Адвокати и престъпници

— Много добре, приемам — повтори той и я притегли в прегръдката си.

В същия момент вратата се отвори и на прага застана Диксън. Видял Кейт в прегръдката на Чарлс, той се ухили до уши.

— Извинявам се за безпокойството…

Чарлс отстъпи крачка назад и отправи тежък поглед към зет си.

— Какво има? — попита Кейт в безуспешен опит да запази самообладание.

— Моля те, отбий се в моя кабинет, след като приключиш с господин Римън, разбира се…

Вратата се затръшна зад гърба му.

27

Андрю нервно крачеше напред-назад в стаичката за свиждане. Очакваше да доведат Томи, но умът му беше зает изцяло с Кейт. Нима притежава такова самообладание, питаше се той. Нима не успях да зърна нищо в очите й, когато я попитах дали подготвя споразумение? Поклати глава и с горчивина установи, че изобщо не познава тази жена.

В нощта, която прекараха заедно, тя беше страстна, но едновременно с това и някак беззащитна. После неочаквано отказа да се вижда с него, използвайки за претекст Лорин. Но дали действително е така? Дали не се отдръпна, защото има какво да крие?

Прехвърли в главата си разговора, който проведоха по време на онзи злощастен обяд. И стигна до заключението, че ако Кейт действително подготвя споразумение, трябва да е най-добрата актриса на света.

От друга страна, Лорин беше ясна като прочетен вестник. В главата й се въртеше една-единствена мисъл: за секс. Никога не беше имал връзка с жена като нея — готова буквално на всичко, за да си получи своето в леглото. Но дали може да се вярва на твърденията й? Няма причини да лъже, това се потвърждава и от факта, че рискува службата си в „Манинг & Андерсън“, за да му достави поверителна информация. Не, тя с положителност казва истината…

Наложи си да мисли за непосредствените проблеми. Трябва да се вземе решение за Томи, при това бързо. Ако Сандра действително възнамерява да свидетелства срещу него, нещата стават безнадеждни. Прибавени към уликите на полицията, нейните показания ще изиграят ролята на смъртна присъда. И никой не може да го измъкне, дори тук да се съберат най-блестящите адвокати в тази страна…

Безпокойството му се усилваше и от факта, че майката на Томи не се обаждаше. Андрю не знаеше докъде е стигнала с втората ипотека на къщата си — акт, от който пряко зависеха и неговите доходи. Напомни си да й позвъни веднага след като се върне в офиса. Същевременно се колебаеше по един основен въпрос: дали не е време да избегне евентуалната загуба на процеса, като накара Томи да се признае за виновен. И без това беше убеден, че клиентът му е виновен. По време на кариерата си беше усвоил едно важно правило: понякога е по-добре защитникът да не знае истината. Така му е по-лесно да пледира за клиента си, просто защото съзнанието му не е обременено с понятия като вина и невинност… Основната цел на защитника е да принуди обвинението да докаже тезата си без следа от съмнение. Не успее ли — неговият клиент се измъква. Просто и ясно.

Вратата се отвори и в стаята се появи Томи. Изглеждаше леко напълнял, лицето му беше бледо и подпухнало. Така става, когато човек е принуден да употребява мазната храна по затворите, помисли си Андрю.

— Сядай — рече той. — Искам да ти съобщя нещо важно.

— Добро ли е? — погледна го с надежда Томи.

— Съжалявам, но не е — мрачно отвърна Андрю.

— Хей, човече, какво става? — попита страхливо Томи и лицето му се разкриви.

— Твоята приятелка има намерение да разкаже на ченгетата как точно си очистил мъжа й. — Андрю внимателно следеше реакцията на младежа. Ако само се прави на шокиран, значи е гениален артист, рече си той.

— Тя не може да стори подобно нещо! — извика Томи и бръкна за цигари в джобчето на ризата си.

— Не се заблуждавай — поднесе му огънче Андрю. — Когато корабът потъва, всеки се спасява поединично…

— Но какво би я накарало да излъже?

Господи, с досада въздъхна Андрю. Все същото! Още преди години се беше заклел, че ще ходи на църква всеки ден, ако някой клиент признае вината си пред силата на натрупаните улики.

— Кой знае? — рече на глас той.

— Но аз не съм го убил! — възкликна Томи. — Мислех, че си ми повярвал!

— Няма значение на какво съм повярвал аз, Томи — рече с въздишка Андрю. — В момента съм длъжен да ти кажа, че ако Сандра даде показания срещу теб, положението ти ще стане изключително тежко!

— Как разбра, че има такива намерения? — попита младежът.

— Имам си източници — отвърна Андрю. — Бих казал, поверителни… — После очите му се заковаха върху лицето на Томи. — Единственият ти шанс е да предложиш споразумение с прокуратурата. Още сега, за да изпревариш хода на събитията.

— Не искам никакви споразумения! Аз не съм го убил!

Понякога не мога да ги понасям, с досада въздъхна Андрю.

— Слушай ме внимателно — рече той и вдигна разперените си пръсти пред лицето на младежа. — Ще ти изброя голите факти: на местопрестъплението е открит отпечатък от ботушите ти, нямаш алиби, влюбен си в нея, обсъждали сте убийството на мъжа й. Всичко това е записано от ченгетата, плюс подробностите от