като тях. Преди време и Кейт Александър твърдеше същото, но после напусна. Може би е била права, докато аз продължавам да държа на идеалите, въздъхна Мадлин.
Беше дълбоко убедена, че главната цел на адвокатите по наказателни дела са парите. Те не се интересуват от правосъдие, за тях е важно само да измъкнат клиента си, независимо дали е виновен, или не.
Самата представа, че трябва да се бори за свободата на виновен в престъпление човек, я караше да се чувства зле. Макар и ясно да съзнаваше, че правото на юридическа защита е неразделна част от демократичното общество. Не, не бих могла да бъда като Андрю Стюарт, поклати глава тя. Такива хора просто не уважавам. Но това е правосъдието. Той е само едно колелце от голямата машина.
Набра номера на Боуър и го помоли да се отбие при нея. Той обеща да тръгне веднага и скоро беше в кабинета й.
Изслуша предложението, поклати глава и я погледна в очите.
— Вижте, ние нямаме нищо общо с бизнеса по отнемането на човешки живот… Ние сме от другата страна на оградата. Търсим и залавяме убийците, предаваме ги на правосъдието и очакваме те да бъдат изолирани от обществото. В конкретния случай става въпрос за двама убийци, нека не забравяме това.
Тя кимна с глава.
— Много ми се иска и семейството на жертвата да мисли като вас. За съжаление обаче, това е малко вероятно…
— Кой знае? — промърмори Боуър и с несъзнателен жест придърпа панталона си. — Ако бъдат убедени, че Сандра е поръчала убийството на съпруга си, може би ще поискат възмездие и за нея…
Кейт почука на вратата и влезе в кабинета на Диксън. Беше дълбоко разстроена. Чарлс направи опит да я убеди, че може да оправи бъркотията по мъжки, но тя предпочете да се справи сама. Сега изведнъж се запита дали е постъпила правилно.
Усмивката на Диксън беше хладна и насмешлива.
— Какво става, Кейт? — подхвърли той. — Вие с моя зет май сте си доста… хм… близки?
Изведнъж й се прииска да изкрещи в лицето му, че не са „близки“, а се обичат и възнамеряват да свържат живота си завинаги. Овладя се бързо, съзнавайки, че това е пълна лудост. Предпочете да се държи така, сякаш нищо особено не се е случило.
— Страхувам се, че правиш погрешни заключения — изгледа го хладно тя. — Просто бях разстроена, имам си лични неприятности… А Чарлс направи опит да ме успокои.
— За глупак ли ме вземаш, Кейт?
— Не, разбира се.
— Защо тогава ме баламосваш по толкова елементарен начин?
— Не съм сигурна, че те разбирам — започна да се нервира тя.
— Много добре зная, че между теб и Чарлс съществува връзка, при това от доста време насам!
Стомахът й се сви. Откъде е научил, по дяволите? Въздъхна и замълча, решила да изчака развоя на събитията.
— Няма ли да отричаш? — изгледа я с леко учудване той.
— Казах, каквото имам да казвам — спокойно отвърна тя. — Всичко останало е плод на въображението ти.
— Аз не мисля така — изръмжа Диксън, заобиколи бюрото и се надвеси над нея. — При създалите се обстоятелства май ще е най-добре да си подадеш оставката!
Кейт го изгледа с недоверие. Нима наистина си въобразява, че ще си подам оставката просто ей така? След толкова години упорита работа!
— Нямам подобни намерения! — отсече тя. — Това, което видя, беше приятелска прегръдка и нищо повече. Чарлс ще потвърди думите ми.
— Може би не знаеш, че моят зет има репутация на голям любовник — подхвърли Диксън. — Едва ли някой ще повярва на невинната ви лъжа. Освен това при създалата се ситуация има и други начини за принуда…
— Защо си толкова враждебен към мен?
— Имам си причини — отвърна Диксън и придърпа ръкавите си.
— Зная, че не ме обичаш, но защо трябва да стигаме чак дотам? — попита тя.
Той се намръщи, после на лицето му се разля усмивка.
— Ех, Кейт… Имахме малки търкания, когато ти действаше като мой адвокат, но нима забрави, че това се оказа привилегия за теб?
Мръсник, въздъхна тя. Мисли, че може да ме изнудва, докато приема собственото си погребение! Е, сега ще разбере, че нещата не стоят точно така! Изправи рамене и го погледна право в очите.
— Предлагам да преспим и после да поговорим. В прекия смисъл на думата, разбира се. Утре може би ще стигнем до заключението, че и за двама ни ще е по-добре да забравим за случая…
— Заплашваш ли ме?
— Не. Ти си по заплахите.
Очите му се присвиха.
— Ако проговориш, това би означавало грубо нарушение на професионалната етика.
