— Лошо ми става от теб! — подскочи Сандра. — Вече ти казах, че съм невинна! Защо не ми повярваш, по дяволите?
— Не съм казала, че…
— Повръща ми се! — изкрещя Сандра и вените й се издуха. — Чуваш ли? Повръща ми се!
— А защо не ми кажеш истината, да те вземат мътните! — избухна Кейт и юмрукът й се стовари върху масата. — Нима не си даваш сметка, че бих могла да те оправдая? Или, в най-лошия случай, да получиш лека присъда? — Овладя се с огромно усилие на волята и вече по-спокойно добави: — Искам да зная всичко, само по този начин бих могла да мина на варианта „горящо легло“…
— Никакви горящи легла! — изкрещя Сандра. — Каквото и да означава
— Става въпрос за едно дело, получило широка известност — поясни Кейт. — Жената била отчаяна до крайна степен от побоищата на съпруга си, не знаела какво да прави. — В крайна сметка подпалила брачното ложе и мъжът й изгорял жив.
— Майтап ли си правиш? — ококори се насреща й Сандра.
— Не — тихо отвърна Кейт.
— И какво й сториха след това?
— Оправдаха я.
Сандра прехапа устни и сведе поглед към ръцете си.
— Не съм го убила… — промълви след известно време тя.
— Добре — въздъхна Кейт. Несигурността в душата й се примеси с надеждата, че тази жена все някога ще й се довери. — Става въпрос за твоя живот…
— За онова, което е останало от него — мрачно добави Сандра.
Мадлин надникна в кабинета на Филип.
— Здрасти, имаш ли една минутка?
Той вдигна глава и й направи знак да влезе.
— Разбира се.
Веднага забеляза, че обичайната му топла усмивка този път я няма, в поведението му личеше някаква странна сдържаност. Очите й пробягаха по лицето му, напразно търсейки онази младежка жизненост, която се беше изписала върху него в съботната вечер, по време на увлекателната игра с момчетата. Нима ми се сърди за нещо, запита се тя.
— Какво има?
— Току-що приключи срещата ми с Виктория д’Арси Мандевил — поясни тя и накратко му разказа за исканията на богатото семейство.
Филип я изслуша мълчаливо, после поклати глава.
— Това ми звучи като подкуп.
— И аз го приех така — въздъхна Мадлин. — Но после тя започна да се извинява, заговори за стрес, притеснения…
Филип засмука празната лула, красивото му момчешко лице стана замислено.
— Каква беше твоята реакция?
Мадлин му каза.
— Спомена ли отново въпроса с изборите?
— Не. Спомена го само веднъж.
Очите му се спряха върху лицето й.
— Как мислиш да реагираш?
Тя се поколеба.
— Бих искала да го забравя.
— Защо?
— Заради шанса, че тази жена наистина се е изпуснала… Искам да кажа, че може би наистина е в стрес… Брат й е убит, после обвиняват съпругата му и любовника й… — Затрудни се да намери точните думи и приключи: — Семейството вероятно наистина се чувства ужасно от създалата се ситуация.
— А не би ли искала да преспиш, а после да решаваш?
— Да — проясниха се очите на Мадлин. — Май това е най-доброто разрешение.
— Ами направи го. А утре отново ще поговорим… — Пръстите му се заровиха в документите, пръснати на бюрото. — Сега ще те помоля да ме извиниш…
Бузите й пламнаха.
— Да, разбира се. Извинявай…
Втурна се към вратата, изпитвайки странно неудобство. Филип никога досега не беше я отпращал по този
