— Да. Една кутия патрони 22-ри калибър.
Кейт напрегнато записваше. Не искаше да пропусне нито един от въпросите на Мадлин, тъй като й предстоеше кръстосан разпит.
— Попита ли ви още нещо обвиняемата? — продължаваше Мадлин.
— Да.
— Какво по-точно, моля?
— Помоли да й покажа как се зарежда оръжието, къде е предпазителят.
— Изпълнихте ли молбата й, господин Кимбъл?
— Да.
— Бихте ли описали със свои думи какво стана след това?
— През онзи ден магазинът беше празен. Поверих го в ръцете на помощника си Боб Клей, а самият аз заведох госпожа Д’Арси отзад, на площадката за демонстрации. Там й показах как се зарежда пистолета и как да се прицелва.
— Използвахте ли бойни патрони по време на демонстрацията?
— О, не. При подобни демонстрации винаги използвам халосни патрони. Но в кутията, която й продадох, патроните бяха бойни.
— Разбирам.
Мадлин се върна към банката си и вдигна някакъв жълт формуляр. После помоли свидетеля да го идентифицира като задължителния регистрационен талон, който по-късно е бил изпратен в полицията.
— Дойде ли да си вземе оръжието госпожа Д’Арси след периода за регистрацията? — попита тя.
— Да.
— Кога?
— Точно две седмици след датата на покупката. Лично аз й предадох оръжието и мунициите.
— Благодаря — кимна Мадлин, хвърли бегъл поглед към Кейт и се обърна към съдията: — Нямам повече въпроси, Ваша чест.
Дойде ред на Кейт. След като зададе няколко въвеждащи въпроса, тя се изправи пред банката на свидетелите и попита:
— Спомена ли ви госпожа Д’Арси за какви цели й трябва пистолет?
— Да. Неотдавна домът й бил обект на обир, оръжието й било нужно за самозащита.
— Описа ли ви по-подробно този обир?
Свидетелят се замисли, после поклати глава:
— Не си спомням.
— Не ви ли спомена, че след обира съпругът й е настоявал да си купи оръжие, господин Кимбъл?
Собственикът на магазина изглеждаше объркан. Помълча малко, после отново поклати глава:
— Не съм сигурен…
— Това е много важно, господин Кимбъл — усмихна му се насърчително Кейт. — Опитайте се да си спомните… Нали обвиняемата ви се представи като съпруга на господин Джеймс д’Арси?
— Да — изпъна рамене свидетелят. — Спомних си. Наистина го направи.
— А не ви ли каза, че съпругът й вече е пазарувал от вас? — продължи Кейт. — Също пистолет с амуниции…
— Да, май че каза нещо такова — промърмори с нещастен вид Кимбъл.
Изпълнила задачата си да внесе елемент на несигурност в показанията на свидетеля, Кейт отстъпи крачка назад.
— Нямам повече въпроси.
Зад банката се изправи специалистът по криминалистика — нисък негър с посивяла брада.
Сандра неспокойно се размърда, когато човекът обясни, че отпечатъкът в калта край местопрестъплението отговаря напълно на ботушите, открити в жилището на Томи Бартоломю.
В допълнение експертът посочи, че съставът на почвата по подметките е идентичен с този в градината на семейство Д’Арси.
— Защо си губиш времето с Томи, след като вече е признал за престъплението? — попита шепнешком Сандра по време на петнадесетминутната почивка.
— Обвинението е длъжно да докаже всеки елемент от престъплението, а ние получаваме шанс да подложим на кръстосан разпит свидетелите, които дават показания срещу теб — търпеливо обясни Кейт. — Това е твое основно право като обвиняема, тук признанията на Томи не играят никаква роля.
Сандра се намръщи и захапа нокътя си.
Почивката свърши и Мадлин продължи с разпита на експерта по криминалистика. В отговор на един от въпросите й, той поясни:
