Колкото повече протакаш, толкова по-малки са шансовете ти.
— Не искам да й утежнявам положението — промърмори Томи.
— Господи Исусе! — избухна Андрю. — Кучката всеки миг ще заяви, че си дръпнал спусъка, а ти не искаш да й утежняваш положението! Какъв си ти, бе човече? Луд ли си, мазохист ли си?!
Томи запази мрачно мълчание.
Заместник главният прокурор Филип Уайт вдигна глава и видя Мадлин на прага.
— Имаш ли една минутка? — попита тя.
— Разбира се, влизай — усмихна се той.
Тя затвори вратата зад гърба си и седна на един стол.
— Какво има?
— Току-що разговарях по телефона с Андрю Стюарт.
— Е, и? — В очите на Филип се появи любопитство.
— Поиска среща за четири следобед. Предполагам, че е готов за споразумение.
— Тъй, тъй… — проточи Филип и се облегна назад.
— Какво ще кажеш?
Празната лула отново се появи между устните му.
— Все още ми е трудно да приема споразумение с убиец…
— На мен също — въздъхна Мадлин. — Опасявам се обаче, че без показанията на Томи никога няма да я пипнем. И една убийца ще остане ненаказана… — Стана, направи няколко крачки напред-назад, после се изправи пред бюрото му. — А ако ние не успеем да осигурим възмездието,
Той помълча, очите му не слизаха от лицето й. После леко се приведе напред.
— Да попитаме Рон. Не е зле да имаме мнението му по въпроса… Сега ще проверя дали може да ни приеме.
Вдигна слушалката, размени няколко думи с главния прокурор и затвори:
— Ще ни приеме веднага.
Областният прокурор Рон Милър седеше зад бюрото на просторния и добре обзаведен кабинет. Филип и Мадлин заеха свободните столове пред него и тя сбито изложи последните новости по делото Д’Арси.
— Какво мислите вие за евентуално споразумение? — попита Милър, обхващайки с лек жест и двамата.
— Убедени сме, че Томи е натиснал спусъка и нямаме особена охота да сключваме сделка с убиец — отвърна Мадлин, помълча за момент, после добави: — Същевременно си даваме сметка, че Сандра не би могла да го направи без помощта на Томи…
Изчака евентуалната реакция на шефа си, не я получи и продължи:
— От друга страна, считаме, че Томи не би застрелял Д’Арси без обработка от страна на Сандра. Вероятно й е струвало доста усилия, за да изтръгне съгласието му.
Областният прокурор премести поглед към Филип и той леко кимна с глава.
— Добре, да видим дали съм разбрал нещата правилно — въздъхна Рон Милър. — Имате човека, който е натиснал спусъка, и сте убедени, че той заслужава смъртна присъда. Но на практика съвсем не сте сигурни, че можете да го осъдите. Най-лош ще бъде вариантът, при който откажете споразумение с Томи, а съдът го оправдае. Тогава той вече няма да има причина да натопи приятелката си и вие никога няма да пипнете жената, изиграла ролята на подбудител към престъпление. Това ли ви кара да клоните към споразумение с Томи?
— Точно така — кимна Мадлин.
Милър сплете пръсти, сложи ги зад тила си и се облегна назад.
— Аз също не обичам да правя сделки с убийци — промърмори той. — Същевременно обаче наистина няма да е справедливо, ако съпругата се измъкне… — Тялото му внезапно се приведе напред. — Но знаете какво изисква законът за свидетелските показания на съучастници… За обвинителна присъда са необходими и други, независими доказателства.
— Така е — кимна Мадлин.
— Обикновено оставям на прокурора да събере тези допълнителни доказателства. При всяко друго дело бих казал „окей, вършете си работата“. Но тук е замесено семейство Д’Арси и никак не ми се иска да стигнем до усложненията на обжалването и доразследването…
— Едва ли ще минем без това — поклати глава Мадлин.
— Има ли вероятност Стюарт да приеме доживотна присъда без право на помилване? — изгледа я продължително Милър.
— Съмнявам се.
— Окей. А какво ще стане, ако му предложим доживотна с право на помилване, а тя се измъкне въпреки показанията му?
— А това е риск, който не можем да избегнем — въздъхна Мадлин. — Не можем да гарантираме
