— Браво! — кипна Кейт. — Значи съм обвинена и осъдена, без да получа правото на защита?
— Ако не изпълниш заповедта ми, очаквам оставката ти върху бюрото си! — ледено процеди той. — При това веднага!
— Ясно! — кимна тя и в очите й блесна презрение. — Само не можах да разбера кой ми дава тази заповед: моят шеф или ревнивият ми любовник?
Чарлс конвулсивно стисна юмруци.
— Хайде, направи го! — предизвикателно извика тя. — След като един юмрук в лицето ми ще реши проблемите…
— Много ми се иска! — заплашително изръмжа той. — Ще ми донесе огромно облекчение!
Тя скочи на крака и се изправи насреща му.
— Хайде, удряй!
— Не ме предизвиквай, Кейт!
— Само едно ще ти кажа, уважаеми господин Римън! — кресна извън себе си Кейт. — Не е твоя работа или работа на фирмата как прекарвам свободното си време! Ясно ли ти е?
— Може би е така! — сграбчи раменете й той. — Но нима не разбираш как изглеждат нещата отстрани?
— Чарлс, боли ме! — простена тя и направи опит да се изтръгне от пръстите му. Но вместо да я пусне, той рязко я придърпа към себе си и впи устни в нейните.
Тя заблъска с юмруци гърдите му, после изведнъж омекна. Обзе я мъчително желание, устата й се разтвори и отговори на целувката му с цялата страст, която толкова дълго бе опитвала да прогони.
Най-сетне намери сила да се откъсне от него, отстъпи крачка назад и впи поглед в лицето му. Той продължаваше да е смръщен, в очите му блестеше обвинение. Почувства се наранена и разстроена, но все пак успя да си даде сметка, че продължава да го обича. Същото откри и в неговото поведение.
Тежката тишина наруши Чарлс:
— Върна ми го тъпкано, ако това е била целта ти — промълви с въздишка той.
— Нищо подобно — отвърна Кейт, макар че точно това беше причината, поради която прие ухажването на Андрю. Ох, дано никога не разбере как ме изпързаля онзи нахалник, въздъхна тя, спомнила си за вчерашния обяд.
— Виж какво — тромаво започна той. — Искам да забравим всичко… — В очите му се появи умолително изражение. — Аз те обичам, Кейт!
Тя опъна рамене и прехапа устни, за да не се разплаче. Той протегна ръце и отново я притисна към себе си. Отпусна се върху силните му гърди, умът й объркано пробяга по събитията от последните дни. Как да му призная, че Андрю Стюарт ме направи на глупачка, запита се тя. Как да кажа, че се е срещал с мен само с надеждата, че ще получи някаква информация по делото? Господи, каква съм глупачка! Нима вече не мога да преценявам мъжете?
Беше й добре в прегръдката на силните му ръце. Даде си сметка, че това е мъжът, с когото иска да прекара живота си. Може би наистина съжалява за инцидента с Ан, може би тя се беше държала прекалено безкомпромисно… И сега трябва да му прости…
Чарлс се отдръпна, ръката му нежно погали брадичката й.
— Ти си единствената жена, която обичам!
Отмести кичур коса от челото й и отново я целуна, този път с трепетна нежност.
Кейт надникна в очите му. Може би трябваше да му даде още един шанс.
— Имам желание да опитаме отново — призна простичко тя. — Но преди това ще установим нови правила.
— Каквото кажеш, това ще стане!
— Без повече лъжи!
— Край на лъжите, обещавам!
— От този момент нататък ще ми казваш само истината, независимо колко ужасна е тя. Аз обещавам да правя същото. Не искам да зная какво е станало в онзи хотелски апартамент за младоженци, но не искам и ти да ме разпитваш за Андрю Стюарт!
Той понечи да протестира, но тя опря пръст в устните му.
— Ако не приемеш тези условия, аз няма дори да се опитам да започвам отначало!
Чарлс я дари с продължителен, изпълнен със съмнения поглед. После тръсна глава.
— Приемам!
Направи опит да я целуне, но тя се отдръпна и вдигна глава.
— И още нещо… Давам ти три месеца да си осигуриш президентския пост. Толкова и нито ден повече. После си свободен да решиш дали да напускаш Ан, или да останеш при нея. Но аз нямам намерение цял живот да си остана скритата любовница…
— Условията ти са доста тежки, Кейт…
— Трябваше да ги поставя отдавна — тръсна глава тя.
