— Куршумът е изстрелян от „Ругер“, 22-ри калибър. Гилзата е идентична с тези, които се продават в магазина, от който госпожа Д’Арси е закупила оръжието и боеприпасите.
— Възможно ли е престъплението да е било извършено именно с това оръжие? — попита Мадлин.
— Да.
— Нямам повече въпроси.
Разпитът на Кейт беше кратък.
— Получихте ли някакво оръжие за експертиза, господин Смит?
— Не.
— Значи не бихте могли да сте сигурен, че фаталният куршум е изстрелян именно от оръжието, закупено от госпожа Д’Арси?
Той леко се размърда в стола си.
— Не, не мога.
— Благодаря — кимна Кейт и се извърна към съдията: — Свърших със свидетеля, Ваша чест.
— Можете да се оттеглите — отвърна съдията Джексън.
Кейт се обърна, очите й механично пробягаха по местата, отредени за публиката. На един от предните редове забеляза Тео д’Арси. Лицето му беше мрачно, в поведението му личеше някаква скованост. До него седеше Виктория д’Арси Мандевил и я гледаше с открита враждебност.
Бас държа, че веднага след заседанието ще изтичаш при мама да я информираш за всичко, казано тук, рече си Кейт. А аз по всяка вероятност още довечера ще бъда потърсена от скъпата Абигейл, която ще ми обясни как точно да защитавам клиентката си. Нали така, Виктория? Очите й пробягаха с нескрито презрение по напудреното лице на жената срещу нея.
42
На следващата сутрин Кейт караше към центъра на града и слушаше новините по радиото. Челно място сред тях заемаше предварителното съдебно дирене. С убедителен и нетърпящ възражение глас говорителят обяви, че показанията на патолога, експерта по балистика и собственика на оръжейния магазин са обвинили Сандра в съучастие в убийството на съпруга й. Господи, въздъхна Кейт. Странно е как успяват да свържат всичко в един общ пакет, вързан с панделка и готов за консумация!
Предварителните дела й бяха неприятни. На тях беше лишена от възможността за истинска защита, принудена да изчаква. Човъркането в показанията на прокурорските свидетели обикновено не даваше почти никакъв резултат. Въпросът беше друг: каква ще е тази нейна истинска защита? Дали ще получи достатъчно доказателства, за да пледира самозащита? Франк мълчеше. Нима все още не е успял да открие Мария?
Днес съдът изглеждаше по-претъпкан от вчера. Хората изпълваха чакалните и дори коридорите. Дали ще се появят и родителите на Сандра, запита се Кейт. Беше им се обадила да съобщи времето и мястото на делото, но не беше сигурна дали ще дойдат.
Мадлин вече беше в залата и усмихнато разговаряше с няколко полицейски служители, очевидно призовани като свидетели. Лицето й беше весело. За момента нещата се развиват както иска тя, въздъхна Кейт. Защо да не бъде доволна?
Насочи се към клиентката си. Лицето на Сандра изглеждаше по-сиво от вчера, кашлицата — по-остра. Свита на стола, тя седеше и чакаше. Днес беше облечена в проста бежова пола и бял пуловер, косата й беше стегната на тила.
Първият свидетел беше съседът, видял бялата кола последен модел в нощта на убийството. Той разказа как забелязал тялото и кръвта, след което хукнал към имението и повикал Сандра. Тя видяла тялото на мъжа си и изпаднала в истерия. Човекът потвърди, че не знаел дали Джеймс е жив или мъртъв, тъй като изобщо не го докоснал. Посъветвал Сандра да повика полиция от телефона в колата на Джеймс и тя се подчинила. След което побягнала нагоре към къщата, а той останал да чака патрулната кола.
— Обвиняемата провери ли дали съпругът й е жив? — попита Мадлин.
— Не.
— Благодаря.
Пред банката на свидетелите се изправи Кейт. Зададе няколко уточняващи въпроса, след което попита:
— Господин Уинтър, в показанията ви пише, че през онази нощ е било доста тъмно. Така ли е?
— Да.
— Но вие сте сигурен, че зад волана на забелязаната от вас бяла кола е седял мъж?
— Да.
— Бял, светлокос?
— Да.
— Твърдите, че в колата е пътувал само той, нали?
— Да.
— Носите ли очила, господин Уинтър?
— Да, понякога.
— По-точно, господин Уинтър?
