института. На масата се бе разположил екипът криминални следователи — това бе мястото, избрано за отправна точка на напрегнатата начална фаза на разследването, тази на терен. Тук беше първото писмо от „Х. Арибда“, състоящо се от две части: в едната бе свръхестественото предсказание на числото, което Мелъри ще избере, а в другата — искането за 289.87 долара, с които да покрие разходите за откриването му. Следваха трите все по-заплашителни стихотворения, в реда, в който бяха пристигнали по пощата. (Третото от тях бе онова, което Мелъри бе поставил в малка найлонова торбичка за съхраняване на храна — за да запази отпечатъците, както бе обяснил на Гърни.) После идваха върнатият чек на Мелъри на стойност 289.87 долара, заедно с бележката от Грегъри Дърмот, че на този адрес няма „Х. Арибда“; стихотворението, продиктувано по телефона от убиеца и записано от секретарката на Мелъри; запис (на касета) на телефонния разговор с Мелъри от същата вечер, по време на който Мелъри споменаваше числото деветнайсет; писмото, открито в пощенската кутия на института, което предвиждаше, че числото, избрано от Мелъри, ще е именно деветнайсет; и накрая — последното стихотворение, открито върху трупа. Това бе наистина забележително количество доказателствен материал.
— Знаете ли нещо за тази торбичка? — запита Хардуик. Беше точно толкова ентусиазиран по отношение на пликчето, колкото и от поезията.
— По това време Мелъри вече бе сериозно изплашен — обясни Гърни. — Заяви ми, че се е опитал да запази пръстовите отпечатъци.
Хардуик поклати глава.
— Всичко това е заради оня скапан сериал, „От местопрестъплението“! Найлонът изглежда като висока технология, сравнен с хартията. Обаче като поставиш улика в такъв плик, влагата вътре предизвиква появата на плесен и я унищожава. Задници!
Едно униформено ченге с измъчен вид и със значка на шапката си на полицейското управление в Пиъни бе застанало на вратата.
— Какво? — тросна се Хардуик, сякаш предизвикваше посетителя да го замери с новия проблем.
— Лабораторният ви екип се нуждае от достъп. Става ли?
Хардуик кимна, обаче вниманието му вече се бе върнало към колекцията римувани заплахи, наредени на масата.
— Спретнат, красив почерк — отбеляза той, а лицето му се сбърчи от отвращение. — Как мислиш, Дейв? Дали си имаме работа с някоя бавачка със склонност към убийства?
Минута по-късно лабораторните техници се появиха в залата с пликовете си за улики, един лаптоп и портативна машина за етикети, с които да маркират всички предмети, понастоящем временно изложени на масата.
Хардуик настоя да се направят фотокопия на всеки лист, преди да бъдат изпратени в лабораторията по съдебна медицина в Олбъни за проверка на налични отпечатъци и анализ на почерка, хартията и мастилото. Инструкциите бяха да се обърне специално внимание на бележката, оставена върху тялото.
Гърни внимаваше да не се набива на очи, докато наблюдаваше действията на Хардуик в ролята му на главен следовател, който отговаря за насоката на цялото разследване. Дали един случай щеше да се проточи с месеци, или дори години, често зависеше почти изцяло от начина, по който водещият разследването се бе справил със задачата си в ранните часове на действие. Според Гърни Хардуик се представяше наистина много добре. Проследи как той преглежда документираното от фотографа, за да се увери, че са заснети всички части от имота, които имаха отношение към случая, включително важните места като входовете и изходите, всички стъпки и видими физически улики (градинският стол, цигарените фасове, счупената бутилка), самото тяло с точното разположение, в което е било заварено, както и прогизналият от кръв сняг наоколо. Хардуик нареди на фотографа да уреди и снимки от въздуха на цялото имение и околностите му, което не беше обичайна процедура, но предвид обстоятелствата — и в частност стъпките, водещи в нищото — определено имаше смисъл да се направи. После Хардуик провери дали двамата млади детективи са извършили поверените им разпити на свидетелите. Срещна се с главния лабораторен техник, за да прегледа списъка с открити улики, а след това накара един от детективите да се обади за куче-следотърсач, което да проследи миризмата на следващата сутрин — това бе знак за Гърни, че Хардуик е силно обезпокоен от проблема с отпечатъците от стъпки. Накрая провери регистъра, воден от полицая на главната порта за дошлите и напусналите местопрестъплението, за да се увери, че сред тях няма неупълномощени лица. След като бе наблюдавал как Хардуик възприема и оценява, поставя приоритети и насочва, Гърни стигна до заключението, че човекът все още действа толкова компетентно и способно, колкото и при случая, който бяха разследвали заедно преди години. Наистина бе наежено и темпераментно копеле, но не можеше да му се отрече, че е ефективен.
В четири и петнайсет Хардуик му каза:
— Беше дълъг ден, а на теб дори не ти се плаща. Защо не се прибереш във фермата си? — След което със закъснение, като че му бе хрумнало изневиделица, добави: — Имах предвид, че ние не ти плащаме. Семейство Мелъри плащаха ли ти? Мамка му, обзалагам се, че е така! Прочутите таланти не излизат евтино.
— Нямам разрешително. Не бих могъл да взема пари, дори и да исках. Освен това, да работя като частен детектив срещу заплащане е последното нещо, което имам желание да правя.
Хардуик го стрелна с недоверчиво изражение.
— Всъщност мисля да се възползвам от предложението ти и да се прибера.
— Би ли минал през окръжното управление утре около обяд?
— Какъв е планът?
— Две неща. Първо, трябват ни показанията ти — историята на взаимоотношенията ти с жертвата, старата отпреди години и сегашната. Наясно си с протокола. Второ, бих искал да присъстваш на една среща — ориентировъчна среща, трябва всички да се стиковаме. Предварителните доклади за причината за смъртта, разпитите на свидетели, кръв, отпечатъци, оръжие на убийството и така нататък. Първоначални теории, подреждане на задачите по важност, следващи стъпки. Човек като теб може да е от голяма полза, да ни покаже правилната посока и да предотврати пилеенето на парите на данъкоплатците. Ще е престъпление да не споделиш гения на големия град с нас, леваците от село. Утре по обяд. Добре ще е, ако направо си донесеш показанията.
Тоя човек постоянно се правеше на умник. Това сякаш определяше мястото му в света: Умникът Хардуик, Отдел по тежки престъпления, Бюро за криминални разследвания, Щатска полиция на Ню Йорк. Но Гърни усети под димната завеса на изръсените глупости, че Хардуик наистина желае помощта му за този случай, който ставаше все по-странен с всяка изминала минута.
