благоприятен изход…
— Ще имаме ли свобода на действие, в случай че Стюарт не може да ни предложи нищо повече от показанията на Томи? — обади се за пръв път Филип.
— А считате ли, че имате достатъчно улики да я осъдите?
Мадлин ги изброи една по една.
— Всички са косвени — поклати глава областният прокурор.
— Така е, но ще бъдат достатъчни, ако към тях прибавим показанията на Томи.
Милър сложи ръце върху коленете си и кимна с глава:
— Добре. Приемам доживотна присъда с право на помилване. Но прокурор по делото си ти, следователно окончателното решение ще бъде твое. Бих искал още веднъж да вземеш мнението на детективите от отдел „Убийства“, а след това и на семейството на жертвата.
— Необходимо ли е тяхното съгласие? — загрижено попита Мадлин.
— Това ще решиш сама. Но аз не искам да гледам по телевизията как семейство Д’Арси се жалва, че убиецът е отървал газовата камера. Затова трябва да бъдат информирани предварително и за всички подробности.
Мадлин нямаше избор. Добре знаеше какви политически усложнения могат да възникнат при подобни ситуации. Областният прокурор гледа напред, към наближаващите избори. Което означава, че не може да си позволи мекушавост по отношение на убийци, нито пък да превърне във врагове членове на фамилията Д’Арси. А компромисът, който предлага, е прозрачно ясен. Ако делото зацикли, вината за това няма да е на Рон Милър, а на самата Мадлин… Прекрасно!
Точно в четири часа Андрю Стюарт влезе в кабинета на Мадлин.
— Кафе? — предложи тя.
— Да, без мляко.
Тя напълни две чаши и му подаде едната.
Той кимна и започна без всякакви предисловия:
— Какво ще получим, ако моят клиент каже в съда, че Сандра е организатор на престъплението, а той е бил толкова безнадеждно влюбен, че не е бил в състояние да й откаже каквото и да било?
По гърба на Мадлин пробяга тръпка на вълнение, но лицето й остана безизразно.
— Зависи — започна тя, подбирайки внимателно думите си. — Трябва да съм убедена, че това е единственият начин да я изправя пред съда. Преди това ще трябва да взема мненията и на засегнатите страни, най-вече на полицията и семейство Д’Арси. — Отпи глътка кафе и очаквателно го погледна.
Очевидно не беше доволен. Може би е очаквал да се претърколя през глава и да го обсипя с благодарности, усмихна се в себе си Мадлин, а на глас попита:
— Готов ли е за подобно нещо клиентът ви?
— Колебае се — отвърна Андрю, също застанал нащрек. — Обещах му да опипам почвата и нищо повече…
— Означава ли това, че търсите сделка без твърдото съгласие на обвиняемия? — сви вежди тя. Нещата изведнъж й се сториха доста подозрителни.
— Опипвам почвата и нищо повече — повтори Андрю.
Мадлин направи опит да скрие раздразнението си.
— Всичко зависи от това, което клиентът ви ще ни предложи извън показанията си — тръсна глава тя. — Може би ще бъдем заинтригувани, но предварително ви предупреждавам, че няма да отстъпя от доживотна присъда!
— Не мислите ли, че сте доста категорична? — усмихна се Андрю.
— Това е моята официална позиция, господин адвокат.
Той се замисли, после леко сви рамене.
— С право на помилване?
Тя замълча.
— Без право на помилване клиентът ми няма да прояви интерес — твърдо добави Андрю.
Мадлин с неудоволствие въздъхна. Няма как, рече си тя. Ще трябва да отстъпя, иначе всичко отива по дяволите.
— Добре — рече. — С право на помилване.
— Ще поговоря с него.
— Отлично.
Стюарт излезе, а тя застана до прозореца и отправи поглед към оживеното улично движение. Никак не й беше приятно да сключва сделка с този арогантен адвокат. Беше убедена, че ще го размаже в съда — цялата прокуратура знаеше качествата й. С удоволствие би изтрила наглата усмивка от лицето на тоя хубавец. Но това едва ли ще стане, тъй като много й се искаше да изправи пред съда и Сандра.
Доста от служителите в прокуратурата се прехвърлят на частна практика, особено след като се уверят, че държавната служба не им носи нищо съществено. Стават адвокати по наказателни дела и печелят десетки пъти повече от това, което получават като прокурори. Но Мадлин съзнаваше, че не би могла да постъпи
