адвокат, моят представител в добро и зло, в болест и здраве — вече над трийсет години. Господи, Карл, това не е ли стряскащо?
Смейл отвърна с подобна на нейната носталгична усмивка, след което заяви на Хардуик с новопоявила се решителност в гласа:
— Моля, огледайте
Натъртването на думите „тази стая“ не се изплъзна от вниманието на Гърни. Смейл не предоставяше на полицията пълен достъп без разрешение за обиск. Това очевидно не бе убягнало и на Хардуик, ако можеше да се съди по мрачния поглед, който хвърли на изтупания човечец на дивана.
— Всички улики, които откриваме, се описват в докладната. — Тонът на Хардуик също разкриваше неизказано послание: „Не ви даваме списък с нещата, които искаме да вземем. Даваме ви списък с неща, които вече сме иззели“.
Смейл, който очевидно притежаваше способността да чува непроизнесени съобщения, се усмихна. Обърна се към Гърни и попита с провлачения си говор:
— Извинявайте, вие
— Със сигурност съм единственият, който майка ми е родила.
— Добре, добре… Легендарен детектив! Много ми е приятно да се запознаем.
Гърни, на когото винаги му ставаше неудобно от този тип разпознаване, не отговори нищо.
Тишината бе нарушена от Кеди Мелъри:
— Извинявам се, но имам ужасно главоболие и трябва да си полегна.
— Съчувствам ви — каза й Хардуик, — но ми трябва помощта ви за уточняването на някои подробности.
Смейл погледна загрижено клиентката си.
— Не може ли да почака един-два часа? Госпожа Мелъри очевидно изпитва силна болка.
