надхитрят хората, които разпитват.
Мадлин взе бележника си в ръка и се изправи пред Чарлс.
— Господин Римън, наследството на господин Д’Арси възлиза на сума, която наближава един милиард долара, нали така?
— Да.
— И попечителите решават как да се разпределят средствата за издръжката на непълнолетния наследник?
— Да.
— В случая попечител сте вие, нали?
— Да, според клаузите на завещанието. Но не и в момента.
Мадлин го помоли да обясни това.
— Джеймс д’Арси ме е посочил за изпълнител на завещанието си до влизането му в законна сила, а след това и за попечител на собствеността му. Но Теодор д’Арси оспорва отделни клаузи от споменатото завещание и то не може да влезе в сила преди решението на съда. Междувременно съдът ме назначи за специален администратор на собствеността до решаването на спора.
— Разбирам — рече Мадлин. — А като специален администратор имате ли право да действате в полза на малолетния наследник?
— Да.
— Възражението на господин Теодор д’Арси засяга ли промяна върху това право?
— Не. Засяга единствено личността на попечителя.
— От какъв характер би била евентуалната промяна?
— Ако възражението се приеме и съдът признае съществуването на ново завещание, попечител ще бъда не аз, а Теодор д’Арси.
— Това според вас ще окаже ли практическо влияние?
Кейт възрази, но Мадлин изтъкна, че мнението на Чарлс има отношение към делото. Съдията прие въпроса за валиден.
— По мое мнение, отговорът е не. Размерът на сумата за издръжка на непълнолетния наследник няма да претърпи промяна от факта, че попечител ще бъде господин Д’Арси, а не аз.
— Благодаря, господин Римън — усмихна се Мадлин. — Нямам повече въпроси.
Кейт се изправи и изпита леко напрежение. Струваше й се много необичайно, че ще разпитва Чарлс. Предстоеше й да разсее въпроса с мотива. Той невинаги е от значение за хода на дадено дело, но обвинението винаги предпочита да изтъкне наличието на мотив. Особено когато делото се води със съдебни заседатели. Мадлин свърши добра работа, изтъквайки парите като сериозен мотив.
Започна с няколко общи въпроса, после хвърли поглед на бележника си и пристъпи към банката.
— Господин Римън, какви са клаузите на завещанието в случай на развод между съпрузите Д’Арси?
— Тя пак получава своите пет милиона долара под попечителство — твърдо отвърна Чарлс.
— А има ли промяна в тези клаузи според новото завещание, за чието съществуване твърди господин Теодор д’Арси?
— Не.
— Как мислите, ако обвиняемата се беше развела с Джеймс д’Арси, тя щеше ли да има право на сумите за издръжка на детето си, извън споменатите пет милиона долара?
— Категорично да. Тези пет милиона са пряко наследство на обвиняемата и са свързани с някои допълнителни клаузи като поддръжка на жилище и случай на повторен брак. Издръжката на детето няма нищо общо с тях.
— Как мислите, господин Римън, дали обвиняемата би получила повече облаги, ако убие съпруга си, вместо да се разведе с него? Моля за професионалното ви мнение…
— Възразявам — изправи се Мадлин.
— Искам да чуя професионалното мнение на свидетеля, Ваша чест — обърна се към съдията Кейт. — Той е бил не само адвокат на Джеймс д’Арси, но и изпълнител на завещанието му и автор на предбрачния договор между съпрузите. — Главата й се завъртя по посока на Мадлин. — Преди малко вие самата се позовахте на този факт, госпожице Гулд.
— Разрешавам въпроса — отсече съдията Джексън.
Кейт го повтори с надеждата, че Чарлс ще даде очаквания отговор.
— Не — отвърна Чарлс и по лицето му пробяга лека усмивка. — По мое мнение, ако обвиняемата убиеше съпруга си, вместо да се разведе с него, тя не печели нищо повече.
— Благодаря — усмихна се доволно Кейт. — Нямам повече въпроси.
Мадлин призова Теодор д’Арси. Неговите показания не добавиха нищо ново към това, което беше обяснил Чарлс.
— Господин Д’Арси — погледна го Мадлин. — Вие как мислите, дали обвиняемата печели повече от убийството на съпруга си, в сравнение с евентуален развод?
— Възражение — изправи се Кейт. — Господин Д’Арси не е юрист и не разполага с професионален опит за квалифицирано мнение.
