— Бих могла да направя нещичко за изравняване на вашите шансове — внимателно подхвърли тя, помълча многозначително секунда-две, после добави: — Ще поговоря с татко и ще видим какво може да се направи…
— Каква помощ имаш предвид? — попита Мадлин.
— Предимно финансова. Плюс няколко авторитетни имена, които ще принудят Кейт да се оттегли… Ще се заема с този въпрос, но нито дума пред нея, чуваш ли?
— Окей.
— Е, хубаво. Сега трябва да тръгвам. Ще се видим утре. — Лорин остави слушалката и започна да си играе с преспапието на бюрото. Ще трябва да убеди баща си, че подкрепата за Мадлин ще бъде изгодна за него. Това няма да е бог знае колко трудно, тъй като бизнесът му в Калифорния е голям и щатската политика винаги е привличала вниманието му. Политиката е приятна игра, въздъхна доволно тя, усетила как самочувствието й се завръща. С лека изненада установи, че се готви да направи точно това, което преди години беше направил баща й.
Реши да му звънне и да разбере докъде е стигнал въпросът с членството й в управителния съвет.
— Татко, говори ли с Франклин по моя въпрос? — стисна слушалката тя.
— За бога, скъпа! — изрази протеста си той. — Джеймс д’Арси беше погребан едва вчера! Не е удобно…
— Вече три дни, откакто умря, татко!
— Моята малка нетърпеливка — изръмжа доброжелателно тексаският магнат. — Имай ми доверие, скъпа. Аз най-добре зная как и кога да повдигна този въпрос. Я кажи как мина погребението…
— Отлично — отвърна намусено тя. Не можеше да понася самочувствието на баща си, който винаги действаше така, сякаш единствен на света знае какво прави. Защо трябва да е толкова труден? Защо не разбира, че мястото на старши партньор във фирмата е от жизнено значение за нея?
— Кои присъстваха?
— Всички, включително вицепрезидентът. Питаха за теб и аз бях принудена да измислям причини за отсъствието ти.
— Благодаря ти, скъпа. Чувствах се ужасно, но нямаше начин да дойда… — Замълча, прочисти гърлото си и попита: — Да си чула нещо за причините, които са накарали Франклин да отложи своето оттегляне?
— Кейт твърди, че е временно, само за няколко седмици.
— А откъде знае това малката ти приятелка?
— От Чарлс Римън. Той е главен юрист на компанията на Д’Арси, а също и на фондацията. Тъкмо тук се крие част от проблема. Чарлс твърди, че главна причина за отлагането е допълнителната работа, която се е струпала върху фирмата след смъртта на Джеймс.
— Хм… Питам се дали това не означава, че Франклин ще предпочете да даде мястото на зет си, вместо на родния си син… Какво друго си чула?
— Повечето юристи във фирмата са убедени, че битката ще бъде между Чарлс и Диксън. Всичко ще се реши от гласа на Франклин…
Майлс Кънингам замълча. А когато проговори, в гласа му се долови презрение.
— Франклин се държи като страхливец. Един мъж винаги трябва да бъде на страната на сина си. Слушай сега какво мисля да сторя, захарче… След ден-два ще долетя при теб и ще уредя нещата на място.
— Благодаря, татко. Ти винаги си на моя страна. О, и още нещо…
— Да?
— Ще ми трябва помощта ти и в едно друго отношение. Ще ти обясня като се видим… — Една червеникава къдрица започна да се увива около пръста на Лорин.
— За какво става въпрос, скъпа?
— Искам да подкрепиш кандидатурата на една моя приятелка в предстоящите избори за областен прокурор.
— Откога започна да проявяваш интерес към политиката? — усмихна се Майлс Кънингам.
— От деня, в който Кейт реши да издигне кандидатурата си.
Детектив Боуър натисна звънеца на елегантната резиденция, намираща се малко встрани от имението на Д’Арси в Бел Ер. Вратата отвори прислужница в ослепително бяла униформа.
— Господин Уинтър ме очаква — рече Боуър и показа значката си.
— Оттук, моля — каза момичето и го въведе в сумрачен кабинет, обзаведен с канапе и фотьойли от тъмнозелена кожа. Господин Уинтър седеше в удобно кресло до прозореца с матирани стъкла и четеше книга.
— Радвам се, че приехте да се срещнете с мен у дома, детектив — вдигна глава той при влизането на Боуър. — Страхувам се, че събитията отпреди няколко дни доста ме поразтърсиха и едно посещение в полицейския участък едва ли щеше да ми се отрази благотворно.
— Сигурно — сви рамене Боуър, после си напомни да се държи по-любезно и смекчи тона си: — Да откриете трупа на съседа си по време на разходка, вероятно ви е разтърсило здравата.
— Така е — кимна Уинтър. — Бях излязъл да разходя кучето и изведнъж… Мисля, че вече споделих всичко, което си спомням.
— Може би е така — отвърна Боуър и спря поглед на слабото и невзрачно тяло на домакина. Преди да се пенсионира, този човек е бил изпълнителен директор на голяма международна компания. Оттеглил се, по
