Лорин кимна и пристъпи навътре. Обзавеждането в кабинета на Кейт не се отличаваше от това в нейния, но беше решено в друга цветова гама. Действителната отлика идваше от картините, цветята и личните вещи, чрез които всеки юрист тук се стремеше да подчертае своята индивидуалност. В това помещение всичко беше в бяло, черно и бежово, цялата стая беше отрупана със саксии в най-различна форма, върху бюрото имаше ваза със свежи цветя.
Кабинетите на асоциираните партньори придобиват истинска индивидуалност, едва когато притежателите им станат част от фирмата, помисли Лорин. Само съдружниците разполагат с достатъчно средства за обзавеждане според личния си вкус. Въпреки че и Кейт беше асоцииран партньор в „Манинг & Андерсън“, тя ръководеше самостоятелен отдел и по тази причина кабинетът й се намираше на етажа на съдружниците. Факт, който Лорин никак не харесваше. Положението на Кейт във фирмата беше за завиждане и това щеше да стане още по-явно, ако Чарлс Римън поеме президентския пост след оттеглянето на Франклин Манинг.
Единствената надежда на Лорин беше в Диксън, тя горещо се надяваше, че кръвната връзка ще натежи при избора на нов президент. Диксън открито ненавижда Чарлс, а веднъж и самата Кейт й довери, че Диксън не обича и нея. Мислите на Лорин потекоха в тази посока. Дали пък няма да успее да убеди Диксън, че именно тя е най-добрият избор за вакантното място на съдружник? Заслужава си да опита…
— Извинявай — остави слушалката Кейт. — Непрекъснато ми звънят във връзка с Джеймс д’Арси. Предполагам, че и на теб…
— О, да — кимна Лорин, която за нищо на света не би признала, че клиентите рядко я търсят по телефона. Арнолд умишлено я държеше в изолация, по този начин й отмъщаваше за богатството и връзките на баща й, благодарение на които тя получи място в „Манинг & Андерсън“. — Чарлс сигурно е изнервен от слуховете, появили се след смъртта на Джеймс…
— Доста е разтревожен — кимна Кейт.
Забелязала безпокойството в очите й, Лорин понечи да подсвирне. Я виж колко е загрижена за покровителя си!
— Джеймс носеше доста пари на фирмата — отбеляза на глас тя.
— Сигурна съм, че семейство Д’Арси ще продължи да ползва услугите ни — отвърна Кейт.
— Човек никога не знае — проточи Лорин и със задоволство отбеляза загриженото изражение, появило се върху лицето на приятелката й. — Май ще е по-добре да тръгвам — въздъхна тя. — Арнолд пак ми възложи една спешна задачка… Чао, ще се видим по-късно.
Продължи до дъното на коридора и започна да се спуска по широкото стълбище с бронзови парапети, което водеше към долния етаж. Там й се наложи да прекоси още един безкрайно дълъг коридор, преди да стигне до собствения си кабинет. Мразеше дупката, в която я бяха натикали, тук винаги се чувстваше като сираче.
Затръшна вратата зад гърба си, най-сетне получила възможност да даде воля на гнева, който кипеше в душата й.
— Мамичката им на Арнолд и Кейт! — просъска тя. — Мръсни гадини, бих могла да ги убия!
Папката с непопълнените договори полетя към дивана.
— Ценя високо подкрепата ти — промълви Диксън и попипа изтъняващата си коса. Сякаш искаше да се увери, че все още е на главата му.
— Можеш да разчиташ на мен — отвърна Арнолд Миндъл, стана и се насочи към вратата.
Диксън го изчака да излезе и се облегна назад. За пръв път от доста време насам се почувства добре. Беше изложил мнението си задълбочено и подробно, а Арнолд го подкрепи изцяло. Той също виждаше изгодата от евентуалното обединение с нюйоркската адвокатска фирма. В допълнение го увери, че е изцяло на негова страна в предстоящия избор на президент. Това беше наистина добра новина. Арнолд се ползваше с авторитет сред останалите съдружници и откритата му подкрепа за Диксън не можеше да не им повлияе.
Същевременно Диксън си даваше сметка, че част от съдружниците в „Манинг & Андерсън“ са склонни да го подкрепят единствено поради убеждението си, че у Франклин Манинг ще заговори гласът на кръвта и в крайна сметка той ще отстъпи поста на сина си. Слава богу, че баща му никога не изпусна контролния пакет акции на фирмата, който си оставаше семейна собственост. Този факт също щеше да окаже влияние в тежката борба с онзи хитрец зет му…
Ако Чарлс не се държи както подобава, като нищо може да се окаже изтласкан от ръководния си пост във фирмата, въздъхна Диксън и на лицето му се появи самодоволна усмивка. Беше твърдо решен да покаже на този слагач кой командва парада…
Завъртя се заедно със стола си, в главата му започна да се очертава стратегията на предстоящата битка. Задължително условие за победа в тази битка бе компрометирането на Чарлс в очите на Франклин Манинг. За целта Диксън възнамеряваше да следи зет си отблизо, нещо дълбоко в душата му го правеше уверен в успеха…
— Какво става? — вдигна глава детектив Боуър.
Партньорът му Доналдсън току-що беше затръшнал вратата и бързаше към него със зачервено от възбуда лице.
— Справката потвърди, че Томи Бартоломю живее на посочения адрес в Нортридж — съобщи Доналдсън. — Но най-интересното е, че има досие. Осъден условно по обвинение в опит за измама при придобиване на недвижим имот.
— Така ли?
— Точно така — кимна Доналдсън. — Измамил някаква бабичка и й отмъкнал парите…
— Интересно — промърмори Боуър. — Много интересно!
— Но това не е всичко — тържествуващо се усмихна младият му партньор.
— Хайде, казвай! — погледна го с неподправен интерес Боуър.
