— Разговорите в рамките на една и съща централа не се регистрират — поясни в отговор тя.
Мадлин попита Боуър за точния час на пристигането му в резиденцията на Д’Арси, както и за отпътуването му оттам. По този начин установи, че Сандра е звъняла на Томи преди разговора си с полицията и веднага след това.
Разпитът продължи с подробностите около ареста на Бартоломю, а Кейт скрито наблюдаваше лицето на клиентката си. То пребледняваше при всяка реакция от страна на залата, тялото й се гушеше в стола.
Въпреки това обаче, Кейт беше сигурна, че на самия процес ще намери по-невинни причини за тези телефонни обаждания. Мадлин се надяваше, че те ще се окажат доказателства за вината на Сандра, докато Кейт възнамеряваше да ги обърне на сто и осемдесет градуса, за да докаже, че клиентката й изобщо не е допускала вероятността Томи да се окаже убиецът на съпруга й. В противен случай не би го търсила у дома, тъй като би трябвало да знае, че в момента е на местопрестъплението. Поводът за обажданията ставаше абсолютно прозрачен — просто е искала да потърси утехата на Томи след ужасното събитие.
Вниманието й отново се насочи към показанията на Боуър.
— Според магнетофонния запис от официалния разпит на Томи Бартоломю ние разполагаме със следните думи на госпожа Д’Арси: „Бих дала всичко на света, за да се отърва от Джеймс“. След което е показала пистолета си на Томи.
— Това е лъжа! — промърмори Сандра и се задави в поредния пристъп на кашлица.
Може би, въздъхна Кейт. Но съдебните заседатели никак няма да харесат тези думи.
Съдията прекъсна заседанието и обяви петнадесет минути почивка.
После разпитът на Боуър продължи. Той каза, че в нощта на убийството пред портала на имението е бил открит детски велосипед с три колела. Колата на жертвата е спряла пред него, моторът продължавал да работи. На предната седалка е била намерена бутилка шампанско „Дом Периньон“, а по-късно в килера на жертвата са били открити много бутилки от същата марка и същата реколта.
Кейт изправи рамене, спомнила си с лека ирония колко много беше разчитала и самата тя на полицейските показания. Но тогава беше прокурор, а сега е адвокат. Ченгетата автоматически се оказваха в лагера на противника. Въздъхна и пое свидетеля.
Попита дали Боуър е открил касова бележка заедно със споменатата бутилка шампанско. Той потвърди. Тя му показа копие и го помоли да го идентифицира. Стана и това.
— Открихте ли магазина, откъдето е било закупено виното?
— Да.
— И човека, който е продал въпросната бутилка?
— Да.
— Кой беше той?
— Собственикът.
— Разпитахте ли го за клиента, купил виното?
— Да.
— Показахте ли му задължителните няколко снимки, една от които е била на Томи Бартоломю?
— Да.
— Собственикът успя ли да идентифицира между тях клиента, купил бутилката шампанско на двадесет и пети февруари вечерта?
— Не — размърда се в стола си Боуър. — Не успя.
Дойде ред и Кейт да пусне една многозначителна усмивка, крачейки напред-назад върху пространството пред банката.
— Детектив, вярно ли е, че оръжието на престъплението е останало неразкрито? — зададе следващия си въпрос тя.
Боуър примигна и леко кимна с глава:
— Вярно е.
— Поискахте ли разрешение за обиск в дома на обвиняемата?
— Да.
— Бихте ли ни запознал с резултата от този обиск?
— Не открихме нито оръжие, нито други улики за извършеното престъпление.
— Това е всичко, детектив — приключи Кейт. — Благодаря ви.
Съдията даде обедна почивка.
Кейт и Чарлс излязоха в коридора и моментално бяха заслепени от светкавиците на репортерите, струпали се около тях.
— Ще изправите ли клиентката си на банката за свидетели? — попита един телевизионен журналист и тикна микрофона си под носа на Кейт.
— Засега не — отвърна Кейт. — Придържаме се към позицията, че прокуратурата няма достатъчно улики срещу Сандра д’Арси, за да я обвини в убийството на съпруга си.
— А ще свидетелства ли тя на самия процес?
