предварителния разпит… Да не говорим, че ти е давала и пари.
— На заем — подхвърли Томи.
— Това е без значение. По всяка вероятност Д’Арси е бил убит с нейния пистолет, а тя ще каже, че ти го е дала… В нощта на убийството колата ти е била засечена в квартала… — Веждите му гневно се извиха. — Имаш ли представа на кого ще повярват, ако Сандра застане зад банката на свидетелите и заяви, че заедно сте планирали убийството?
— Тя никога не може да каже подобно нещо! — тръсна глава Томи.
— Хайде да престанем с глупостите, искаш ли? — ядоса се Андрю. — Трябва да мислиш от гледната точка на съдебните заседатели. Сандра д’Арси е богата мадама, член на известна и уважавана фамилия. Има хиляди начини да я принудят да свидетелства срещу теб. И тогава…
— Но нали ще обвини и себе си, ако каже, че аз съм го направил? — попита Томи.
— Това съвсем не е задължително — поклати глава Андрю. — Може да признае, че е говорила с теб за убийството на съпруга си, показала ти е пистолета, предложила ти е пари… — Раменете му леко се присвиха. — Но после се е отказала и е решила да не се вижда повече с теб… Мога да ти гарантирам, че докато разказва това в съда, непрекъснато ще бъде обляна в сълзи… И в крайна сметка ще излезе така, че тя те е използвала да премахнеш съпруга й, но вината ще падне единствено върху теб… — Помълча, за да му остави време да попие всичко това, после подхвърли: — Чиста работа, нали? След това се признава за виновна в непредумишлено съучастие и нещата приключват.
— Какво ще рече това?
— Казано най-общо, вината й ще бъде сведена до подстрекателство към престъпление. Присъдата по този текст на закона предвижда от две до шест години затвор. Мога да ти гарантирам, че ще излезе още на втората… — Погледът му натежа. — А дотогава ти отдавна ще си минал през газовата камера…
Томи пребледня, ръцете му видимо започнаха да треперят.
— Няма начин! Аз не съм го убил!
— Ако съдебните заседатели повярват, че си виновен, с теб е свършено, момчето ми — въздъхна Андрю и многозначително прокара длан през гърлото си.
Очите на Томи се насълзиха, пръстите му измъкнаха нова цигара и с мъка улучиха огънчето на фаса, който догаряше в другата му ръка.
— Какво да правя? — безпомощно попита той.
— Искаш ли да ти дам разумен съвет?
— Да.
— Добре — кимна Андрю и се приведе напред. — Ще кажеш на ченгетата, че автор на убийството е Сандра. Като предварително поискаш по-лека присъда за себе си.
Томи смукна от цигарата, очите му тревожно пробягаха по лицето на Андрю, но устата му остана затворена.
— Ще ти кажа какво се е случило според мен — смени тактиката адвокатът. — А после ти ще посочиш прав ли съм, или греша…
Тишината се проточи. Решил, че е изчакал достатъчно, Андрю започна:
— Ти си лудо влюбен в тази красива жена, едновременно с това си го закъсал сериозно. Идеята за убийството дава Сандра. Започва да те обработва ден и нощ, в крайна сметка ти вече не си в състояние да разсъждаваш трезво. Изпитваш ужас при мисълта, че ще я загубиш, и в крайна сметка отстъпваш… — Помълча малко, после продължи: — Тя планира всичко. Дава ти собствения си пистолет, казва ти кога ще се прибере мъжът й. Нейна е идеята да сложиш бутилка шампанско в колата му — все едно, че някой го е проследил с цел обир. Тя поставя детското велосипедче пред портала, така ще бъдете сигурни, че Джеймс ще спре и ще слезе от колата. Ти го издебваш изотзад, убиваш го, после захвърляш пистолета. Толкоз, не помниш нищо повече… Осъзнаваш се едва в спалнята си, болен, с температура…
— Господи! — изхлипа Томи и скри лице в дланите си. В очите му се четеше истински ужас.
— Всъщност ти спомняш ли си изобщо какво стана в онази нощ? — попита Андрю.
Младежът само поклати глава.
— Значи не можеш да се закълнеш, че наистина не си го направил…
Лицето на младежа пребледня и се покри с едри капки пот. Всеки миг щеше да припадне.
— Наведи се и сложи глава между коленете си — заповяда Андрю и стана да му помогне. — Така кръвта отново ще ороси мозъка ти.
Томи се подчини, а Андрю търпеливо зачака. След няколко минути тръпките стихнаха и главата му зае нормално положение.
— И сега какво? — Гласът му беше едва доловим шепот.
— Ще се признаеш за виновен. Ченгетата ще арестуват Сандра и ще я изправят пред съда. Ти ще свидетелстваш срещу нея и в замяна ще получиш по-лека присъда, вероятно двадесет години…
— Двадесет години! — зяпна Томи и очите му се изблещиха.
— По-добре двадесет години, отколкото газова камера — напомни му Андрю. — Оттам връщане няма… Освен това при добро поведение със сигурност ще излезеш след осем, най-много десет години. И все още ще си млад…
— Не зная…
— Не забравяй, че докато ти се колебаеш, Сандра може да сключи сделката. Тогава на областната прокуратура никак няма да й пука за теб. Те правят споразумение само с един от заподозрените. В случая с теб или със Сандра. Който стигне пръв, той получава наградата. Другият умира. Затова решавай бързо.
