— И през ум не би ми минало да го направя — изгледа го тежко тя. — Но както сам казваш, малките търкания могат да се изгладят…
Той се втренчи в нея, после пристъпи към прозореца и насочи поглед навън. Минута по-късно се обърна към нея, челюстите му бяха здраво стиснати.
— Играеш опасна игра,
— Закъснявам за една среща — погледна часовника си тя. — Желая ти приятна вечер, Диксън.
Излезе с високо вдигната глава, но коленете й трепереха. Не беше сигурна, че го е убедила да мълчи. Имаше неприятното чувство, че прекали със заплахите.
28
Същата вечер, малко след осем и половина, Мадлин и Филип привършваха вечерята си в ресторант „Грил“ на Бевърли Хилс. През цялото време бяха обсъждали стратегията си по делото Д’Арси и когато поднесоха кафето, вече почти нямаше какво да си кажат. В настъпилата тишина Мадлин ясно забеляза, че Филип е разтревожен. Пръстите му си играеха с лъжичката, лицето му беше напрегнато. Какво има, запита се тя.
Много скоро получи отговор на този въпрос, Филип въздъхна и вдигна глава.
— Разбирам, че се срещаш с Гари Сътър…
Тя замръзна от изненада. Деликатен и възпитан, Филип съвсем не беше от хората, които си пъхат носа в личните работи на околните.
— Излизахме заедно няколко пъти — кимна тя.
— Сериозно ли е?
— Все още е рано да се каже — озадачено го погледна тя. — Но какво има?
Той видимо се поколеба, после тръсна глава.
— Обикновено аз дори не бих споменал подобно нещо, но… — По лицето му изби руменина. — След като двамата поддържате по-близки отношения…
В очите на Мадлин се появи любопитство. За пръв път го виждаше да търси най-точните думи.
— Продължавай — рече тя.
— Гари дойде при мен и пожела да говорим за теб…
— За мен? — недоверчиво го погледна тя.
— Да. Поддържа становището, че не си достатъчно подготвена за делото Д’Арси…
Тя замръзна от изненада.
— Какво по-точно каза?
— Че делото е изключително важно и изпълнено с подводни камъни… Че медиите ще го наблюдават отблизо…
— Е, и?
— Ние не бива да допускаме никакви грешки и за подобно дело ще ни трябва прокурор с повече опит…
— Препоръча ли някого? — потрепна гласът на Мадлин.
— Себе си. Твърди, че е по-опитен…
Лицето й стана бяло като платно.
— Не мога да повярвам!
— Аз също бях доста шокиран…
— Но защо би казал подобно нещо?
— Нямам представа. Помислих си, че ти ще знаеш отговора на този въпрос…
— За съжаление не е така — поклати глава тя, после веждите й замислено се присвиха. — А ти самият имаш ли резерви по отношение на мен, Филип?
— Никакви.
— Слава богу — въздъхна тя. Какво тогава е искал да постигне Гари?
— Той ревнува ли те? — сякаш отгатна мислите й Филип.
— В какъв смисъл? — Сърцето й рязко ускори ритъма си.
— В професионален.
— О… — Облекчението й обаче беше краткотрайно. — Не съм сигурна… — Потърси точните думи, не искаше да унижава Гари в очите на Филип. — Преди няколко дни бяхме на купон. Част от присъстващите ме познаха от телевизията и започнаха да задават въпроси. Знаеш как става… — По лицето й се плъзна бегла усмивка. — Гари се дръпна настрана, изглеждаше доста ядосан…
— Какво ти каза?
Спомнила си обвиненията на Гари, че е получила случая, защото Филип Уайт е влюбен в нея, тя усети как по лицето й избива лека руменина. Как би могла да признае подобно нещо?
