— Ами… Обикновено когато шофирам.
— Вярно ли е, че в шофьорската ви книжка е упоменато да шофирате само с очила?
— Да.
— А при разходката си във въпросната вечер носехте ли очила?
Върху лицето на човека се появи смущение.
— Страхувам се, че не помня — промърмори той.
— Не помните дали във въпросната вечер сте бил с очила или не, така ли?
Господин Уинтър се замисли, после тръсна глава.
— Трябва да съм бил… Иначе нямаше да видя част от регистрационния номер на колата.
— Но не сте сигурен?
— Трябва да съм бил с очила — повтори свидетелят.
— Господин Уинтър — изгледа го настойчиво Кейт. — Можете ли категорично да заявите, че в нощта, в която сте видял въпросната бяла кола да напуска района, вие сте бил с очила? Да или не?
— Ами, би трябвало да…
— Ваша чест, моля да изискате от свидетеля ясен отговор извърна се към съдията Кейт.
Съдията се приведе напред и даде съответните инструкции.
— Сега ще повторя въпроса си, господин Уинтър — продължи Кейт. — Напомням ви, че давате показания под клетва. Бяхте ли с очила вечерта на двадесет и пети февруари, докато разхождахте кучето си?
— Не си спомням.
— Благодаря. Чувал ли сте изстрели преди въпросната вечер, господин Уинтър?
— Не.
— В показанията си твърдите, че сте изтичал нагоре към къщата на обвиняемата и сте я повикал да излезе на улицата. Каква беше нейната реакция, когато зърна тялото на мъжа си?
— Сложи ръка пред устата си. Очите й бяха широко разтворени, сякаш не можеше да повярва на това, което вижда. После се извърна към мен. Останах с впечатлението, че е в шок. Затова й казах да заобиколи колата, да отвори дясната врата и да вземе телефона.
— Тя подчини ли се?
— Да.
— Вече заявихте пред съда, че след като е повикала полицията, обвиняемата е изтичала обратно към къщата си…
— Така беше.
— Каза ли нещо преди това?
— Да. Нещо от сорта, че синът й може да се събуди…
— Случвало ли се е да видите хора, изпаднали в паника? Да речем при катастрофа…
— Не, не си спомням. Но от поведението й можеше да се заключи, че е изпаднала в шок…
Мадлин се изправи и поиска втората част от отговора да бъде изключена от протокола. Съдията отхвърли искането й и направи знак на Кейт да продължи.
— Господин Уинтър, изхождайки от личния си опит, можете ли да заявите категорично, че обвиняемата е изпаднала в паника при гледката на съпруга си?
— Възразявам — изправи се отново Мадлин. — Въпросът е необоснован. От свидетеля се иска мнение, за което не притежава необходимата квалификация.
— Ваша чест, аз търся единствено личните впечатления на свидетеля — каза Кейт.
— Въпросът е валиден — постанови съдията.
Господин Уинтър се размърда в стола си.
— Не — каза след минутно колебание той. — Не мога да преценя дали госпожа Д’Арси е била в паника или не…
— Нямам повече въпроси — оттегли се Кейт. Беше доволна от доводите си, макар че Томи без съмнение щеше да потвърди присъствието си на местопрестъплението. Но тук борбата се водеше с прокуратурата, всяко разколебаване у нейните свидетели беше от полза на защитата.
Мадлин призова детектив Боуър, който седна на свидетелския стол наконтен в най-хубавия си костюм. Въпросите й бързо го насочиха към това, което беше открил на местопроизшествието.
— Тялото лежеше по очи, около него имаше кръв — рече Боуър.
Мадлин продължи със серия специфични въпроси около местопрестъплението и полицаят извади копие от рапорта си за справка. След това потвърди, че почвата, където е бил открит отпечатъкът на Томи Бартоломю, е била влажна. Приложи показанията на градинаря, според които там е било поливано същия следобед.
Мадлин започна да задава въпроси за анонимното телефонно обаждане в полицията, уличаващо Томи Бартоломю като любовник на Сандра д’Арси и убиец на съпруга й. Стори го ловко, със забележително
