професионално умение. Боуър отговори подробно, след това обясни за справката в пътната полиция, доказваща идентичността на запомнените от съседа цифри с тези върху регистрационните номера на колата на Томи Бартоломю. После се зае да описва как заедно с Доналдсън са разпитали обвиняемата, а след това са поискали среща и с Томи Бартоломю. Не пропусна да изтъкне, че младият мъж е подписал формуляр за доброволен обиск в жилището си. Според показанията на Томи, през последните три-четири месеца той се е виждал с обвиняемата почти всеки ден, признавайки интимния характер на тези срещи. Мадлин попита за бележката, открита в апартамента на Томи.
— Детектив, призна ли пред вас Томи Бартоломю, че обвиняемата му е заела пари, а бележката, която сте открили, потвърждава това?
— Да. Той каза, че Сандра д’Арси му е заела две хиляди долара, за да си плати наема. Изпратила му ги по куриер, в плика била и въпросната бележка.
— Попитахте ли обвиняемата за този заем в последвалия разговор между вас?
— Да, попитах я дали е дала заем на Томи Бартоломю и бил ли е придружен той с бележка.
— Какъв беше отговорът на обвиняемата?
— Тя каза, че му е заела петстотин долара.
Следейки внимателно поведението на Мадлин, Кейт неволно изпита уважение към професионалния й подход. Въпросите й бяха кратки и ясни, изискваха ясни отговори и безпогрешно водеха разпита към особено важните за прокуратурата пунктове. А работата на самата Кейт беше да наруши този ритъм. Съзнаваше, че това няма да е лесно със свидетел като Боуър, който имаше голям опит в съда.
— Попитахте ли обвиняемата кога за последен път се е видяла с Томи Бартоломю? — продължи Мадлин.
— Да — кимна с глава Боуър.
— Какъв беше отговорът?
— Че за последен път го е видяла пет дни преди смъртта на съпруга си.
— Имахте ли основания да се съмнявате в това изявление?
— Да. Разполагах с фотоматериал от наш сътрудник, доказващ, че обвиняемата се е срещнала с Томи Бартоломю на един паркинг няколко дни след смъртта на Джеймс д’Арси.
— Призна ли за тази среща самият Томи Бартоломю?
— Да.
Господи, мрачно въздъхна Кейт. Лъжите на това момиче ще го погубят! Имаше предвид Сандра, разбира се.
— Каза ли ви той каква е била целта на срещата? — продължи Мадлин.
— Да.
— Каква?
— Да получи от обвиняемата още хиляда долара.
— Обсъждали ли са други въпроси според Бартоломю?
— Да. Обвиняемата му съобщила, че за известно време няма да се виждат.
— Не беше така! — гневно прошепна Сандра в ухото на Кейт.
Тя си отбеляза нещо в бележника и отново насочи вниманието си към Боуър.
Мадлин извади разпечатка от телефонното подслушване и я показа на детектива.
— Господин Боуър, имахте ли съдебно разрешение да подслушвате телефона на обвиняемата?
— Да.
— Това разрешение включваше ли и проверка на регистрираните разговори от жилището на обвиняемата пет дни преди смъртта на съпруга й?
— Да.
— Бихте ли запознали съда с резултатите от тази проверка?
— От нея личи, че от резиденцията на обвиняемата в Бел Ер до апартамента на Томи Бартоломю в Нортридж са били регистрирани няколко разговора.
Публиката развълнувано зашумя.
— Детектив Боуър, проверката включваше ли вечерта, в която беше убит Джеймс д’Арси?
— Да.
— Моля, обяснете по-подробно.
— На двадесет и пети февруари от жилището на обвиняемата в Бел Ер е бил набран номерът на Томи Бартоломю в Нортридж. Точният час е 18,22.
На лицето на Мадлин се появи лека усмивка.
— А след този час?
— Регистрирани са още няколко избирания на същия номер.
— Звъних и на Чарлс — прошепна Сандра, привела се към Кейт.
